В Силистра първо журналистите разпознаха най-новата местна етнографска книга

"Особености на традиционното изкуство в женската носия" е заглавието на най-новата етнографска книга, издадена в Силистра. Днес тя бе представена пред журналисти в Националния пресклуб на БТА от нейните автори: майсторът-приложника Добринка Петрова, етнографа д-р Йордан Касабов и журналиста изследовател Йордан Георгиев. Според тях в книгата има теоретичен и практико-приложен характер, което я прави интересно четиво за хората, които се интересуват от тънкостите на изработката на различните части от носиите. Авторите разкриват по разбираем начин "тайни", които са били практика в живота на българката и в частност на добруджанката за няколко поколения назад във времето.

В книгата е обяснено как се създава месал (кърпа за глава) от фино домашно тъкано платно, така също как се правят шапка с гребен и булчинска шапка. Читателят ще научи още какви послания се крият в един на пръв поглед елементарен битов инструмент като хурката за предене. Читателят може също така да узнае какви са били скритите моменти в изработката и подредбата на копчетата по женските дрехи. В главата "Прически, косичници, плитки" се разкриват малко известни факти за иначе познати елементи от външния вид на българката.

Добринка Петрова разказа, че повече от 10 години ръчно изработва елементи от народни носии. Именно нейният труд е в основата на книгата. По думите ѝ забраждането и престилката са най-важните части от една носия. Тя може да включва още риза, елек, фуста, чорапи. „Важни са и накитите. По традиция момите имат по-малко накити, предимно мъниста, докато омъжените жени имат метални накити. Също така момите са носели по-малко връхни дрехи и слагали китките си от лявата страна“, каза тя.

Според Йордан Георгиев в миналото традиционното облекло е съдържало скрити послания и е издавало много за жената: „Всеки елемент от носията носи информация за възраст, социален статус, семейно положение, произход, населено място. В същото време дава сведение за образователен ценз, отношение към изкуството, дори и за заможност. Това е било необходимо в онова време на липса на информация по друг начин. Така отсрещната страна е можела да разбере повече за момата или за жената и да знае как да се отнася към нея“.

По традиция първият екземпляр от книгата беше подарен на Регионална библиотека "Партений Павлович" в Силистра. Там ще бъде и официалното представяне, което е насрочено за 9 април от 17 ч. в зала Диоген Вичев". Предвидена е встъпителна, теоретико-обяснителна и практико-приложна част с видеопрезентация. За книгата своите впечатления на учен ще представи доц. дфн Тодорка Георгиева от Русенския университет, председател на Научен център "Дазий Доростолски", която е автор на предговора.

Библиотеката в Силистра стана още по-модерна

Интерактивен под, който превръща ученето в забавление, е най-новата придобивка в Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра, съобщиха за БТА от културната институция. В допълнение от ВЕРСИНАЖ: Библиотеката, носеща името на виден книжовник от преди два века, открит за съвремието ни от почетния гражданин на Силистра Пирин Бояджиев, е  най-голямото по рода с звено в област Силистра и играе ролята и на методическа структура спрямо библиотеките в читалищата в региона.

Иновативното съоръжение е реализирано по проект „Модерната българска регионална библиотека в ХХI век – пазител на знанието, навигатор в дигиталната ера, доставчик на иновативни услуги и възможности за учене през целия живот, културно-образователен медиатор и устойчив обществен стожер срещу дезинформацията”. То разполага с 52 предварително инсталирани образователни игри на български език, предназначени за развиване на координацията, логическото мислене и двигателните умения на децата.

Благодарение на средствата от проекта културната институция се сдоби и с други високотехнологични придобивки. Във фоайето на сградата бе инсталиран  „Библиотечен екран на знанието“, предлагащ на потребителите интерактивен начин за достъп до библиотечна и библиографска информация. Закупен бе професионален скенер, с който ще бъдат дигитализирани 180 ценни издания. В допълнение от ВЕРСИНАЖ: преди повече от 15 години години под друга форма бяха дигитализирани всички вестници, излизали в Силистра от 1885 до 1944 г., които сега са достъпни в раздел "Е-
Силистра в сайта на библиотеката. Процесът продължи и в друго направление преди известно време, а новата техника, която е скъпа, но модерна, ще увеличи мащаба на този процес - връзка на миналото с настоящето с проекция в бъдещето.

Очаква се от печат в края на май да излязат и две нови книги на Силистренската библиотека. Те са сборници с поезия, посветена на Силистра и на Добруджа. В тях са включени над 100 произведения както на местни автори, така и на известни български поети, съобщиха още от културната институция.

За кукувете в Бранещи

Из историята на кукувете от Брънещи през 1910 г.? 

Една интересна статия за нашия обичай, както е проведен през 1910 г., която представя и най-старото изображение на кукове от Брънещи. Вестник Минерва, март 1910 г.  „Всеки народ има своите обичаи, които до голяма степен отразяват душата му или помнят важни факти и събития от неговото минало. Ние, румънците, сме богати и преди всичко сме били богати на обичаи, които ни характеризират. Някои от тях са изчезнали, други продължават да съществуват на определени празници и е добре, че все още пазим добрите обичаи, наследени от нашите предци. Но освен нашите собствени обичаи, в средата на населението на няколко селски общини бяха въведени някои, които са напълно чужди за нас и срещу които, за щастие, властите взеха мерки да ги премахнат.

Преди две години, благодарение на разследване, проведено от S.P.A., разбрах дали все още се практикува грозният и варварски обичай да се пускат кучета в ямата, имах възможността в компанията на приятелския секретар на споменатото дружество д-р Василе Попеску, да открия още по-варварски обичай, който е напълно чужд за нас. В село Брънещи и съседните селца -  Ислазул и други, цялото население не работи ден след края на века; вместо това всички момчета се превръщат в "кукове", докато старците, жените, момичетата и децата наблюдават как тези "кукове" упражняват цялата си сила, защото трябва да се знае, че "куковете" са най-могъщи в деня, в който съществуват. Но какво са "куковете"? Момчетата от селото се обличат в споменатия ден в съвсем странни носии: слагат странна маска, украсяват главата си с цветни пера, със звънчета, с хартии във всички цветове. Трансформира се по такъв начин, че не би  ако можеше да види ръцете и краката, дори нямаше да знае, че са човешки.

Първи март беше прекрасен ранен пролетен ден. Колкото повече вървяхме, толкова по-високо се издигаше слънцето и лъчите му ни освежаваха. От двете страни на пътя се простираше полето, на места позеленяло от ранното покачване на пшеницата, на места черно, току-що разорано от плуговете, изскубани от бурени. Спускаме се по криволичещия път, който води в долината и минава пред горското училище. Училището се извисява величествено заобиколено от вечнозелени елови гори. срещаме едни каруци и питаме селяните какво са карали воловете: „Кравите“ излязоха ли днес? A — Да, болярите, както винаги „кучките“, бият огъня, за да ги бият, те са в Брънещи и наоколо.

Тръгваме нагоре по пътя, който води - от дясно на училището към община Брънещи. Приятно пътуване, пазете се. Чистите къщи, наскоро варосани, всички покрити с възхитителна битова ламарина, която може да бъде пример за всяка селска община. „Кучетата“ ги няма никъде. Мислехме, че сме измамени от селяните с дървата. Пред кметството, където преди две години "кучките" въртяха камшика и където се беше събрало цялото село начело с кмета, този път пълна тишина. Един пазач идва пред нас; С радост го питаме;  — „Кучетата“ изчезнаха ли?  —• Без мисъл! На края на селото съм. Те бягат от нас, защото получихме заповед да не ги пускаме на пътя, нито пък момчетата вече да се обличат като "кучки", отговаря ни пазачът.  - Но какво да ги правим - продължи той - хората са свикнали отдавна, от старо време, да празнуват този ден така и не искат да оставят обичая, въпреки че г. съдията ги глоби с по 5 леи миналата година и ще ги глоби и този път. На един кръстопът забелязваме бързането на някои селяни; след тях едни "кукувици" ги прогониха с очи.  - Ето ги - показа ни пазачът.

Отиваме там. „Куковете избягаха обратно, мислейки, че сме хора на властта. Искахме да ги снимаме, но опитът беше напразен. Те не искаха да се приближат. Влязохме в разговор със старците и бабите от селото, показахме им каквото искаме и много трудно ги убедихме – успяхме да съберем група да ги снимаме. През това време кметът и селянинът бяха чули за нашето посещение и намерение и ни поканиха в кметството. - Искаме да снимаме "куковете", казах им.  - Да? Много добре! Но ние нямаме "кукове", отговори нотариусът.  Защо не, на село съм и ги видях.  — Господа, трябва да разберете, че имаме заповед да няма повече „кукове", следователно. Поне аз не ги видях, възрази отново нотариусът. И нотариусът беше прав. Той остана в кметството и там наистина "куковете не минаха, следователно нямаше как да ги види. 

Но отпреди две години до днес мога да направя наблюдението, че благодарение на намесата на властите, които взеха предвид подадените оплаквания, този обичай е на път да изчезне в Брънещи и без съмнение, че ако заповедите се изпълняват по-стриктно, той вече няма да съществува. Но ако "cucii" са готови да изтекат в Brăneşti, където обичаят е въведен от населението на тази община, състояща се почти изключително от българи, в други съседни общини, където населението не е чуждо, направих наблюдението, че този обичай се опитва да бъде въведен. Съобщавайки този факт, ние насочваме вниманието на властите към него.  Освен варварски, такива обичаи също имат  недостатъкът, че насърчава селското население да мързелува. Наистина на този ден всички жители - мъже и жени, отказват да излязат на работа, имат причината, че ако работят, гарваните ще ядат царевицата. Има вярвания, които трябва да бъдат премахнати и да не се разпространяват. От тази гледна точка намесата, която S. P. A. направи преди две години и ще направи този път, за да спре „кукувиците“, не може да бъде достатъчна, за да има всеобщото одобрение“. П. Боцан.

Симпозиум "Фолклор без граници", 3 март 2025 г., "Обичаят Куковден, отразен в националната преса във времето", Мариус-Овидиу Себе

Ентусиасти обявиха среща на випуска - 47 години по-късно

Деветима гимназисти от различни класове, представители на "Випуск 1978" на ПГ "Климент Охридски" - Силистра, се обединиха около идеята за среща на поколенията "47 години след бала, като първа репетиция за 50-годишния юбилей, който е след три години". Идеята е това да се случи на 20 септември т.г. от 18,30 ч. в р-т "Дръстър" в Силистра. Следва и призивът: "Заповядайте, скъпи съвипускници, по икиндия да изпратим най-красивия залез над река Дунав. Заявки за участие при обичайните заподозрени - отговорниците по класове от "А до Ж".

Точно този випуск на най-старата силистренска гимназия е сред провеждащите от 1988 г. насам на всеки пет години срещи на съученици от седемте класа, на поканата за които обикновено се отзовават над 100 души от всички краища на света. Техните песни, танци и слова, както и наздравици помнят ресторантите "Орбита", "Златна Добруджа", "България", "Чевермето", някогашната дискотека "Спирала" и др. свещени за силистренци средища на купона.

Класни ръководители на класовете от випуска са едни от най-емблематичните учители на гимназията - математиците Стоян Калушев и Климент Стефанов, филоложката Иванка Тодорова, психоложката Стефка Стефанова, химичката Ресмие Наимова, биологът Жельо Маринов, както и младата тогава Надежда Сарафова - преподавател по френски език. Отделно преподаватели по основни дисциплини на различни класове са били филологът Стоян Пеев - това директор на учебното заведение, и Гергина Христова, химикът Николай Манолов, историкът Петко Апостолов, биоложката Румяна Кадийска, физичката Нейка Тонева, физкултурничката Катя Ангелова и много други.

Випускът е имал от своите среди народен представител, министър, областен управител, общински съветници, ръководители на общински предприятия, медицински звена и на структури в правораздавателната система, синдикални и политически лидери. Голям е броят на лекари, зъболекари, медицински сестри и фармацевти, работещи в различни краища на страната, така също на учители, инженери в различни сфери и на представители на много други достойни професии, като журналистика, правораздаване, режисура, треньорство в спорта, застрахователно и социално дело, специални служби и армия. Някои от тях са упражнявани в страни като САЩ, Германия, Англия, Гърция и др.

Йордан Георгиев - "Ж" клас

Възпоменателна вечер за Пирин Бояджиев 20 години след кончината му

В зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" родолюбивата общественост на Силистра си спомни за своя свиден син - Пирин Бояджиев, оставил трайни следи в историята, културата и образователното дело на Крайдунавска Добруджа. Специално за 20-ата година от неговата кончина Литературно сдружение "Рекат и приятели" издаден "Паметен лист", който е своеобразно продължение на подобен от преди две години, тогава по инициатива на Филиал Силистра на Русенския университет.

В храма на книгата, чийто патрон - виден книжовник от по-миналия век, който бе преоткрит именно от Пирин Бояджиев, представители на образователните среди посветиха вечер на учителя, учения, краеведа, преводача, твореца, роден през 1913 г. в Силистра, учил и живял в Букурещ, върнал се в родния град, където е обучил хиляди подрастващи, след което е написал 13 книги в периода след пенсионирането си през 1975 г. Преди това обаче е създал десетки научни статии, посветени на български и румънски автори, включително изявявайки се като компаративист, т.е. на човек, посветил се на раздел от езикознанието, чийто предмет е сравнително-историческото изучаване на езици.

Димитрина Христова, Красимир Коев и доц. д-р Румяна Лебедова говориха основно за Бояджиев  като ярък наследник на прадядо си Бояджи Яни, на дядо си Георги - мелничар, член на Околийския съвет, и на баща си Лефтер - училищен директор и театрален деец, чиито дела помни културата и образованието на Силистра. Неведнъж ставаше дума и за неговата съпруга Мара Бояджиева - също учител и преподавател на студенти. За това взаимодействие между двамата подчерта в своето изказване и Вера Милева от Регионалния музей, чието семейство е било в близък план със сем. Бояджиеви. Направи впечатление съхраненият от нея завет на Пирин Бояджиев "Аз помня, но важното е ти да помниш".

Историкът Тодор Николаев върна лентата назад, за да уведоми аудиторията, че 400 млади добруджанци - повече момчета и по-малко момичета, напускат Силистра в първите години на румънската окупация, за да продължат образованието си в двете местни български гимназии в емиграция в Русе, а после и в други градове в Стара България. Заедно с родителите - учители, сред тях е и самият Пирин Бояджиев.

Доц. Лебедова бе ръководител на екипа, създал студентския "Паметен лист" по повод 110 години от рождението на аристократа на духа Пирин Бояджиев, който бе представен в Букурещ със съдействието на незабравим ученик на силистренеца - банатския българин Лука Велчов. До скоро - до кончината си,  като духовен водач на общността в нея той бе здрав стълб на българщината в северната ни съседка. По-миналата година на форум в Балчик Велчов припомни, че през 1954 г. именно Бояджиев предлага българското училище в румънската столица да бъде наречено на името на Христо Ботев. 

В него той е учител до 1955 г. и е автор на методики за преподаване, преди да се върне в Силистра. Години преди това баща му Лефтер е директор на школото, в което се усеща ехото на уроците на самия Ботев от годините на Възраждането. Като автор на книгата "Бояджиевият род" Димитрина Христова в едри щрихи представи най-важното за тази важна за Силистра фамилия, не пропускайки да сподели впечатление за характерните за нея качества - трудолюбие и предприемчивост, предадени през поколенията.

Филологът Красимир Коев на няколко пъти представи пред аудиторията моменти от живота на Пирин Бояджиев, включително акцентирайки върху темата за епистолярната му връзка още на младини с Атанас Далчев -  автор е на поезия с ярко философска проблематика, който е обърнал внимание на силистренеца, когато е бил само на 19 г.

Директорката на силистренската библиотека Галина Раева обяви пред всички, че в храма на книгите, ръководен в момента от нея, са постъпили 447 тома от Пирин Бояджиев, сред които и уникални издания. Отделнодарение той е направил и на други институции, включително в София, както и на Държавен архив - Силистра, както допълни неговата ръководителка Драгомира Тодорова, за да стане ясно, че предстои в обозримо бъдеще  да бъде именувана на Пирин Бояджиев зала в сградата на архива.

Винаги е мило и непосредствено, когато съвременник на някой заслужил човек разкаже спомени за него, в случая това дойде от Георги Георгиев - директор на силистренската гимназия, днес наричана ПМГ "Св. Климент Охридски". По подобен начин същото са сторили преди години Стефка Стефанова - в миналото преподавател по философия и психология, проф. Славчо Иванов - повод 80-а годишнина на Бояджиев, и Стоян Пеев - бивш директор на гимназията от 70-те години на миналия век - техните проникновени текстове са публикувани в споменатия вече "Паметен лист", издадено от ЛС "Реката и приятели".

Йордан Георгиев