Versinaj

В последните дни социалните мрежи завряха от коментари по повод английското предизвикателство на председателката Рая Назарян, случило се по ирония на съдбата в „сърцето на Европа“, там, където напоследък мнозинството от представляващите европейските народи вземат не винаги най-приемливите решения. Според управляващите или част от тях в хора на критикуващите по „толкова незначителен повод – неубедителен английски език“ ( дали микрофонът не е виновен? ) преобладават представители на т.нар. опозиция. За пореден път от това „прозрение“ става ясно, че народа ( рая́та ) никой не го/я бръсне за слива, защото излиза едва ли не, че знайни и незнайни хора от столицата, големи и малки градове, паланки и села нямат капацитета да изразят мнение – културно или нападателно, с думи близки до попържнята или по елегантен начин. Ако беше „едно време“ тутакси „другарите“ на сгафилия щяха да го анатемосат и да се откажат от него, макар и да знаеха, че виновникът – без значение колко и за какво, ще бъде...

10.11.1989 г. На пръв поглед "ден обикновен" - есенен: "падат жълтите листа в гората", зима иде. След него животът стана пъстър, но дали и чудесен по патетичния стих на поета виден държавник - в един период наш народен представителв в Крайдунавска Добруджа, прославил земята ни родна, описана "като една човешка длан"? И за кого по-точно? Може би за предприемчивите в живота - слава богу, има ги и днес! Първите от тях на крилете на ентусиазма паднаха в капана на кредитите на току-що излюпените банкери и на обещанията на новосъздадения псевдо политически елит с подшушнати му "отвън" идеи - едни от Изток, други от Запад, а трети оттатък Океана, но като във всяка "войска" има и следващи редици, които да тръгнат "на нож". Раят обаче настъпи най-вече за нагаждачите (някои от тях наследиха т.нар. безпартийни комунисти от соцвремето), а подобни у нас и по света винаги е имало бол. Българите приписваме тази нагласа на повей от няколко чу...

Емилия Попова litcocktail.wordpress.com И родната ни литература не изостава от „модата“ на псевдонимите. В края на 19-и и началото на 20-и век  по света и у нас са били модерни различни варианти на флорални псевдоними. Малко или много псевдонимите на нашите известни писатели са известни, но да си  припомним някои от техните истории. Да започнем от по-отдавна и с нещо по-неизвестно. За ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР се знае, че е средновековен български духовник и писател. Но името му се е превърнало в обект на ожесточени дебати и множество конспирации. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобългарски – Ὀ писмєнєхь‘), чийто оригинал не е намерен и...

В няколко града на италианския остров Сицилия с участието на Смесен хор "Седянка" при НЧ "Доростол" - Силистра премина петото издание на Международен хоров фестивал, съвместна проява в периода 31 октомври - 2 ноември 2025 г. със съорганизатор от Малта за 21 хора от Италия (Сицилия и Сардиния), България, Испания, Белгия, Франция и Бразилия. Под диригентството на Лидия Кулева силистренските хористи се представиха в програмата в Рипосто, Ачиереле и Месина в многовековни катедрали - домакини на фестивала. Те изпълниха църковно-славянски песнопения от български и руски композитори, както и произведение на френския органист Камий Сен-Санс. В заключителната вечер в Базилика катедрале в Месина - административен център на едноименната провинция на острова, седенкари освен с две от подготвените песни се включиха и в общото изпълнениe на над 500 души на "Хор на еврейските роби" ("Va, pensiero") от операта "Набуко" от Джузепе Верди, припомняне на п...

Радка Стефанова - дългогодишен доскоро деятел на НЧ "Васил Йорданов" - сено Нова Черна участва със спомени от майчината ракла в изложбата „През платното на времето“, открита на на 21 октомври 2025 г. в "другия край на България" - с. Величково, обл. Пазарджик. Тя е организирана от тамошното НЧ „Отец Паисий – 1930“ и е част от Фестивал на традиционната везба, плетиво и символика "Магична красота". Домакините за добруджанката: "Тя ни подари едно вълнуващо пътешествие в миналото чрез своите фотографии, посветени на местната носия и характерните за региона престилки. Особено ценни са подробните обяснения за всяка престилка и за цялата носия – с внимание към всеки детайл, с любов към традицията и с желание да я съхрани за следващите поколения. Благодарим ѝ от сърце, че откликна веднага на поканата да участва във фестивала „Магична красота“, и че с вдъхновение и желание, даже с ентусиазъм, сподели част от богатството на нашата българска култура. За какво ...

Добруджанската област обхваща североизточната част на България. На изток се простира до Черно море, на югозапад – до Лудогорието и Северняшката фолклорна област, а на север граничи с река Дунав. Добруджанският бит и традиции са добре запазени в районите на Силистра, Тутракан, Тервел, Добрич, Каварна, Балчик и Варна. В този регион поминъкът, песните и танците имат неразривна връзка със земеделието. Причината – Добруджа винаги е била житницата на България. ТАНЦИ Танцът на Добруджа е умерен, танцуващият е приклекнал или приседнал, наклонен най-често назад. В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, а после постепенно става умерено. И мъжките и женските танци са със свободно движение на тялото, като ръцете и раменете взимат дейно участие в танца. Най- типични са смесените хора в кръг или полукръг. Известният „ Добруджански ръченик“ се изпълнява само от мъже, като танцуващите правят едни и същи бавни и плавни движения, без да се залавят помежду си. ПОПУЛЯРНИ Т...