Приятел на Силистра от Япония издаде учебник „Български език от нулата“ за свои сънародници

 

Посещавалият с изследователска цел област Силистра – Калипетрово, Попина и други населени места, японски лингвист доц. Кента Сугай е автор на учебник за японци „Български език от нулата“, издаден преди 4 години. научаваме от публикация в сайта www. bibliocitybm.wordpress.com. Наскоро той подари екземпляр от помагалото на Българската библиотека „Христо Ботев“ в град Кишинев. Там японецът, познат и у нас, се запозна с дейността на Научното дружество на българистите в Република Молдова, на няколко български асоциации, на  Фондация „Български дух“ и на Етнофолклорен ансамбъл „Въгленче“. След работата си в България доц. Сугай, който знае и други езици, като руски и румънски, е намерил поле за работа и в екссъветската република, където живеят потомци на българи, предлагащи за изследване богат и разнообразен материал от диалекти и културни пластове.

На 29 септември 2024 г. в Токио бе отбелязан Европейският ден на езиците с фестивал в квартал „Хиро“ в Токио, научаваме от страницата на МвНР. Паралелно в неговите рамки е проведена серия от лекции за езиците на представените държави. За произхода на кирилицата и за българската книжовност говори доц. Кента Сугай, представен там от името на Университета Хокайдо, който е едно от висшите учебни заведения в Страната на изгряващото слънце, в които той преподава български език.

Преди 8 години в блога ВЕРСИНАЖ писахме за Кента Сугай: „На срещи на различни равнища – в Областна администрация Силистра и с представители на местното самоуправление в Силистра, както и в селата Калипетрово – България, и Бранещи – Румъния, японецът Кента Сугай – докторант по българистика в СУ „Св. Климент Охридски“, си взе довиждане с двете страни, в които проучи български говори от Калипетрово“. Негов водач в Силистра и в Румъния бе силистренският общественик Георги Вълев. Кента Сугай работи е с научно-изследователски интереси в областта на българската, славянската и балканската диалектология и ономастика, ареалната лингвистика и лингвистичната география, етнолингвистиката, езиковите контакти и приложната лингвистика.