По уникален начин провеждат Трифон Зарезан в силистренското село Сокол, демонстирано дори пред вицепрезидента Ангел Марин преди 11 години. Тогава в една върла зима при минус 14 градуса. Днес - при други по-приемливи условия. Но и преди - и сега, придвижването до лозовия масив става с една необикновена "кола" - подходяща за тържества, които остават следи в паметта. Снимките са от профила на Дончо Дончев във Фейсбук,секретар на НЧ "Освобождение".
Наред с православния Трифон Зарезан и
католическия Св. Валентин, тази година на 14 февруари ортодоксалните християни
отбелязват и една от трите си големи Задушници, известна още като Месопустна.
Освен това се раздават хранителни продукти, наречени „подавки” за „Бог да
прости”. Преди да си тръгнат от гробищата живите палят свещ за своите
покойници, за да осветят пътят им към отвъдното.
По традиция денят след Голямата Задушница е
празникът Месни Заговезни, който предхожда Сирните Заговезни. След това се
поставя началото на Великия пост. Както
всяка година и тази година кметство с. Сокол, съвместно с НЧ „Освобождение“ и с Клуб на инвалида и пенсионера, организираха и
проведоха празнуването на българският народен обичай „Трифон
Зарезан”. Преди обяд от 10 ч. организирано
всички истински почитатели на празника, начело с кмета на селото Иванка Дончева
и с отец Васил се отправиха към лозовият масив в местността „Лозята”. Там беше
отслужен водосвет за здраве и берекет. Също така се извърши ритуала „Зарязване
на лозите”.
После всички присъстващи – лозари и гости,
отпиха от божествения еликсир и хапнаха вкусни мезета, приготвени от соколските
стопани. Компанията се огласяше от приятни мелодии на музиканти, а след
стабилното замезване и пийване се извиха кръшни добруджански хора, и се запяха
песни във възхвала на виното. Топлото и хубаво време също допринесе за
приповдигнато и весело настроението на всички присъстващи, а чистата и бялата
снежна покривка напомняше все още за зимата.
После празникът продължи в клуба на самодееца. Организаторите
предварително бяха поканили всички жители и гости на селото. Празникът беше
открит от читалищните служители с кратки встъпителни слова, възпяващи хубавия
празник. В приветствието си кметицата Иванка Дончева пожела на всички
присъстващи да са живи и здрави и през тази година да се грижат още по-добре за
лозовите си масиви, както и да не се уповават само на днешната молитва, а да
разчитат повече на мотиките и на редовното химическо третиране, познато като „пръскане
на лозята“. След това на свой ред самодейците представиха за присъстващите кратка
музикална програма, като изпяха най-популярните народни песни, посветени на
празника. Имаше още хумористични сценки, томбола, много музика и изява на
различни таланти. Беше организиран конкурс за най- качествено вино, а
класираните от първо до трето место получиха материални награди – лозарски ножици, кофи и др., а баш майсторът
на вино по стар соколски обичай в знак на признателност наточи котел с вино, за
да почерпи всички присъстващи гости на празника. Веселието продължи през целия
ден.
Така премина този хубав български празник в
китното село Сокол. Дано всичко това, което се случи в чест на този прекрасен
български народен обичай да спомогне още повече за запазването на българското у
всеки един от нас. Винаги сме се стремели в такива моменти до нас да са и
по-младите наши наследници, но за съжаление те от ден на ден напускат своите
селски огнища, защото не е възможно оцеляването им в подобни селски райони,
това вече отдавна важи почти за всички селски райони в цялата ни окаяна и бедна
страна.
Здравите традиции на нашия народ да чества
своите празници са просъществували от най-стари времена до ден днешен.
Претърпели някои метаморфози и придобили ново или по-различно звучене, те са
просъществували и жилаво са устоявали на времето. Ние знаем, че в народните
обичаи в народното изкуство се крие и доброто и жизнерадостта и мъката. Те трябва да са живи днес повече от
всякога.
И тъй като вече сме доказали на света, че няма
друг народ, който толкова много да обича и почита всякакъв вид празници, няма
нищо лошо да си честитим и двата празника едновременно – православния Трифон
Зарезан и католическия Св. Валентин.То пък, ако погледнем реално и самите
празници не могат един без друг: любовта се ражда от хубавото вино, а вино се
пие с любов. Дали ще се опием от
вино или от любов, няма значение. Най-добре – и от двете!
Дончо
Дончев – секретар на НЧ „Освобождение“ – село Сокол, от профила му във Фейсбук
Няма коментари:
Публикуване на коментар