Трудното до невъзможност дело, наречено "регионална медия"

Трудностите пред регионалните медии, недостигът на журналистически кадри и ограничените възможности за устойчиво финансиране бяха сред основните теми, обсъдени по време на дискусията „Бъдещето на регионалните новини“, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ) в Националния пресклуб на БТА в Силистра.

БТА покани да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София участие потвърдиха повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани бяха изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.

В дискусията в пресклуба на БТА в Силистра по покана на кореспондента ѝ Алекссандър Леви участваха членът на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Йордан Георгиев и кореспондентът на Българското национално радио в Силистра Незабравка Кирова-Христова.

Във включването от Силистра Георгиев припомни, че още преди 21 години на форум в Силистра, после на международра среща във Варна, на форум в Благоевград през 2013 жг. и на няколко пъти в София - последно наскоро в Софийскияя университет, темата е била дискутирана, но без последствия в законодателен план. Предложения СБЖ пправи преди 10 години до НС, но също без реакция. С надеждата актуалните да бъдат на вниманието на настоящите депутати, сред които 12 са били журналисти.

Георгиев заяви, че регионалната журналистика в Североизточна България е изправена пред сериозни предизвикателства като постепенното изчезване на печатните издания и ограничаването на местните информационни канали. По думите му в Добруджа вече няма регионален вестник с широко покритие, а в редица населени места липсват и местни печатни издания.

Той отбеляза, че в област Силистра броят на регионалните медии е силно ограничен, а малкото на брой действащи интернет-сайтове се поддържат от малки екипи. Според него все по-осезаем става и проблемът с липсата на млади хора, които желаят да работят в сферата на журналистиката. Факт е, че не може да бъде наверен втори човек в екипа на БТА за Силистра. "Силистра все още не е информационна пустиня, но все повече е малък оазис, в който информационният извор е4 като язивирите в сушава година", отбеляза афористично Йордан Георгиев, който е председател на местното дружество на СБЖ

Сред поставените въпроси бе и връзката между местните общности и националните медии. По думите на Георгиев преди години в област Силистра са работили няколко - точно петима до преди 13 години, кореспонденти на национални медии, докато в момента постоянни представители в региона имат единствено БТА и Българско национално радио, което е вн опция и с Радио "Шумен" като една от 9-те регионалвни програми.

По време на дискусията бе поставен акцент и върху необходимостта от институционална подкрепа за регионалната журналистика, включително чрез национални и местни механизми за подпомагане на независими медии, които изпълняват обществена функция.

Извън казаното в дискусията би били интересно да припомним, че преди трийсетина години в Силистра е имало по 3 телевизии и радистанции от вестен произдход. До преди няколко гщодини са се засичали по 2 вестника, а в момента вестник - седмичник има само в Тутракан - "Тутракански глас", като паралелно с три страници област Силистра присъства в седмичника "Бряг" - Русе. Хартиени издания - месечници, имат общините Главиница и Ситово, издавани от съответните администрации с публични средства. Действащи са 2 радиастанции - ефирна в Дулово и кабелна в Силистра, но за съжаление инфраструктурата на радиоточките и силно компрометирана в сравнение с "едно време" - примерно до преди четвърт век, когато в областта е имало 14 000 радиоточки.

За какво още говориха колегите от различните краища на страната, представители на разнообразни по задачи медии? Стана реч за "трайно медийно засушаване" (Търговище); "в резултат на технологичния прогрес "мишката изяде книжката"...новините са в интернет...търсете журналиста", (Сливен); "кореспондентите са кръвоносната система на националните медии", "истинската журналистика има цена", "нужно е обществото да вярва в нас", "медините пакети, т.е. плащането на медии, промени журналистиката в регионите"(Пловдив); "в националните медии липсва долбрата новина" (Пазарджик); "необходимое разбиране на етническата проблематика", "актуална е темата за сигурността на журналистите" (Кърджали); "силен регион - силна медия" (Видин); вм. общуване "очи в очи" - превес на прессъобщенията", "все повече има взаимопомощ между журналистите, за да си свършат работата" (Велико Търново); "официалните институции забавят информацията, чести са откази да участват при медиите...борба с регионалните особености" (Варна). И още от други изказвания в рамките на форума: относно желанието за регулация "дали от СЕМ да минем на СМ или на Комитет по печата ("като едно време").