Напоследък все по-често творците у нас се пресещат, че чрез
поезията могат да възстановят за пред публиката съхранен спомен от детството
или младостта. И чрез него да покажат своето светоусещане и чувството си за
принадлежност и приемственост. С надеждата, че ще го предадат и на други хора,
включително и от своето поколение, за да го развият пред света.
Това е впечатлението, което остави у мен представянето на
книгата „Завръщане в Алфатар“ на учителката Мариана Стоянова, осъществено в
зала „Диоген“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“, предоставена
любезно от нейния директор Даниела Недялкова. За настроението допринесоха
изпълненията на ВГ „Мегатон“ с участието на Меги Илиева, както и рецитациите на
Иван Колев, председател на Литературно сдружение „Реката и приятели“, инициатор
на проявата. Тя бе подкрепена от община Силистра – дирекция „Хуманитарни
дейности“, а поздрав бе представен и от областния управител Стоян Бонев. С
красиви, но заслужени думи към авторката се обърна Цветана Игнатова – началник
на отдел „ Култура“. Поздравителен адрес бе прочетен и от името на кмета на
общината д-р Юлиян Найденов.
С богата си на внушения малка книга авторката догонва
мечтата си да реализира продължение на предишната си творба („И още нещо“), стана ясно още в първите минути
на тържеството на духа по сценарий и с личното участие на учителката Ваня
Игнатова, колежка на поетесата. Нейната поетична изява тя сравни с Одисей, върнал
се при своята Пенелопа и с притчата за блудния син, който, нали знаете, за
него пътят назад е…
Всъщност,
темата за блудния син „…обикновено се отнася за човек, който нарушава
традициите, отхвърля дълг, задължения, бащини повели и напуска дома в търсене
на нови, силни преживявания. Нарицателно е за бунт, неблагоразумие,
неблагодарност и аморалност, но също така за осъзнаване, покаяние, завръщане.“ (http://www.pravoslavie.bg). В този
смисъл книгата на Стоянова, изпълнена като обет, даден пред себе си, е едновременно
за обичта и за прошката, но и за така необходимия ни благослов.
Кога Стоянова пише
стиховете си: „В едни късни часове, когато човек е насаме със себе си,
необременен от делнични грижи, преди да попадне в обятията на бога на сънищата“
(б.а.-а нали знаем – сънищата са послания на
боговете). Това заяви авторката пред аудиторията, включваща
и близки хора – дъщери и внуци, братовчеди, един съученик – проф. Георги
Атанасов, и приятел от детинство. Достатъчно основание да бъде казано:
„Родословното дърво – това е нашето начало“.
Фрази от изказванията, които
си струва да бъдат запомнени: „Има нещо в Алфатар, което оставя следи…“; „Това
е светъл свят, в който мога да се приютя…“; „Алфатар е имал заместник-министър
преди 100 години – Георги Гагов, който на вратата на гардероба в кабинета си си
е държал забити цървули, за да не забравя откъде е тръгнал…“; „Книгата е
наръчник за живота…, тя е нежен и интелектуален подарък…, истинска поетична
алфатарска шевица“.
Стиховете на Мариана Стоянова са малък празник,
сливащ във времето и пространството спомени, задаващи неочаквани въпроси и
създаващи условия за спонтанен виртуален словесен диалог. За да остане
резултатът – поука, мъдрост и въпрос, с каквито може да ни дари само една
„малка библия, в която има много истини“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар