Културно възраждане на Силистра след 1940 г. според пубикации във в. "Подем"

 На 21 септември 1940 г. в изпълнение на Крайовския мирен договор между Царство България и Кралство Румъния започва изтеглянето на румънските власти и армия от територията на Южна Добруджа. Преди това от 15 септември българските градски власти вече са в действие, включително в Силистренска, Тутраканска и Аккадънларска околии, които временно са към Шуменска административна област, а после към Русенска през 1941 г. Влизането на българските войски в Силистра става на 1 октомври, а преди това според графика и в други градове на областта, като навсякъде посрещането е тържествено и с възторг от страна на местното население. Сред посрещачите в граничния крайдунавски град, за да изпълнят важна символична роля, са и облечените в характерни за общността народни носии хористи от Музикално дружество "Седянка", които за пръв път от 27 години пеят свободно възрожденски и патриотични песни.

В първия брой на в. "Подем" от 29 декември 1940 г. в адресираното до министър-председателя, министрите, бюрото на НС и народните представители "Изложение на Общогражданския комитет за културно повдигане на Силистра" се казва, че сред най-важните задачи е "Възстановяване на училищните и културната традиции на прочутата Силистренска педагогическа гимназия…Предложението е тя да се възстанови като втори институт по подобие на Великотърновския". Педагогическото училище в Силистра е създадено през 1891 г., но прекъсва дейността си след 1913 г. Напомня се, че е събирало елита и е дало серия от най-добри народни учители.

Казва се още, че "Днес никой не може да се съгласи, щото животът на една държава да бъде концентриран всецяло в нейната столица. Събирането на материалната и духовна култура в столицата е преди всичко опасно от гледна точка на природни стихии и война. Като изхождаме от необходимостта нашата интелигенция да се разпростре върху всички кътове на страната ни, и особено по границата,…следва: много културни, стопански, административни и военни средища да се създадат в провинцията и по границата".

Декларативно е отбелязано: "Силистра е културната столица на Южна Добруджа, бидейки още в праисторическо минало духовна и политическа столица, както и важен военно-стратегически център. Ние, силистренци, имаме благородното желание да създадем от града ни стожер на българизма,…фар на българската мощ, за да хвърля обилна и благодатна светлина върху съзнанието и живота на живущите още около 400 000 българи в най-новите граници на Румъния". В същия брой, но в патетичния материал "Българи, помнете", се заявява: "Цялата народна култура на северната ни съседка: народни песни, хора, битови обичаи, по произход е българска".

Като печатен орган на Общогражданския комитет за стопанско и културно повдигане на Силистра вестник "Подем" излиза в 191 броя в периода 29 декември 1940 - 8 септември 1944 г. Основател, издател и главен редактор е Драгомир Божинов (1904-1978 г.), който е и банкер. Като профил и политическа ориентация вестникът е "проправителствен десен" с елементи на краен национализъм, но като съдържание на материалите се оценява като професионално за времето си издание. Архивирано копие на "течението" на вестника се съхранява в Държавния архив на Силистра, както и в електронен вариант в панел "Е-Силистра" на Регионална библиотека "Партений Павлович".

Вестникът изпълнява социално-икономически функции, предлагайки богата икономическа и практическа информация, включително за работата на администрацията в изпълнителната власт, правораздавателните органи, при това във вид полезен за широката публика. В почти всеки от броевете се публикуват отчети за дейността на създаденото през 1908 г. Музикално дружество "Седянка", като се проследяват неговите турнета, концерти и участия, както и културни прояви във вид на музикални вечери. Често на вниманието на читателите е предоставена информация за дейността на Общинския театър, който е професионален от 1942 г. и е наследник на традиции от 1870 г., създадени от Сава Доброплодни при основаването на първото силистренско читалище "Надежда" и последвалите го "Трендафил" и "Деятел" до "Доростол". Заслужено името на Доброплодни носеше от 1969 г. театърът в града до закриването му през 2010 г. 

За съжаление 4 години по-късно при възстановяването му в резултат на настояването на Инициативен комитет в постановлението на МС липсва името на възрожденеца. Във вестник "Подем" в малка дописка в бр. 4 в началото на 1941 г. четем: "Градът Силистра разполага с отлични театрални сили, които и в робството, и сега развиват похвална дейност. Крайно време е да се обсъди въпросът за постройката на читалище - театър, за което и държавата ще отпусне субсидии".

Направено е предложение за "правилно разпределение на културните сили в Силистра относно тяхната издръжка: театърът - общински, вестникът - на Общогражданския комитет, народният университет и киното - при читалището". Набляга се на проблема с киното, защото бил належащ. Решаването му можело да стане чрез помощна акция от гражданите от града и околията - чрез един вътрешен заем и чрез субсидия от държавата. Изразява се надежда да се построи сграда за "кино - театър" или "читалище - театър".

В бр. 8 на 1941 г. във "вестника за национална култура", както си го наричат "подемци", научаваме, че в свободна Добруджа се възраждат и стари обичаи: "В Силистра и околията от памтивека съществува една особена традиция. През карнавалната седмица (бел.-авторът напомня, че Куковден е в деня след Сирни Заговезни) обикалят големи групи кукери - млади яки мъже. маскирани много оригинално с маски от кожа, изобразяващи глави на животни или страшилища. На главите им - високи пъртове. Окачени и окичени около врата и на кръста им множество тежки звънци; в ръцете си носят камшици. Кукерите палят огньове и играят хоро около тях.

Те биват замервани с камъни, нападани, но тежко̀ и горко̀, който им попадне под яростта. От 23 февруари до 3 март жителите на град Силистра са свидетели на една старобългарска традиция, възстановена свободно и живо. Една веселост, картинност и радост ни доставиха кукерите тази година. Те особено много се проявиха в селата Калипетрово и Кочина (бел.-днес Проф. Иширково). Но страхът от кукерите още не е изчезнал, въпреки удоволствието, което ни създадоха. Неверни маски са кукерите! Тежко̀ и горко̀, който падне под бича и вилите им!". 

Шест броя по-късно внимание е отделено и на лазарките, които за пръв път от 27 години са играли свободно по улици и мегдани, в домове и учреждения". С едно изречение са похвалени участничките от гимназията за удоволствието и щастието, което са изпитали всички, благодарение на тези "млади и красиви българки". В предишния брой от 7 март 1941 г. в статия в рубриката "Култура под робство" се казва, че под румънско робство в Южна Добруджа Силистра е единственият град, в който е "проявяван истински културен - български, живот". И това "на първо място се дължи на Дружество "Седянка", продължител на певчески традиции от предния век, като се припомня, че "и след поробването на Силистра "Седянка" изнася блестящи концерти с богата програма от родни песни и светска музика, вкл. Хайдн, Громберг…", както и поне 10 оперети.

Любопитна забележка в малък материал е отправена във връзка с това, че до радиоапаратите по селата няма достъп "масата", т.е. народът, а само кметът, секретар-бирникът, учителите, т.е. един много тесен кръг от интелигенти. Изразява се мнение, че кметът като баща на селото трябва да направи радиото достъпно до всички "и то най-редовно". Даже се съветва и как да стане: "всяко радио да има по два заредени акумулатора със запас по една анодна батерия". Също да се инсталират високоговорители по площади, главната улица и в читалища, като се предава предимно Радио "София". Настоява се радиото да бъде обслужвано от един-двама души, при това постоянни. В отделни броеве на вестника има рекламни карета на немски радиоапарати.

Друг миниатюрен текст уведомява читателите, че продължава по селата процесът по основаване на читалища с първа грижа на настоятелите им в "напредналия учебно-просветен сезон" да осигурят средства за инвентар, книги и др. И още: благодарение на изнесено в Тутракан представление на "Боряна" от страна на Общински театър - Силистра е "даден един тласък на културното сътрудничество между двата съседни града". Какъвто впрочем в момента няма по нито един повод. От съседна рекламна дописка узнаваме, че силистренският скулптор Павел Метеоров, който има ателие в София на ул. "Хитлер", освен своята работа по бюстове, барелефи и др. "дава на добруджанци безплатни упътвания, проекти, скици и планове", както и за цяла България паметници на паднали за свободата българи под контрола на Министерство на отбраната. Любопитно е, че Метеоров, на когото приписват недоказана с документи дружба с Пабло Пикасо, е автор на герба на Силистра от 1942 г. с надпис "Скъпа и свещена", както и на паметника на добруджанските революционери от 1958 г. с изправен в цял ръст Дочо Михайлов от ДРО.

В бр. 15 в статията "България не е само София" се заявява, че мисията по отношение на защитата на националните идеали на българина "не е по силите само на столичани". Било крайно време държавата да обърне внимание на своите средища и огнища, "без които не бихме имали ни столица, ни държава, ни народ". Сред посочените 16 населени места (и др.) е и Силистра. По този повод е и призивът "Български граждани и интелектуалци, не бягайте от провинцията!". В бр. 19 с програмни елементи е статията "Новите задачи на интелигенцията" с автор Г. Минев. Убедено се твърди, че "българската култура заема почетно място на Балканите", както и интелигенцията е "солта на земята". И в духа на времето има пореден призив "Интелектуалци на България, подайте си ръка за всеобща работа!".

Появява се и задачата "грижа за исторически и археологически старини", както и книгата "Силистра и Добруджа", поръчана на колектив в състав: д-р М. Марков, д-р Слави Чаушев, Никола Атанасов, Д. Мацанкиев и Хар. Стефанов. В подобен план - написване на история на Силистра, както и на пътеводител; поставяне на паметни плочи и паметници на герои от войните. Помислено е и за храмове - нова катедрална църква и поощряване на градежа на църкви в селата с дейности за "Внушаване на религиозно-нравствени добродетели, изнасяне на религиозни сказки и масово посещение на църквите". Точка 20 звучи като план от предизборен плакат: "Постройка на училища, снабдяването им с пособия, създаване на спортни игрища и поощряване на специалните училища". 

И още една амбициозна задача: "Всеки селски сбор да е предшестван предната вечер със заря с церемонии, при участието на войскова част,бойна амуниция, военната музика и група от организацията "Бранннк". Да се държи високо патриотична реч. На следния ден сборът се открива с молебен и подходяща реч, която да осмисли стопанското значение на събора. Провежда се парад на войските, училищата и организациите". В бр. 35 по повод предстоящото честване на 50-ата година на Педагогическото училище е цитиран финансовият м-р Добри Божилов със следните думи: "Българското правителство не е направило много за Силистра, културната столица на Добруджа, към чиито оправдани интереси и искания ще проявим особена склонност..,…заявявам, че ние тепърва ще заработим за Силистра…,за да почувстват силистренци отплата и благодат от българската държава".

А в интервю за вестника кметът на града Иван Дочев на въпрос за културата казва: "В Силистра, знаете, че имаме читалище с много десетки години непрекъснат живот. Имаме Музикално д-во "Селянка", също с дългогодишен живот и с име известно и в цялата страна. Тук имаме театрални сили… Имаме културни начинания във всички направления и най-важното - всяко от тях има yспех". Намесена е обаче и темата, че "Неестествената граница ни душѝ и спъва. Няма нито един силистренец, обаче, който да не е убеден, че днешното време, когато по света тържествува разбирането за жизненото пространство и най-важното, когато и ние и нашата съседка сме на един фронт, няма да се намери мирен начин да бъде осигурено на Силистра жизненото пространство".

Изданията на вестника описват сътрудничеството между "Седянка", театралната трупа с режисьор Стефан Николаев и Педагогическото училище, което през 1941 г. е тържествено чествано за неговата 50-а годишнина с участието на министър-председателя Богдан Филов и още двамина министри, а след което става Учителски институт за начални учители. Така също в партньорство с културни и обществени организации от Силистра, Русе и други градове, включително единствената българска организация през 1934 г., призната от румънската власт като юридическо лице Женско благотворително дружество "Добродетелка"/Доброжелателка" (1930-1944) с 4 секции - библиотечна, театрална, дамска и МД "Седянка". Както и с младежката организация "Бранник", която в онези години има десетки дружини в района и според властта тя е "у-ще за превъзпитание на младежта в духа на новото време".

С това се подчертава влиянието на музиката, театъра и изобщо на културата върху моралното и педагогическото възпитание на младите хора. На практика това е подчинено на "активното културно и образователно възстановяване на населението в Южна Добруджа". Акцентът е върху ролята на педагогическите кадри, създаването на културно-образователна среда и възпитателска мисия в следвоенната стабилизация на региона. Оттук произтича изводът, че българската власт залага на учителите и институциите в просветната и културната интеграция на региона към традициите на Стара България. Още през 1909 г. в. "Делиорманска трибуна" в своя дописка казва, че благодарение на създаденото година по-рано Музикално дружество "Седянка" град Силистра постепенно се превръща в "средище на музикалната култура". И отново това е резултат от дейността на Педагогическото училище, в което "музиката е на предно място". 

Твърди се също, че благодарение на това в града има "внушително число свирачи и певци". Уточняваме, че Музикално дружество "Седянка" (1908) е наследник на Дружество "Гайда", създадено в края на XIX в., когато започва да излиза и първото в България музикално списание "Кавал", издавано първо в Силистра, после и в Лом. Както и на други хорове, създадени след това. През 1911 г. в Силистра се провежда първият в страната Събор на хоровете от крайдунавските градове, който до 2025 г. вече има 14 издания, макар да има прекъсване от 55 години между първото и второто, проведено през 1966 г., когато в Силистра е изграден и единственият в страната Паметник на песента.

Четвърт век преди него в града е трябвало да има изграден Паметник на свободата по проект на скулптора Павел Метеоров, който обаче не е осъществен, и за съжаление няма визуална яснота за него. Проектът е представен на изложба през м. октомври при честването на втората година от освобождението на Добруджа, разбираме от бр. 91 на в. "Подем" от 9.10.1942 г., в който журналистът Филип Д. Македонски описва намеренията на скулптора да има изображение на жътварка, така също на "златен сноп жито, развял гриви на воля,…като щастливо допълнение,…и факел, като завършък на групата". Според автора на статията паметникът допълва широкото понятие за свобода, за да бъде почувствана по-топло от всички слоеве на добруджанското население. Пак тогава, през пролетта на 1942 г., в града гостува и говори пред многобройна отбрана публика проф. Енрико Дамяни от Италия, чиято сказка е била за културните връзки на страната му с България.

Отново през пролетта на същата година е проведена Седмица на книгата с молебен в църквата, а гост на града е писателят Димитър Чорбаджийски-Чудомир, който в Съдебната палата говори за българския хумор и чете свои произведения. Обявени са и две предстоящи визити: на внушителна група от 400 души от Русе - адвокати, съдии, лекари, интелектуалци, които е трябвало да пристигнат на 25 май с.г. със специален параход, както и ден по-рано също от Русе - 50 арменци скаути-бранници, които "ще изнесат в арменската зала юнашки и скаутски игри". Интересно сравнение на цифри показва, че ако през 1934 г. под румънска власт в Силистра, когато тук са живеели 3 380 румънци и при преброяване на населението за арменци са се обявили 731 души, то през 1941 г. те са 425, като са намалели и евреите - от 303 на 194.

Сторниране има и на турското население - от 5 798 на 3 398, като едно от обяснението е, че в първата цифра са вписани и мюсюлмани от други етноси - цигани и татари. Представителите на български етнос са съответно 7 414 (1934 г.) и 10 557 души (1941 г.). Всяка от общностите има свои молитвени храмове: православните християни - катедрален храм "Св. св. равноапостоли Петър и Павел"; православните арменци - Арменски апостоличен храм "Св. Богородица" ("Сурп Аствадзадзин"), който вече е на над 400 години и е на основите на най-стария по рода си в България; мюсюлманите са разполагали с няколко джамии, като най-старата е "Куршумлу" ("Желязната"), която е от първите десетилетия на XVII в., а най-голяма е била съборената през 1942 г. по времето на кметуването на Иван Дочев "Байраклъ" ("Знаменна"), изградена през 1822 г. от Селим паша; евреите също са си били изградили синагога, макар и скромна на вид.

В този период за пръв път се появява информация за село Аккадънлар - днес град Дулово, по повод проведено народно тържество на местното дружество на запасните офицери със "заря, церемонии", за участие в което специално пристига войсковата част от Силистра с командир полк. Хр. Козаров. Гостуват също митрополит Михаил от Русе, който е начело на Доростоло-Червенска епархия от 1927 г., областният директор от Русе, областни комисари, депутатът Ив. п. Райчев, кметът на Силистра Иван Дочев и др. видни лица. В програмата още: литургия, освещаване на знамето на дружеството, речи, народна трапеза, народни игри и хора́. Авторът В. П. накрая възкликва: "Изобщо, аккадънларци рядко са виждали подобно голямо национално тържество в своя край".

Д-р Наталия Симеонова - уредник в РИМ Силистра, публикува изследване "Пресеченият път на свободата. Силистра 1940-1947", което на няколко страници разглежда културното и образователно развитие през първите години след връщането към България и конкретно как "с невиждан порив и вяра силистренското население се втурва да подреди своя роден край". В него тя заявява, че след 1940 г. Силистра се превръща в активен център на възрожденско развитие — образователно и културно. Създаденият през октомври 1941 г. Институт за първоначални учители на мястото на Педагогическото училище, чиято 50-а г. вече е минала с голям успех, започва да подготвя кадри за целия регион. Музеите и изложбите стабилизират институционална културна инфраструктура, а научните изследвания документират и популяризират процесите на образование и културно възраждане. 

Междувременно два месеца по-рано възстановеният театър начело със Стефан Николаев е обявен за общински с първа премиера "Боряна" на Йордан Йовков, а през м. август става и професионален, като статутът му е даден на централно ниво (одържавен е през 1949 г.). Реално възстановяването на театралната трупа става на 28 февруари 1941 г.

В началото на сл.г. читалищното настоятелство се захваща с трудната задача да открие и читалищно кино. Подкрепяно от кмета Иван Дочев и помошник-кмета Борис Коджабашев, гарнизонният полковник Хр. Козаров отстъпва един от салоните на Военния клуб на читалището за киносалон. В края на май 1943 г. читалищното кино отваря врати, което носи приходи от 605 000 лв. Възстановяването на читалищата в селата на Силистренска околия на практика започва още през есента на 1940 г. Интересното е, че това се случва под наблюдението на училищния околийски инспектор, поради което вероятно за председатели на читалищните настоятелства обикновено са избирани учители. Както е известно, по това време от страната са командировани 500 учители, за да задвижат образователния и културния живот в Южна Добруджа. В края на м. юли 1941 г. в околията са отворени с 1 100 членове, от които 95 са учители, общо 22 читалища, като през 1945 г. те вече са поне 41.

През януари 1941 г. е фактическото възстановяване на читалище "Доростол" в Силистра, закрито през 1938 г. от румънците - тогава заедно с двете български гимназии. През м. август читалището получава 3 000 лева от общинската управа и 50 дка земя за ползване, а през м. октомври - 20 000 лева от Министерство на народното просвещение за довършване на сградата му. В нея през 1942 г. читалищното настоятелство си поставя задача да открие кино, за което се събират и дарения до осъществяването на идеята през август 1943 г. Борбата за кино създава пресечно напрежение с двете частни кина, като атаките са от двете посоки една срещу друга, но в крайна сметка остават да действат три кина в града.

Издействани са 500 000 лева държавни пари за построяване на театрален салон, който през ноември 1942 г. е готов, като в него премиерата е "Неразделни" на Пенчо Славейков. Театрален сезон 1942-1943 г. е обявен във в. Подем за "блестящ". Според проучванията на Симеонова първи в Добруджа е Общогражданския комитет, създаден в Силистра по инициатива на кмета Петър Иванчев на 2 декември 1940 г. Едно от първите му решения е да даде 4 000 лева за дейността на читалище "Доростол" и 3 000 лева на Женско дружество "Доброжелателка", както и на Музикално дружество "Седянка" - 2 000 лева, за което свидетелства в. "Подем" в декемврийския си брой на с.г. Пак там пише, че Общоградски комитет има изграден и в град Тутракан. В периода 15-20 юли 1942 г. "Седянка", на която ѝ предстои през есента да създадени постоянен църковен хор, провежда заедно с Общинския професионален театър - общо 138 души, "първа културна обиколка в Стара България".

По това време Силистра е "град с преобладаващо занаятчийство, дребна търговия и значителен брой занимаващи се със земеделие" (д-р Наталия Симеонова, РИМ Силистра). След оттеглянето на румънците Силистра е град с население от 15 237 души с идването на 1 006 севернодобруджанци от общо 6 046 в околията от всички 21 776 в сегашната Крайдунавска Добруджа. В околията живеят 52 457 души от 319 551 души в цялата област Южна Добруджа. През м. май 1941 г. в Силистра е създадена околийска структура на Сдружение за културно, стопанско и прочие издигане на селото. Във втората половина на годината е основано Археологическо дружество, което задейства създаването на музейна сбирка, каквато е имало още през 1898 г. в Педагогическото училище. Тласък на процеса дава откритата случайно през 1942 г. Римска гробница, а османският форт "Меджиди табия" е обявен за "народна старина". През м. март 1941 г. е създадена организацията Силистренска учебна околия, а първите училища, започнали учебна година през ноември 1940 г., са Средищно народно основно училище, Първа прогимназия и две първоначални училища. На следващата пролет и през есента са открити съответно арменско и турско първоначални училища. Само за 2 години успешна разнородна дейност, включително в сферата на културата и образованието, с решение на МС на Царство България Силистра е обявена за "град образец".

С цел издирване, проучване и съхранение на богатото културно-историческо наследство на новоприсъединените земи през пролетта и лятото на 1941 г. МНП финансира няколко научни експедиции в Добруджа. Проучени са 31 селища около Тутракан, Силистра, Добрич, Балчик, Каварна (ЦДА, ф. 177к). За учебната 1941-1942 г. са отпуснати от МНП помощи за довършване на читалищни сгради и засилване на читалищни фондове в размер на 2 683 000 лв., от които 635 000 лв. за читалища в новоосвободените земи. Утвърдени са 116 устава на новоосновани или възобновени читалища в Добруджа и Македония (ЦДА, ф. 177к). През 1940-1941 г. под ръководството на Богдан Филов МНП осъществява мащабни законодателни инициативи, част от които са свързани с опазването и проучването на културно-историческото наследство. Проектират се съществени допълнения в Закона за старините, които целят да ограничат иманярството и незаконната търговия със старини. В проектозакона се предвижда инвентаризиране и контрол от страна на Комисията за старините на частните като собственост движими и недвижими старини. Регламентира се правото на държавата да отчужди всяка недвижима старина, независимо дали тя е обществена или частна собственост, ако е заплашена от разрушаване или изчезване и ако собственикът ѝ не вземе мерки за нейното запазване. МНП подготвя и проектозакон за музеите, в който се отделя съществено място на организацията по запазване и системно подреждане на археологическите и етнографски ценности (ЦДА, ф. 177к).

В своето изследване "Богдан Филов и държавната културна политика (1919-1944)" София Василева твърди, че сред характерните тоталитарни специфики на българската държавна политика през периода 1940-1944 г. безспорно се вписват и засилените възпитателни функции на образователната система, обвързването ѝ с цялостния обществен и културен живот и с нуждите на държавата. Тези процеси обаче не се изразяват в механично прилагане на образователните модели на Германия и Италия (Кюлюмова-Бояджиева 1991: 281-282). И не на последно място отбелязваме, че вестник "Подем" отделя място и на журналистиката като професия и практика. От публикация разбираме, че недавно е излязъл от печат първият от общо три тома на "Наръчник за журналистическа наука", издаден от д-р В. Байде в Лайпциг като дело на хора с опит и практика.

Целта му е "да се разбере ролята на печата за политическия, стопанския и културния живот". В друг материал е разгледана и темата "Лъжат ли вестниците?". За безименния автор "вестниците отразяват живота, носят новината, развличат и поучават". Впечатляващо звучи оправданието "Рядко появилите се неверни съобщения се дължат на неправилна информация (на) добросъвестни грешки, дължащи се на много оправдани причини". Оптимистично е твърдението: "…в негов - на вестника, интерес е да пише само истината". Някак наивно и хипер крайно е вярването, че "В днешно време няма и не може да има вестници, които пишат лъжи!".

Интересно начинание е разграничението от автор с псевдоним Демб по линията "журналист - сътрудник - читател", представено в отделен материал с отчетливо заглавие. В него се уточнява първо, че "вестникът не може да бъде академичен, защото той не е списание". Той трябва да е "сериозен, просветен, културен", независимо дали е "шарен, разнообразен, малък или голям". Какво трябва да представлява вестникът: да отразява живота по актуалното и предстоящото; да е далновиден; да се прави разлика между публицистика и журналистика; вестникът трябва да отговаря на вкуса и интереса на читателя; редактирането на вестник е "едно изкуство".

Не било хубаво вестникът за служи на временни интереси, както и на частни. Също "четенето на вестници е отмора, работа, занимание и полза". Много практично е предупреждението: "Не купувайте вестници заради хората (?), за амбалаж", както и "Не четете само заглавията. Не гледайте само рекламите, клишетата и хрониката. Отбягвайте предубедеността. Ценете написаното като труд и дело". И накрая какво самочувствие е изразено само с думите: "Най-деликатната професия е журнализмът. Тя е най-красива и най отговорна. Ако се упражнява от хора със знание и достойнство. И още — с образование, дарба и голяма култура".

Материалът е представен в съкратен вариант във Форум "Българско наследство" през м. август 2025 г. в град Балчик в специален панел, посветен на 85-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към България.