Сайт на Областна администрация Силистра: „На 27 януари 2021 г. своя път към читателя започна най-новата книга на силистренския автор Йордан Касабов, наречена „Скритият бог. Древна българска същност“, издание на печатница РИТТ Силистра. Първи от поредната книга, посветена на българщината от 8 000 години насам, за която не знаем достатъчно, получи като представител на държавната власт областният управител Ивелин Статев. Символично след него два екземпляра от творбата си единственият в региона доктор по етнология връчи като подарък на Регионална библиотека „Партений Павлович“, където енциклопедичният изследователски труд предстои да бъде представен във връзка и с предстоящата 70-а година на възпитаника на Великотърновския университет.
В разговора си с г-н Статев и с директорката на библиотеката Светла Ангелова д-р Касабов подчерта своя стремеж за пореден път да изненада читателите с прозрения, които са пред нашите очи, но нямаме „сетива“ да ги разпознаваме като наша запазена във времето и пространството същност. На древните български творения и достижения в сферата на науката, културата, астрологията, както и на забравени стари народни практики той посвещава разработката си върху над 220 страници, онагледена с повече от 400 изображения“.
В предговора на книгата проф. дин Рачко Попов заявява: Книгата „Скритият Бог. Древна българска същност“ по характер е каквато читателят не е държал в ръка. Това е неочаквана изненада по съдържание и стил на написване. Един труд написан по всички правила на етнографията/етнология и дисциплината история. Позовавайки се на редица специфични методологии и методика е поднесена увлекателно с богат език и терминология в рамките на редуващ се по форма и съдържание умел фабуларно аналитико-изследователски подход на темата. Това е опит да бъде представен образът на една народна вяра пред погледа на идващото при нас от древността българско наследство.
Авторът поднася неща рязко отличаващи съчинението от всички такива написани досега историко-етнографски трудове. Базирайки се върху идеята да представи една българска същност Касабов посочва като главно правило да се позовава върху теренни изследвания и съществуващ натрупан изворов материал по търсената тема. Нещото върху, което се набляга в книгата е, че артефактите са неоспорим документ и споровете спират до там – да опонираш тук, изпадаш в ситуация на неистина. Ако погледнем в написаното в книгата ще видим, че нещата са пред очите ни, но не ги виждаме. Всичко е кодирано в традиционната българска култура – материална и духовна. Материалната култура е онази, която пишещият посочва, че е успяла да опази и съхрани в столетията на гнет и робство същността какви сме изобщо и кое е нашето преклонение.
Това четиво тъкмо това поднася. Като търсещ изследовател, авторът е успял да усети и долови черти от българския характер, невидяни и неотразени в същинския им вид на даденост, която те презентират. Нагледно се показва и представя как народната култура съхранила и опазила от посегателства и поругаване чиста българска същност. Което е и неоспорим факт. Логически интерпретирани и анализирани паралели водят четивото към същности имащи строго специфична последователност, които изпъкват в доказателствения материал по всички възможни аспекти в отделните глави. Изумителното е, че Йордан Н. Касабов поднася пред очите ни една забравена истина, но опазена в българската везбена орнаментика, тъкани, шевици, бродерия, везмо. Всички кодове на енигмата и познанието на българите са пред нас в поднесените понятия в четивото.
Възможно авторът си е поставил задачата да повести наука, история, традиция чрез носията, тъканите, килимите, възглавниците, женските накити, везани престилки, дърворезби, пластики, филигранни украшения и утвар. Етнологът ни въвлича в идеята на нашето родно с вещина, анализ и тълкуване най-вече сравняване и съпоставяне във всички аспекти на заложената цел в „Скритият Бог. Древна българска същност“.
Касабов прокарва мисли и анализи неподлежащи на корекция и съмнение. Един от аспектите тук са силните доводи за Скрития Бог – Прадед, бръмбара рогач, олицетворението на Върховното божество Слънцето в облика на елен, бръмбар рогач в древнобългарското преклонение. Това е засвидетелствано върху достатъчно по обем артефакти, поднасящи ни неоспорими доводи за това, че е истина, че е наше, родно. Показано е преклонението на Слънцето в Свещен Бик – елен, бръмбар рогач. Отделено е внимание и на рогатите богове. Трябва да бъде прочетена книгата, за да се осъзнае пълния обем на поднесеното, а там изненадите са факт.
Начинът на написване и поднасяне на книгата може да не се понрави на скептиците, но за съжаление тя е следствие на факти, наблюдения, познания, дадености и чисто нашенско. Книгата не представя нищо чуждо, а само онова сътворено и създадено от дълбоката ни душевност на един арийски народ. В самото изложение се виждат неизброимите моменти от фактите, че българите са един от древните народи на света и културната история. Представени са същностите на Скрития Бог – Прадед – елен – бръмбар рогач и в единството „ИН“ и „Ян“ – „Тай-Ци“ на българите по котленски килими. Планетарността е широко застъпена с неизброимите канатици, мандали, макаси, пентаграми, хексаграми – всичко е пред погледа ни в една изконна нашенска геометричност и същност.
Оказва се, че авторът прави опит да покаже пред всички ни, че при нас история и култура са неразривно свързани в етнография/етнология. Въпреки многото загубено, все още има много моменти и същности, чакащи своето изследване и оповестяване. Безспорно тази книга е с приносен характер и може би първи опит да бъде показана и представена по съвсем друг начин нашата българска същност. Дълбокото познаване в детайли на редица етапи от материалната и духовна култура, календарно-празничната обредна система дава право на автора да съумее през неговия поглед да представи всички неща от които имаме съществен повод за опознаване в дълбочина на скритото-невидяното до сега от нашата история и минало. Книгата е написана с идеята и главна цел да се представи бръмбара рогач – скрития, познат-непознат в нашата същност, откъдето и се представят многото още наши дадености в цивилизационен аспект. Знаете ли, че кукерите в тази книга са представители на Скрития Бог – Прадед, на бръмбара рогач. Изненада е, че са поместени амулети, апликации и символи с облика на бръмбар рогач от IX-X в. сл. Хр.
Това е книга, която трябва да се прочете. Уместно е тя да задава много въпроси, търсещи отговор, но е здрав фундамент за нашия „Аз“. В книгата има над 420 илюстрации, рисунки, снимков материал, чертежи, схеми, даващи още по-богата представа за събраното и написано. Центърът е на Скрития Бог приет в ипостасите си на другите олицетворения. Според мен това не е край, а ново начало, нов прочит и търсене в необятната ни българска идея, това е портал за следващи изследвания. Книгата е с обем от 236 страници и седем глави като от I до IV глава е вплетен сюжетът на Рогатите Богове; Богът Елен; Бръмбара Рогач, където са и прадедът на българите – Скритият Бог. В изводите авторът поднася четиво със специален акцент за това кои сме все пак ние българите".
Продължение от ВЕРСИНАЖ:
В своето битуване във всички времена на този свят народите от различните географски ширини са били подвластни на вярвания и на преклонения пред символи и предмети, животни и птици, както още пред тотеми, а и пред живи хора. Благодарение на тези виртуалности или реалности те са се зареждали със сила в трудни житейски моменти, за да ги преживяват по-лесно, а в мигове на радост са ги споделяли най-съкровено пред тях. За част от въпросните вездесъщи обстоятелства, властвали векове наред над малки етно групи и над големи все още съществуващи или отмрели народи, има свидетелства от всякакъв характер, включително в писмен вид или на друг траен „носител“ – дърво, камък, метал и пр. За някои обаче има единствено устни предания и догадки на учени с проникновено съзнание, постигнато понякога и в резултат на вселенска подсказка „свише“. За да се стигне до неочаквано прозрение, откриващо забравени, умело прикрити или предвидливо „забранени“ примери и доказателства.
Пред нас, любознателните читатели, е най-новата книга на подобна тема, наречена от нейния автор д-р Йордан Касабов с предизвикателното и интригуващо заглавие „Скритият бог. Древна българска същност“. Още корицата ни подсказва, че етнологът от Силистра за пореден път е надникнал над иначе популярни изображения, сред които и вечната българска везба – наричана напоследък „трета българска азбука“, зад които се крият за нас, българите, уникални по съдържание и значение тайни.
Защото, като всеки древен народ, извървял дълъг път във времето и пространството, и преминал през жестоки перипетии, включително бидейки за дълги периоди в своята история подвластен на чужди властови и културни влияния, ние тепърва преоткриваме себе си. И не е съвсем сигурно дали разбираме правилно това, което си „припомняме“, наистина ли го осъзнаваме напълно и в каква степен го пресъздаваме в прагматичен вид, за да бъде модел за наш бъдещ жизнен и утвърждаващ процес. За да разберем кои сме, откъде идваме, какви генни, народопсихологични и културологични натрупвания имаме, за да си дадем сметка за настоящото си състояние като народ и държава, както и за образеца си на поведение. Не е тайна за широката общественост, че „…и ний сме дали нещо на света“, и съвсем не е само писмеността, за да могат „…вси славяни книги да четат“.
На какво се опира историкът, единствен в Крайдунавска Добруджа защитил като етнолог научна докторска степен? Както и в предишните си книги – своеобразните етноложки енциклопедии „Богомилите вечни и живи. Пратеници от древността“ и „Шиковското население в Добруджа“, Касабов представя разработка на базата на своите изследвания на терен, както и в резултат на прочит на книги от близо 100 свои колеги етнолози и антрополози от цял свя т, писали преди него по темата. Така на практика оживяват нашенски върховни вседържатели, някои от които са познати в други свои качества, докато в книгата придобият ново съдържание и роля в живота на българите от старите времена. Изображенията показват на читателя нагледно тезите на автора с това, което е пред нас, но с днешното ни познание и съзнание ние не виждаме в истинската му същност.
Пред нас се явяват богове, властвали в съзнанието на хората от Пътя на коприната, тръгващ от китайския град Ханджоу, през Янтарния път до Атлантика, където във времето назад е имало българи, а днес живеят техни потомци, макар и вече под формата на други етноси, около които все още са „живи“ непонятните за тях в момента символи на нашите предци. Според автора, в корена ни на българи и в нашата същност е втъкано богатство, което носим и понастоящем, но тепърва ще го припознаваме и осъзнаваме. За да почувстваме в себе си него – Прадеда, Бръмбара рогач, Скрития бог, бичата глава (букранията), както още рогатите и други видове богове – индивидуален и колективен образ на нашия предтеча в познанието ни за божественост. Всичко, за което е намерено място в книгата, има за цел да ни събуди от оня „дълъг сън“, в който с цел оцеляване сме приспани като нация във въздълъг период от време. В продължение на векове, подобно на хибернация, то е било скрито и опазено от лоши помисли, преди да се покаже отново в името на възраждането ни като народ, който има нужда да се самоинжектира с миналото си, за да се впише по-убедително в настоящето, осигурявайки си заслужено достойно бъдеще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар