Софиянка грабна наградата в силистренския любовно-винен поетичен конкурс

Победителката - вдясно, със зам. кмета Д. Михайлова

        За четиринадесета поредна година се проведе заключителната церемония от националния поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов“. И тази година се включиха участници от градове като Смолян, Благоевград, Шумен, Русе, Монтана, Плевен, Ямбол, Сливен и Бургас. Най-много писма със стихове са постъпили от София, Пловдив, Варна и Силистра. Общият брой на получените творби е 144, като до финал се класираха три, а отделно бяха отличени четири стихотворения от журито на конкурса с председател доц. д-р Румяна Лебедова. 
       Победителката, удостоена с първа награда се казва Валентина Йотова и е от София. Авторката е позната на публиката. През 2011 г., когато не бе присъдена първа награда, и бяха обявени две втори места, тя е била с втора награда. По нейна воля дарява паричната награда за реализирането на детско шоу: „Довиждане ваканция, здравей училище“. 
           С втора награда бе удостоена Николина Милева от Тетевен, която има множество публикации във в-к „Ретро“, в-к „Уикенд“, „България днес“ и др. Трето място бе присъдено на Бойка Андреева от Пловдив, носител на награди от различни поетични конкурси, като „Искри над Бяла“ и Яворови дни на поезията" /Поморие 2009/.

Журито с председател доц. д-р Р. Лебедова - в средата

                Ето и наградените творби за първо и второ места:

I- ва награда

Валентина Стефанова Йотова

София

Запомни ме така

И косът, самотен монах, от шубраците свирна
и посочи ни Божия златен портал на небето.
Здрач кадифен ни покри с аромати на смирна.
А лунният паяк ни обримчи с най-фини въжета

Суетя са край нас, гологлав и безхитростно жълт,
със усмивка на хищник и с чара на влюбен чиновник,
той отметна в тефтера небесен огромния дълг –
че за смелите ласки платците сами са виновни.

По телата ни светли полепнаха дим и мъгла,
Сладък мъх и копринено нежни крилцата на вятър.
Но помни ме така – като острия връх на игла,
със която издрасках прощалните сигли на мрака.

Запомни ме с дъха на последната глътка мавруд,
Дето влезе в кръвта с тишините си тежки и тъмни.
Чух злочест пилигрим да шепти – и несвестен, и луд –
Как след тебе едва ли някога пак ще разсъмне.

Запомни ме, не вярвай в омайните топли вълни,
що преливат зад хълма – зелени, пенливи и буйни.
И пиянството тежко на тази любов запомни,
Догоряла в полята и оставила троскот и пустош.

II- pа награда

Николина Иванова Милева

Тетевен

Амнезия

Далече е. Колхида е далече.
До там не стига скромната ми вяра.
А ти от там се връщаш мокър вечер,
Но тази църква е безумно стара.
И никой вече в нея не нощува.
Не се отбива даже дрипав просяк.
Иконите й ги рисувах криви.
По дланите ми още пари восък.
Стените ги дълбах с трънливи пръсти,
а тръните ми бяха на главата
Изплаках си река. И се покръстих.
Йордан пресъхна докато те чаках.
И някъде се будя сред водите
на чувството на дрезгава амнезия.
Намирам си очите. И те викам.
Но нищо не потръпва в тези глезени.
А ти се връщаш мокър всяка вечер.
Светът се срина. Аз къде да стъпя.
От църквата и прага не остана вече,
Но аз дори за там не помня пътя.