Изложбата на доайена на силистренските художници Константин Дончев - урок по геометрия с изящно съчетание на палитра от цветове

Честита изложба на художника Константин Дончев! Поредна самостоятелна в Силистра в 34-годишната му "кариера" на художник, т.е. на човек, отдал се на изобразителното изкуство след близо пет предишни десетилетия на служба на обществото в друг аранжимент. Дончев е бивш кмет на село Алфатар, което по негово време - преди половин век, с указ на Държавния съвет на НРБ става град. Той бе поздравен със специални адреси от областния управител Илиян Великов и от кмета на община Силистра Александър Сабанов чрез заместник-кмета Стилиян Стойчев.

Близо 50 са творбите в цялото дясно крило на Силистренската галерия, посветени предимно на територията, наричана от 60-те години насам "Крайдунавска Добруджа". В картините му, пълни с пъстра красота, се оглеждат разнообразни природни компоненти - терени и хълмове, водно богатство като р. Дунав и особено неговото крайбрежие, но също и морето, казват, присъства. Представените платна са своеобразен нагледен урок по геометрия - в тях се кръстосват линии, оформящи изящни многоизмерни фигури, като че ли предизвикващи ни сами да си съставим условия на задачи, които, ако искаме да ги решим успешно, трябва да знаем съответните формули и варианти.

Много често между тези вездесъщи триъгълници, правоъгълници, ромбове и др., с различни ъгли и страни, обикновено оцветени в красиви и изглеждащи естествени съчетания, присъстват самотно тънки черни изправени линии, символизиращи електрически стълбове, без да е видна връзката между тях - жиците, по които тече ток, гарантиращ урбанизиран живот. Сред неговите знаци е участието и на лодката в картините - понякога загатната като форма, в друг случай - завързана чрез здрав синджир с невидима, но предполагаема котва. Според тълкуватели лодката е символ на оплодотворяващата сила, а котвата е ползвана и като християнски знак, символ на вярата и на надеждата за спасение.

На една от картините в малък формат акцент са едновременно здрав дом край вода с комин, който не пуши, и силно изразен като изображение нос на лодка, но без лодкар. На друга - стилизиран кораб пори уверено представените в житно жълто води - примерно срещу течението на река Дунав. Дали той по волята на християнската традиция, води човешки души до някое тихо пристанище, тоест към блаженство и вечен живот? Това може и художникът да не знае, но хрумката му навява подсъзнателно на тези мисли.

На места виждаме и изправени като гигантски постаменти с изпънати корони дървета - изглеждат ми на тополи - те растат в името на духовното развитие, за да вдъхват на хората кураж в трудни времена. На малко места авторът е преценил да видим силуети на къщи с островърхи червени покриви и с бели фасади. Както и скромно число хора - без лица и в гръб. Това ми напомни, че друг силистренски творец - фотографът Иван Христов, също не обичаше да снимка нас, людете. Предпочиташе обективът му да хване връх, облак, хребет, буйна трева и каквото още природата е решила да създаде най-често за къс отрязък от време, а понякога и за вечността.

Подобни свои художествени постижения г-н Дончев е показал от 1993 година насам у нас и в чужбина - пет са изложбите му само зад граница - негови участия има в Румъния, Испания, Италия, Словакия, Франция и др. Носител е на награди по различни поводи, благодарение на изразяваната по сполучлив начин техника на рисуване, остра емоционалност и сполучлива игра на цветовете, подредени като аптекарски шишенца върху палитрата на художника. Сполука на изложбата на най-възрастния в Дружеството на художниците в Силистра, чийто е член е от 90-те години насам, като доскоро бе и негов председател. И както се изрази при представянето на изложбата директорът на Художествената галерия Йордан Колев, "Той е най-действеният силистренски художник, независимо от бездуховната ни действителност".