Град Силистра никога не е бил "Мека" на протестите и на митингите. Ако и първият от тях на Клуба за гласност и преустройство да е от един обикновен ден на слънчевия ноември на 1989 г. Тогава една импровизация по радиоточките, превърнала се в покана към гражданството за среща точно в 10 ч. пред ДСК, стана повод народът да се втурне към Младежкия дом и да изчака озвучаването, за да чуе една дълга декларация, получена по факса от все още непознатия тогава социалдемократ Петър Дертлиев. Тихо, мирно, но по симпатичен начин управляващи и зараждаща се опозиция тогава се упражняваха в бъдещи недемократични начини на общуване. И ченгетата - особено тайните, без да броим доносниците, кротко наблюдаваха отстрани без явни опити за провокации.
Не така се случи митингът на 5 януари 1990 г. Тогава в студения зимен ден напрежението бе на макс, защото темата на митинга бе гореща: връщането на имената на българските турци. Национализъм в действие, но отново без излишък на спотаена енергия.
Някак късно се събуди опозиционното чувство в крайдунавския град и в изпълнения с безброй улични изяви януарски ден на софиянци през 1997 г. Добруджанци едва в края на месеца се събраха на неголяма митингуваща тумба, за да измаршируват няколко тигела между пл. "Свобода" и сградата на КНСБ. Може би защото в онова време Силистра бе единственият град, в който имаше частични избори за кмет, а за бъдещите управляващи от ОДС бе знаково да превземат тази крепост "преди всички други", 3 месеца по-късно на парламентарните избори.
И ето ни отново в ерата на протестите, 16 години по-късно, през които минахме през горнилото на двама "спасители в ръжта". Този път по повод цената на тока и на светлината в тунела, дето е изтъняла като угасваща в мрака тънка лоена свещица. Първият път бяха 30-50 души, само за да освиркат "енергото", благодарение на социалните мрежи. После, казват, станаха най-малко 200, за да опитат дали яйцата правят бели посред бял ден. Достатъчно, за да приемат протестиращите и подкрепата на кмета д-р Юлиян Найденов. На третия опит само многобройните униформени полицаи и цивилните им колеги сигурно знаят колко точно се стекоха пред сградата на областната управа, за да се поупражнят в надприказване, защото, както в добрите стари първодемократични времена, отново си играем на "Микрофонът е ваш". Само "тромбата на Вили" (б.а.-диригента Вили Казасян) отсъства, за да дава тон на желаещите да станат говорители на поредния залп на народната мъка по незнайно къде загубени доходи, изядени безвъзвратно от високи сметки за скъпи услуги.
До следващия протест...
Няма коментари:
Публикуване на коментар