В Силистра бе представена монография за Ататюрк – първа по рода си от половин век у нас книга за него

 В зала „Диоген Вечев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ - Силистра бе проведено поредната литературна сбирка, този път с участието на Явор Сидеров – гост от София, в ролята му на преводач. На български език той представя издадената през 2011-2012 г. монография, посветена на Мустафа Кемал Ататюрк от нейния автор М. Шюкрю Ханиоглу – професор по късна османска история в катедрата по близкоизточни изследвания в Принстънския университет монография. Сидеров заяви, че не професионален преводач, но е сметнал, че си заслужава да излезе на български език трудът на 69-годишния в момента автор на книгата за „бащата на турската нация“ и приятел на България  и българите. По неофициална информация тази книга е първата у нас за Ататюрк от 70-те години на XX в.

По образование Сидеров е историк и специалист по политически науки с дипломи от престижни университети в чужбина – САЩ, Австралия и Великобритания. Бил е преподавател, журналист, съветник на държавници и автор на учебници. Книгата е представена наскоро в София, но вече е имала среща с читатели чрез преводача си и в други градове, включително Велико Търново, Разград, Търговище, Кубрат, а подобни предстоят в Исперих. А най-вероятно в обозримо бъдеще и в Дулово, тъй като вече е факт публичната покана, отправена от кмета на общината инж. Невхис Мустафа.

Екипът на преводача и издателя – Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, които с тази книга полагат началото на поредица от други подобни, „подминавани“ по една или друга причина, са тръгнали из страната, за да се срещнат с читателите си в 23 града за 20 дни. Причината е да нарушат „отровната тенденция“ подобни събития да се затварят само в София. Впрочем, напоследък и други автори вървят по същия път, доказателство за което са няколко книги, представени в Силистра, макар авторите да са от други краища на страната.

Книгата за Ататюрк, на когото в Турция е посветен грандиозен мавзолей в Анкара, а реплики на родната му къща като музеи има в редица градове в южната ни съседка. Стотици са паметниците му в страната, както и знамената с неговия лик по площади и сгради. Независимо че през последните 20-30 години Турция е в друга посока на развитието си, включително с възстановено протежиране на исляма, създателят на съвременната турска държава е най-почитаната личност от Тракия до Анадола.

Авторът е акцентирал върху някои от най-ярките качества на Ататюрк – неговия прагматизъм, в който отсъства открояваща се идеология и догматизъм, благодарение на което създава държава – модел в ислямския свят през миналия век. В същото време и своеобразна лаборатория за реализиране на идеи, различни от характерните за действалия 1 000 години халифат, който той на практика заличава. Според преводача е похвално, че авторът на това ценно четиво представя в четивен вид своя изследователски труд, посочвайки множество изяснителни бележки, така също ползваните от него литература, документи и материали.

От изявленията на преводача присъстващите останаха с впечатлението, че говорим за политик и държавник, който ползва различни философски школи по пътя към реализацията на своите идеи. С основен стремеж – да изравни с напредналите народи новозародената едва в края на XIX в. във финалната права на османската империя турска нация. На практика той взема от социалните теории това, което ме трябва, независимо от противоречията между тях, но в името на бъдеща модерна държава. Така за 15 години – до смъртта си през 1938 г., успява да наложи замислените реформи, сред които промяна на писмеността от арабска на латиница, загърбването на религията и т.н.

С уговорката, че прави всичко това във формата, така да се каже, на безкръвна революция, водеща към желаната национална еманципация в избраната светска  посока. Въпреки съпротивата по някои въпроси от страна и на най-близките си сътрудници, включително на приятеля си си и съмишленик Исмет Иньоню, който го наследява на поста президент. За успеха му в това отношение има и общовалидни причини: упадъкът на Османската империя след първата световна война, което е продължение на настъпилите в нея промени още в годините на т.нар. танзимат (реорганизация), започнали век по-рано. Както и ефекта от залеза на султаната (самата империя). Реално действията на Ататюрк спасяват наследството на империята, защото промените са пълзели и към Анадола, което е обричало Анкара и района около сегашната столица да се превърнат в своеобразен анклав от дотогавашни форми на съществуване на предишния „строй“.

Твърди се, че 14-месемният престой на Ататюрк като военен аташе в София също е повлиял на развитието му, защото е бил свидетел на подема в Третата българска държава в икономическо, социално, военно, и не на последно място – в сферата на образованието и културата. Самият той е расъл в мултиетнически и национален град като Солун и е учил в светско училище в Битоля. Включително сред българи, показали в края на по-миналия век, а и след това похвално поведение на непрекъснато преследване на идеята за обединение на българите с цената на публично изразявано геройство, заразяващ патриотизъм и показна саможертва. Всичко това го вдъхновява в кореспонденция с промените в света и в частност на Балканите, а сред върховете на неговата изява са успехите му на бойното поле като офицер в Първата световна война, когато достига до звание фелдмаршал.