Versinaj

В българската история със сигурност, но вероятно и по света не са изключения подобни съвпадения, а именно, че има събития, които са "спорни", защото наистина е "така", т.е. има различни гледни точки към тях, или защото на определени среди така им се "иска". За да бъдат ползвани по определени поводи по-често с цел, но понякога "просто така", без отговор на въпрода "Защо?". "Една обикновена дата" - 3 март 1878 г., която за поета е "ден обикнововен, но пъстър и чудесен",  за нас, българите, е една от "тях". Тя разделя на "за" и "против" не толкова обществото като цяло, колкото историците и политиците. И ако за първите спорът "А дали е така?" е здравословен, тъй като изостря научното мислене до оборване на избраната теза, то за политиците е дъвка за многократна употреба в подходящи случаи пред местни и външни "господари", актуални за съответни житейски  моменти .  За исто...

На 3-и март 1878 г. бе възстановена българската държавност и фактически се сложи началото на Третата българска държава, в която, прочее, живеем и сега, и затова тази дата е без аналог в Новата ни история. Затова без алтернатива се поставя от самосебе си на пиедестала „Национален празник на България и българите”, без значение къде живеят! К ато символ т ази дата има нерадостна съдба. К ато ученик п омня, че до 1977 г. тя бе неглижирана, след това частично реабилитирана, но в сянката на други празници. След 1989 г. смислени български политици го обявиха за „водещ” или „първи” Национален празник. Те последваха духа на дедите ни, които, въпреки сложните българо-руски отношения, никога от 1878 до 1944 г. не им "хрумна" да отменят 3 март като Национален празник. Неотдавна обаче „изпълзяха” отнякъде големи „познавачи” на историята ни и историческите знаци - най-кресливите бяха и са съветски възпитаници, които го поставиха под въпрос – направо започнаха да го ругаят. Те и сега не с...