Трудното до невъзможност дело, наречено "регионална медия"

Трудностите пред регионалните медии, недостигът на журналистически кадри и ограничените възможности за устойчиво финансиране бяха сред основните теми, обсъдени по време на дискусията „Бъдещето на регионалните новини“, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ) в Националния пресклуб на БТА в Силистра.

БТА покани да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София участие потвърдиха повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани бяха изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.

В дискусията в пресклуба на БТА в Силистра по покана на кореспондента ѝ Алекссандър Леви участваха членът на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Йордан Георгиев и кореспондентът на Българското национално радио в Силистра Незабравка Кирова-Христова.

Във включването от Силистра Георгиев припомни, че още преди 21 години на форум в Силистра, после на международра среща във Варна, на форум в Благоевград през 2013 жг. и на няколко пъти в София - последно наскоро в Софийскияя университет, темата е била дискутирана, но без последствия в законодателен план. Предложения СБЖ пправи преди 10 години до НС, но също без реакция. С надеждата актуалните да бъдат на вниманието на настоящите депутати, сред които 12 са били журналисти.

Георгиев заяви, че регионалната журналистика в Североизточна България е изправена пред сериозни предизвикателства като постепенното изчезване на печатните издания и ограничаването на местните информационни канали. По думите му в Добруджа вече няма регионален вестник с широко покритие, а в редица населени места липсват и местни печатни издания.

Той отбеляза, че в област Силистра броят на регионалните медии е силно ограничен, а малкото на брой действащи интернет-сайтове се поддържат от малки екипи. Според него все по-осезаем става и проблемът с липсата на млади хора, които желаят да работят в сферата на журналистиката. Факт е, че не може да бъде наверен втори човек в екипа на БТА за Силистра. "Силистра все още не е информационна пустиня, но все повече е малък оазис, в който информационният извор е като язовирите в сушава година", отбеляза афористично Йордан Георгиев, който е председател на местното дружество на СБЖ

Сред поставените въпроси бе и връзката между местните общности и националните медии. По думите на Георгиев преди години в област Силистра са работили няколко - точно петима до преди 13 години, кореспонденти на национални медии, докато в момента постоянни представители в региона имат единствено БТА и Българско национално радио, което е вн опция и с Радио "Шумен" като една от 9-те регионалвни програми.

По време на дискусията бе поставен акцент и върху необходимостта от институционална подкрепа за регионалната журналистика, включително чрез национални и местни механизми за подпомагане на независими медии, които изпълняват обществена функция.

Извън казаното в дискусията би били интересно да припомним, че преди трийсетина години в Силистра е имало по 3 телевизии и радистанции от вестен произдход. До преди няколко гщодини са се засичали по 2 вестника, а в момента вестник - седмичник има само в Тутракан - "Тутракански глас", като паралелно с три страници област Силистра присъства в седмичника "Бряг" - Русе. Хартиени издания - месечници, имат общините Главиница и Ситово, издавани от съответните администрации с публични средства. Действащи са 2 радиастанции - ефирна в Дулово и кабелна в Силистра, но за съжаление инфраструктурата на радиоточките и силно компрометирана в сравнение с "едно време" - примерно до преди четвърт век, когато в областта е имало 14 000 радиоточки.

За какво още говориха колегите от различните краища на страната, представители на разнообразни по задачи медии? Стана реч за "трайно медийно засушаване" (Търговище); "в резултат на технологичния прогрес "мишката изяде книжката"...новините са в интернет...търсете журналиста" (Сливен); "кореспондентите са кръвоносната система на националните медии", "истинската журналистика има цена", "нужно е обществото да вярва в нас", "медините пакети, т.е. плащането на медии, промени журналистиката в регионите"(Пловдив); "в националните медии липсва долбрата новина" (Пазарджик); "необходимое разбиране на етническата проблематика", "актуална е темата за сигурността на журналистите" (Кърджали); "силен регион - силна медия" (Видин); вм. общуване "очи в очи" - превес на прессъобщенията", "все повече има взаимопомощ между журналистите, за да си свършат работата" (Велико Търново); "официалните институции забавят информацията, чести са откази да участват при медиите...борба с регионалните особености" (Варна).

И още от изказвания в рамките на форума: относно желанието за регулация "дали от СЕМ да минем на СМ или на Комитет по печата ("като едно време"). Снежана Тодоорва: „Не можем да говорим, че искаме медиите да са свободни, ако журналистите, които работят в медиите, не са защитени; в предложенията на СБЖ се настоява нападението над журналист да се третира като  престъпление от Наказателния кодекс". Последно също СБЖ организира в края на 2024 г. дискусия на тема „Предизвикателства и проблеми пред регионалната журналистика в България”, в която колегите споделиха своя опит и представиха трудностите си, както и дадоха своите предложения за възможните действия и мерки за преодоляване на проблемите, включително чрез европейски механизми за справяне със синдрома на „медийните пустини”.

Ако регионалните новини останат без бъдеще, то самата журналистика губи своята релевантност, изтъкна председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Габриела Наплатанова. Тя отбеляза, че разговорът е част от поредица от прояви по повод 25-годишнината от създаването на СЕМ и че темата за регионалните новини има особено значение. По думите ѝ работата на регионалните журналисти е свързана с множество отговорности и изисква постоянна готовност за реакция.

"Най-важното е да поддържаме интереса на младите хора в журналистиката, за да може и утре да има журналисти", посочи генeралният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев. Той представи наблюдения от проучвания, които медията провежда. Според тях слушателите на регионалните програми търсят кратки форми на информация, тъй като се интересуват от новини за съответния град, но и за други населени места. За тях са важни новините за ремонти, трафик и други фактори, които влияят на ежедневието им. За регионалните слушатели на радиото най-интересни са предаванията на образователна, културна, обществена и здравна тематика. Те смятат, че радиото трябва да насочи своите ресурси към тяхното създаване. "Регионалните журналисти и регионалните новини са изключително важни за целия медиен сектор, но за Българската национална телевизия (БНТ) още повече, защото един от нашите канали е с такъв профил - БНТ 2", отбеляза генералният директор на обществената телевизия Милена Милотинова. 

"Регионалните новини заемат съществено място в програмната схема на Българската национална телевизия (БНТ) - както в новинарските емисии, така и в публицистичните предавания. В БНТ 1 всеки ден има предаване – това е „България в 60 минути“. То изцяло е насочено към теми, свързани със страната“, каза Александрова. По думите ѝ регионалната тематика е водеща и в програмата на БНТ 2.  „В БНТ 2 също от понеделник до четвъртък се излъчва предаването „Нашето място България“, което изцяло се подготвя от нашите регионални телевизионни центрове в Русе, Варна, Пловдив и Благоевград“, уточни Вера Александрова, член на Управителния съвет на БНТ.  Тя припомни, че в програмата на БНТ 2 присъстват и специализирани регионални новинарски емисии: „Всяка събота и неделя в БНТ 2 има специални регионални новини, които са насочени към теми от страната“.

"Информационните пустини представляват сериозна заплаха за обществото, а регионалните журналисти се нуждаят от по-силна подкрепа заради натиска, на който са подложени", каза Мариана Векилска, водеща на предаването „България в 60 минути“ по БНТ.  По думите ѝ журналистите често са подлагани на различни форми на изолация и възпрепятстване: „Имам много неофициална обратна връзка, защото съм в близка комуникация с кореспондентите на БНТ. Тя гласи точно това – че те биват унижавани, по всякакви начини биват изолирани дори. Най-простият пример е да не бъдеш поканен и да не ти бъде подадена информация, когато има брифинг или някакво събитие“. Като пример тя посочи ограничаването на достъпа до информация“. Според нея това създава усещане за безсмислие и демотивация сред част от журналистите.  "Съветът за електронни медии (СЕМ) е едната част от решаването на проблемите на регионалната журналистика и затова организираме този форум", каза Симона Велева, член на регулатора. 

„Аз съм твърдо убедена в ключовата роля на регионалните медии за защитата на хората, включително от местните власти“, каза Йорданка Фандъкова, зам.-председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание (бившият кмет на София бе единственият народен представителвм, участник в дискисията).   Тя обясни, че скоро в Народното събрание предстои преразглеждане на бюджета и разглеждане на бюджета за 2027, което засяга финансирането на обществените медии. Фандъкова покани генералните директори на медиите да представят ролята на регионалните медии на тези дискусии, което ще помогне за защитата на бюджетите и отделянето на достатъчно средства за регионалните новини.  „Най-добрият начин за подкрепа на регионалните медии, това е да се реформира или надгради Националния фонд „Култура“, където бюджетът е доста сериозен и една част може да се отдели, за да се подкрепят регионалните медии“, каза още Фандъкова. Тя призова „да регламентираме и да убедим Министерството на културата и правителството и парламента в значението на това“.