Добруджанска етнографска област

Добруджанската област обхваща североизточната част на България. На изток се простира до Черно море, на югозапад – до Лудогорието и Северняшката фолклорна област, а на север граничи с река Дунав. Добруджанският бит и традиции са добре запазени в районите на Силистра, Тутракан, Тервел, Добрич, Каварна, Балчик и Варна. В този регион поминъкът, песните и танците имат неразривна връзка със земеделието. Причината – Добруджа винаги е била житницата на България.

ТАНЦИ

Танцът на Добруджа е умерен, танцуващият е приклекнал или приседнал, наклонен най-често назад. В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, а после постепенно става умерено. И мъжките и женските танци са със свободно движение на тялото, като ръцете и раменете взимат дейно участие в танца. Най- типични са смесените хора в кръг или полукръг. Известният „ Добруджански ръченик“ се изпълнява само от мъже, като танцуващите правят едни и същи бавни и плавни движения, без да се залавят помежду си.

ПОПУЛЯРНИ ТАНЦИ

• Добруджански ръченик; • Ляво хоро. • Ръка; • Буенец; • Опас; • Сборенка;

• Черкезката; • Данец; • Добруджанска тропанка;

МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР

За този вид народна музика е най-характерно изобилието от неравноделни тактове и хороводни мелодии. Тук са издигнати в култ земята и нейното плодородие. Мъжете и жените равностойно изпълняват бавните добруджански песни, като жените пеят по- често във високия регистър. Жетварските песни са с много богата орнаментика, а трапезните и седенкарските песни са с дълги и подробни текстове.

ПОПУЛЯРНИ ПЕСНИ

• Изгряла е месечинка; • Хваленото булченце; • Есен се заесенява; • Я подай ми, Донке ле, тамбурата; • Слънчице мило мамино; • Лале ли си, зюмбюл ли си; • Ряка тече; • Свирчица свири по поле;

МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ

Основни в тази област са кавалът, гъдулката и гайдата. По-специфичен инсрумент е хармониката, която отдавна е навлязла трайно в добруджанските мелодии. Уникалното за този регион е използването на трите: хармоника, „джура“ гайда и гъдулка. Така с времето се оформя един самобитен музикален стил, с който добруджанската песен става многопластова и различна.

НАРОДНИ ОБРЕДИ И ОБИЧАИ: Бразая; Буенец; Лазарки;

НАРОДНИ НОСИИ: ЖЕНСКА – сукманена носия за жени с деца и двупрестилчена за моми и невести; МЪЖКА – чернодрешна носия;

из "Имало едно време" Илиана Дечкова