Назаем от сайта на СБЖ: Проф. Пантев: Освобождението ни е европейско събитие

               Първата за тази година лекция в школата „Стефан Продев” бе посветена на 135 години от Освобождението. Проф. Андрей Пантев, ценен и уважаван историк, говори за „Освобождението на България като европейско събитие”.  Темата не е избрана случайно, подчерта Снежана Тодовова, и.д. председател на СБЖ, като посочи, че една от причините е предстоящото честване на 135-годишнината. Но повод са и появилите се през последните години тенденциозни материали в наши медии, които представят историческата истина, събития и мотиви в невярна светлина. Както винаги, проф.Пантев се обърна към присъстващите журналисти с подчертано уважение към знанията им и с убеждението,че той няма как да ги обучава, а просто ще напомни за събития и самата Освободителна война, която е останала в нашата национална памет, независимо от претенциите на някои хора, които просто искат да бъдат забелязани. 

          Освободителната война е един реален факт, България е 4-тата славянска държава, останала на европейската карта, и тези, които са знаели,че отиват на саможертва, с чувство на обреченост, не само са си осигурили вечност, но и са знаели защо го правят: България е създадена не след въстание. Гърция е получила независимост след 7-годишни борби, Сърбия е въстанала, а ние сме освободени вследствие гигантско стълкновение между империи. 

          Защо става така? Българският характер с неговото прословуто търпение ли е причината или има други предпоставки? Според професора България е последната - малко преди Албания, която е отхвърлила оковите, но българите са били не само най-многобройната нация на Балканите, но и единствени са били обхванати в желязна клетка отвсякъде от турците. 

Ние сме били в килия

Сърби и хървати са живели и граничили с Австро-Унгария, островите на Гърция всъщност са били свободни, Румъния е запазила своята аристокрация и е имала либерален режим на съществуване, докато България е в турски обръч. Независимо,че тя е основен стратегически мост към Европа и след Египет е и житница на империята. 

Това е причината българските селяни да живеят условно прилично, докато българската територия не е давала възможност за съприкосновение с други сили. Нещо като „хладилник, който е замразил балканските традиции, а България е навряна в камерата му”. Всъщност ние не сме били на кръстопът, а сме били в килия и затова много бавно се е развивало нашето състояние и облик. 

Има една реплика на Странджата: „Ние изоставихме собствените си имоти в България”, което е косвено доказателство и за наличието на българска собственост, независимо че това са в повечето случаи схлупени къщурки и малко земя. Имало е собственост и това е правило трудно вдигането на населението на крак срещу турците. Това са и плюсовети и минусите на нашата историческа съдба. 

Българите векове са живели без познания за наличието на православно население отвъд Дунава, с неговата аристокрация и постижения в култура, наука и изкуство, и са били под тежка тъмна сянка на забвение. Едва след Априлското въстание, доста по-малко от Видинското през 1850 г. например, но получило голяма гласност в Европа и по света, хората разбират за България. 

Появата на критичната журналистика около Кримската война дава възможност светът да се запознае със случващото се на място и да се формира обществено мнение. Вече се казва, че „столът на главния редактор е по-важен от трона на монарха”, което е било нечувано до момента. 

Думи като „странни и срамни слухове се носят из Цариград” дават възможност на Европа да научи за случващото се в България и за кланетата не само в Батак. Хората са уморени от войни, но се получава пожар от негодувание, когато разбират за зверствата на турците. 

Виктор Юго застава зад каузата

Европа е в шок, защото не може да допусне такива действия на Турция, зад която са стоели повечето правителства в Европа и са имали своите търговско-икономически връзки с нея.Така българският въпрос излиза на дипломатическата маса и българите са онези жертви, заради които няма как да не се воюва. 

Виктор Юго е онази личност, която без да познава лично България, не може да допусне един народ да бъде клан без причина, т.е. незаконно, и застава със сърце и слово зад българската кауза. Русия е страната, където тези настроения набират най-голяма скорост и дори императрицата създава благотворителни комитети в защита за българското население. Независимо от думите на Достоевски, че „всички освободени от Русия народи се обръщат срещу нея по-късно”. 

Колко прозорливо! Виктор Юго обаче е един от онези, който запалват искрата на един морален гняв и осигуряват незримото присъствие на българския народ в европейската политика. Руският император се колебае да започне война, министърът на отбраната напомня,че се извършва реформа в армията и тя не е готова, но реакцията е спонтанна и императорът застава на страната на народа. 

Честна война няма, но тази е благородна и обявена за честна. Санстефанска България е скрепена с подписите на всички европейски държави и всъщност Русия в случая изпълнява европейска мисия. Дали е имало договорки за създаване на православна славянска държава - не голяма - няма доказателства. 

          Винаги Австро-Унгария е била противник на наличието на голяма славянска държава на Балканите, докато Русия не е била длъжна да ни осигури освобождение в етнически граници. Факт е, че няма обединена балканска държава, няма обединение „от раз”, а самата Санстефанска България е максимумът на нашето искане и ни дава възможност завинаги да бъдем на европейската карта, без връщане назад. 

Историкът потресе журналистите 

            Руската армия и друг път е идвала до България, но едва при тази война ние сме вече независими, дори и не обединени.Спекулациите, че ние сме си платили на руснаците за тази война, не отговарят на истината. Руската армия е плащала за „продоволствието” - дума въведена по това време в нашия език. А някои българи, включително и Стамболов, са забогатели именно при доставките за войската. 

Руската армия и генералите й създават нашите институции, нашата армия, приемат да се направи Търновската конституция и напускат България. Спомнете си освобождението на Куба от САЩ, където няма даден и един изстрел, и после как бързо са били ликвидирани военизираните кубински групи, които са имали роля на местна армия. А и не са бързали да напуснат кубинската територия. 

Но България само 5 години след Освобождението скъсва дипломатически отношения с Русия, отказва построяването на жп линия, която да свързва двете страни и т.н. Руснаците имат своя т. нар. „кримски комплекс” и винаги очакват някой да ги измами. Историята е сложна и не трябва да се тълкува еднозначно. 

         Русия може да се представи като носителка на идеалите на модерна Европа, както и да се посочат грешки в дипломацията и политиката й. Тя често остава безразлична към национални движения, способства и за обтегнатите отношения със Стамболов, но независимо от това той не спира студентите и офицерите ни да учат в Русия. Не бива да се забравя,че всеки, който е поощрявал антируско поведение, винаги е бил в крайна сметка съюзник на Русия. Великобритания е красноречив пример в това отношение. Да не си правим илюзии,че и нас ни презират за такова поведение, независимо от поощрителни усмивки в отговор на наше русофобство. Освободителната война е война на вярата, на православието и тя си има не само място в историята ни, но и е достойна за вечна признателност за стореното от Русия. 

         Краят на лекцията в СБЖ бе съпроводен с мълчание. Обаянието на проф.Пантев е известно, но въпросите изведнъж напират и времето не стига за всички. Наистина журналистите, които присъстваха, са запознати с историята и имат своето мнение за събитията от Освободителната война. Просто е приятно да си поговорят с проф.Пантев. Обещават се нови срещи, а после всеки бърза да има личен контакт с лектора. Той не отказва.