![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMcVWtD-yYXeFhs3YkvXDmcQCntFJKlo-6oOvvL5EgqAo5I0ub30Ct5QQ0ApEFi-Le43_UKl33UDB0f8acqNzjYfBVBXMZag5un3DPSge4YrlTxKTs4UsiVE83PRTTRS1vnraWKGNj0LQ/s1600/%25D0%25B8%25D0%25B7%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B3%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BD+%25D1%2584%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg6ZbDPZOG3CryoAVRKv68Pe6ENAY03uy5MJcN8Co_8obNmx5l5kIpsELS3OUxJOF9Idhq9BQSTRx5NllYO-Wd1bFEbP3zgKUR0na7-2q-LEuh9wK841qNmSySGjN1ERRUYbdNLXBd0J8k/s320/69630582_2510863102269573_1085929618336120832_n.jpg)
Още в началото на
лекцията проф. Палангурски заяви, че общото между Съединението и Крайовския
договор е, че става дума за две събития, които България прави сама на базата на
решение за обединение и след договорка със съседните страни. С допълнението –
Договорът от 1940 г. е резултат от определена политика още от 30-те години,
когато в Европа върви процес на териториално преразпределение между държавите.
И с още една уговорка:
Крайовският договор, наричан неправилно Спогодба, е подписан само от двамата
министър-председатели и от никой друг. И с предварителното съгласие на СССР,
Германия и Италия (отчасти). Проф Палангурски: „Това е
черупката в исторически план – отказ от нещо за сметка на друго, налагат се
отстъпки“.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj0LB92EaX7zZPFrrcrY0lfuSMpjFgPBHx1_TCajNU1wMKSqsiW_TWROQF5c-es5PzSSZ1Mw3iH3A2PyFl5t5AeiEJIWgeaSivCC2rtBwC7FmXtnR4uZhW-nZ8LwmeCQPdVVrRUOjIKbKo/s320/%25D0%25B8%25D0%25B7%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B3%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BD+%25D1%2584%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB+%25282%2529.jpg)
При връщане на лентата назад – относно Съединението – според учения прави впечатление участието на българските отговорни фактори в оня момент. Да споменем, че силистренският краевед Вълчо Радев наричаше „добруджанския въпрос – прислужница
на македонския въпрос“.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhozrrf7rEZ3rDV0oM5D0CzSVANatPh-kswa5glCDzOQmsf38E1t_4NhRIiPaZebVTJqUImdThT7n-qzzmiV9Kb678z5xwSAbeSQkesxVNJgWfW7MPsTzsGvtlLdpEatkopFAKoENIZeI0/s320/70268841_10205810561379379_7993263248314990592_n.jpg)
Други прилики: ролята на армията и единомислието на политическите кръгове. Още повече, че след възстановяването на българската държава вече 140 г. се случва едно и също нещо – по границите ни пулсират жертви. Успехът в полза на Добруджа се дължи на разумно поведение на управленците при изпълнение на национални каузи: „Възвръщане на Южна Добруджа – да, относно Западните покрайнини – ако може, а за Беломорието – ако стане…“.
Разгледана бе и темата
за „тайните“ в архивите у нас и по света, конкретно в Европа, където
засекретяването е от 25 до 100 години. С едно наблюдение – на Балканите
най-модерен е архивът на Турция – вече с 60 млн. дигитализирани единици, а
най-затворена в това отношение е Гърция. Особена е ситуацията и в Русия, където
според професора има „друго мислене“ по въпроса.
На дискусия бе подложен
и безпартийният период в развитието на България слез 1934 г. Със заключението: по
това време у нас няма политици, а има парламент с чиновници, тогава не се
раждат характери, готови да вземат навременни и разумни решения относно
поведението на страната в сложната политическа и военна обстановка в първите
години на 40-те. При това в години, когато имаме едномилионна невоювала,
нахранена и сравнително модерно въоръжена армия.
Но…след смъртта на цар
Борис III
през 1943 в България…няма политици. Така е пропуснат решителният момент за
ползване на армията като коз при решаване на световния проблем в края на
Втората световна война…осъзнаването с фанфари не става.
Дали има видео от лекцията на проф. Палангурски?
ОтговорИзтриване