Ексклузивно: Спектакълът за Апостола се върна на силистренска сцена или за Левски ефенди и за честните очи на миралая

Кадър от спектакъла, игран тази вечер (понеделник, 11 февруари)
в салона на Куклен театър - Силистра

         На сцената на Куклен театър – Силистра отново оживя една обичана и играна над 150 пъти постановка – спектакълът „От бесилото към безсмъртието”. Една комплексна идея на театрала Стефан Стайчев, реализирана за пръв път преди повече от 10 години на сцената на Драматичен и куклен театър „Сава Доброплодни” и върната на силистренци в навечерието на 140-ата година от обесването на Апостола на Свободата. И преди, и сега, в главните роли са познати актьори – Михаил Незалзов – дякон Левски, Кирил Стаменов – следователят Тевфик бей, Елена Кешишева – монахинята Анка. Вече заедно в трупата със Станислав Георгиев – съдията Саид паша, Петър Чапкънов и др.

В http://www.teatri.bg четем за проекта драматургична композиция: „Използвайки автентични документи по процеса, воден от Тевфик Бей, авторът и режисьор на театралната творба Стефан Стайчев пресъздава на сцената по неповторим начин доста интересни и не толкова известни за широката публика  факти и събития. Тематиката е достъпна за всички възрастови групи и безспорно обогатява историческите  познания на учащите се.”

Обикновено за Левски българинът говори по стихотворенията на класиците и по разказите за залавянето му, вкл. и във връзка с темата за предателството. А то, както се казва в спектакъла, е рожба на страха. И за свободата иде реч в него. Дали знаем как се постига? Сигурни ли сме, че умеем да я ползваме правилно? Ценим ли я достатъчно? Знаем ли какъв е наемът й, който най-често някой друг искаме да плати вместо нас?

В рамките на един час се развива действие между обвинител и обвиняем, двама диалогични опоненти помежду си, които накрая си признават, че си симпатизират взаимно, защото са достойни съперници, но не могат да се спасят един друг. Защото бесилото е най-високото място, от което започва безсмъртието. Затова блясва в честните очи на миралая и златната фраза: ние живеем, за да мрем, а той – Левски ефенди, отива да умре на бесилото, за да живее. Въпреки предложението да си признае вината и да поиска опрощение. Но той няма намерение да се преклони пред падишаха, означаващо, че ще се поклони пред робството. Приема да изпие последното горчиво кафе заедно със следователя си, за да му пророкува, че неговият син и синовете на братята на Апостола някой ден ще си подадат ръка. Извън робството и верското противопоставяне.

Десет поредни представления в областите Силистра, Добрич и Варна ще има възстановената постановка, преди да бъде представена от 19 ч.  на 18 февруари в тържествената обстановка на салона на Кукления театър в Силистра като част от общинската програма „Пред олтара на Свободата”.