80 години бригадирство в България

 На 5 август 2026 г. се навършват 80 години от началото на Бригадирското движение в България. Инициативен комитет организира тържествено отбелязване в Димитровград. Поканени са командири на окръжни и общински бригадирски щабове, национални и окръжни бригади, стопански дейци. Инициативен комитет за отбелязване на 80 години от Бригадирското движение: Стоил Стоилов, тел.: 088 88 31 442, е-мейл: stoil.s.stoilov@gmail.com; Петко Колев, тел.: +359 88 881 1152.

Бригадирското движение е един особен социален феномен от близката история на България. Стотици хиляди млади хора вземат участие в изграждането на тежки инфраструктурни обекти като пътища, ж. п. линии, язовири, заводи, обекти на енергетиката, в археологически разкопки в прибирането и преработването на реколтата в селското стопанство, в розобера и даже в областта на туризма. Въпреки противоречивите оценки за тези години от най-новата ни история, голяма част от поколенията, които сега са над 50 - 55 години имат скъпи спомени от времето в което са работили в летните и есенните младежки бригади в помощ на българската икономика.

През всичките години от 1946 до 1989 Бригадирското движение е било тема на найдобрите поети и писатели. След 1975 г. то беше и сцена за общуване на младите хора с техните любимци от поп музиката, които с желание посещаваха националните и местните бригадирски лагери и събори. Началото на Бригадирското движение е поставено на 5 август 1946 г. на Хаинбоаз. В тогавашната геополитическа обстановка проходът Хаинбоаз - Проходът на Републиката е обект на отбранителната инфраструктура. Неговото успешно изграждане с доброволен бригадирски труд дава основание тази форма на участие на младежта в строителството на важни обекти да се масовизира. Последователно са изградени много такива обекти. Построен е яз. Копринка - стара мечта на земеделските стопани от поречието на Тунджа от 20-те години на миналия век яз. Ал. Стамболийски.

Построена е ж. п. линията Ловеч - Троян, част от проект за свързване на Свищов и Лом с Горна Оряховица и с Южна България чрез прокопаване на тунел под Стара планина в района на Троян. С бригадирски труд са изградени детски язовири, ж. п. Линии - Перник - Волуяк, Самуил - Силистра. Изградени са пътища, промишлени обекти. Венецът на този първи романтичен период на Бригадирското движение е Димитровград. След 1953 г. първият период на Бригадирското движение губи скорост. Запазват се някои местни бригади и инициативи. Разгръщането на индустриализацията на селата дава постоянна работа на много млади хора. В същото време към началото на 60-те години на миналия век все по остра става липсата на работна ръка в селското стопанство.

Местните администрация все по-често изпращат ученици и студенти в помощ по прибиране и преработване на реколтата. Тази дейност се масовизира и след 1965 г. става организирана. Това е вторият етап на Бригадирското движение, което сегашните младежи над 55 години помнят много добре. Като се започне от брането на рози с около 13 000 ученици от средните училища, ежегодно на полето през юли и август се трудят общо около 200 000 младежи и девойки от средните училища и висшите учебни заведения. Критична е помощта на бригадирите в есенните бригади. С тях общият временен трудов ресурс достига до 390 000 човеко-месеца, което приравнено към постоянна заетост е над 32 000 работни места. С политическите промени след 1989 г., отваряне на границите и въвеждане на пазарната икономика, връщане на земята, масовото механизирано производство на индустриални култури нуждата от временна работна ръка намалява. Там където я има, се осигурява на пазарен принцип и с внос на работници от близо и далеч.

На фасадата на Младежки дом Силистра преди години бе поставена плоча за поредната 60-а годишнина от началото на бригадирското движение, което в продължение на години има почва и в Силистренския край, особено при бранена кайсии, домати, цвекло, царевица, работа в консервения комбинат и пр. Тук по бригадирските станове са имали своя прощъпулник като любими певци изпълнители като Веселин Маринов, Жан Шейтанов, Тоника Св, Братя Аргирова, Росица Кирилова, различни прохождащи тогава вокално-инструментални групи. Отделно - актьори, танцьори и изпълнители от други художествени жанрове. Всички те имат спомени от Нова Черна, Ситово, Алеково и още мн. места в Крайдунавска Добруджа. До преди четвърт век една от залите в Младежкия дом бе с аранжирана експозиция, посветена на бригадирското движение, която обаче не е запазена.