Еми Барух: Българската интелигенция и журналисти предадоха своя народ

           През годините медиите не помогнаха за създаването на гражданско общество, за възпитаването на политическа култура, за налагането на демократичните ценности - респект към правовия ред, спазване на обществения договор, нетърпимост към ерозията на всекидневното шмекеруване. И сега са изненадани, че колективният протестиращ има претенции, иска да разваля договори, да заобикаля закони, да съди, да командва. Това коментира пред „Гласове” журналистката Еми Барух.

         - След години „вярна служба” ръководството на TV7, в лицето на Бареков, реши да уволни Люба Кулезич с мотива, че тя „отказа да спазва елементарните журналистически стандарти за правене на публицистика - показването на различните гледни точки". Не е ли парадокс тъкмо Бареков, който правеше едни от най-непоносимите и слагачески предавания, да уволнява Кулезич с такъв аргумент? 

             - Нищо парадоксално няма в поведението на изпълнителния директор на TV7 - неговата професионална биография е последователна. Тази фигура вилнее от екрана единствено в режим на акустичен синхрон с Властта. Това е неговото (тяхното) разбиране за журналистически стандарти. В момента Улицата е припозната като Власт. Улицата, с нейното летливо усещане за мощ, с цялото свое многолико отчаяние, трескаво търси микрофон, откъдето да звучи “различната гледна точка” - онзи пренебрегван от масовите медии разказ за бъркотията на хорската мизерия. И ефирът (за кратко) ще й бъде даван. Камерата (за кратко) ще трябва да премести своя фокус от лицето на Цветан Цветанов (да приемем това лице за събирателно) към лицата навън. Докато друг не седне на стола на Цветанов...Уволнението, което коментираме, е мимикрия: каква по-лесна жестикулация от това да се отблъснеш демонстративно от своето “професионално копие”. Да го направиш шумно, ритуално. Това се случва пред очите на телевизионната аудитория: фалшив поклон пред същите хора, които началникът на Кулезич нарече “развилняла се пасмина”, “разюздани селяни”. Има удивителен цинизъм в този развод на единомишленици. Но изненада няма: говорителят Бареков е верен на себе си.

     - Медиите създадоха Борисов, четири години се надпреварваха да го обслужват и един понеделник се събудиха съпричастни с бедните и протестиращите? Защо и как се случи тази метаморфоза?

       - Няма метаморфоза. Не забелязвам съпричастност с протестиращите. Това са имитации. Не е възможно години наред да си аплодирал властващата простащина, безнаказаното шествие на неграмотни и неподготвени гастрольори във властта, да си мълчал пред социалния разпад, който ставаше пред очите ни, и в понеделник да се събудиш съпричастен с бедните и протестиращите. 

          -  Тази “журналистика” не говори на един и същи език с хората, още по-лошо - не се интересува от тях. 

        - Ако говорим за поведението на тиражните медии в момента, бих казала, че в тяхната къща се наблюдава стъписване, от една страна, а от друга, нестабилно равновесие между различни подходи. В същото време във виртуалния свят се умножават текстовете, които се разменят между “юзърите” на най-голямата социална мрежа - в тези текстове има точни анализи, верен усет за случващото се, коректен разбор. Но забележете източниците - няколко вестника с неголям тираж, няколко сайта, няколко гневни блогъра. Може би все пак има известен обрат в поведението на влиятелни електронни медии, които сякаш изведнъж започнаха да забелязват тези автори, да ги цитират, да ги канят и да ги коментират.

       - През последните две седмици медиите хаотично въртят микрофони към „народа”, към Станишев, към Цветанов, към Местан и обратно към гражданите на улицата. Но какво ни казват гражданите и какво ни съобщават медиите? Кой първи трябва да чуе? Кой на кого какво дължи? И имаме ли изход от този омагьосан кръг?

     - Гражданите избухнаха срещу Бог и дявола едновременно, защото разбраха, че няма кой да “плати фактурата на пропиления им живот” (по Георги Господинов). Протестиращите на улицата говорят един през друг и истерията на този крясък е индикация първо за личния провал на всеки един, след това за провала на обществото като цяло и най-вече за провала на елитите. Така наречените български интелигенти и на първо място журналистите предадоха своя народ.            Съставена от хора сръчни, информирани и адаптивни, съставена от известни политолози, социолози, коментатори, анализатори, писатели, икономисти, статистици, психолози, артисти... българската интелигенция преживя последните две десетилетия в опасна близост до Властта. Затова хората на улицата днес не искат да я слушат. През всичките тези години медиите не помогнаха за създаването на гражданско общество, за възпитаването на политическа култура, за налагането на демократичните ценности - респект към правовия ред, спазване на обществения договор, нетърпимост към ерозията на всекидневното шмекеруване, рефлекс за отстояване правата на човека... И сега са изненадани, че колективният протестиращ има претенции, иска да разваля договори, да заобикаля закони, да съди, да командва. Изненадата идва от същите медии, които не си позволяваха да критикуват "кабинета Борисов", а той вършеше именно това - разваляше договори, заобикаляше закони и превръщаше институциите във фасадни декори на безсмислена постановка. Ето това е, което медиите трябва да съобщят. И да обяснят на хората, че ако се примиряват с фасадните институции, значи приемат и фасадната демокрация. Че преди да се разбунтуват срещу цената на тока и водата е трябвало да се разбунтуват срещу редица нематериални безобразия, като настъпателната полицейщина и бруталните опити именно на "кабинета Борисов" да подчини съдебната власт. Възстановяването на усещането за справедливост е изходът от омагьосания кръг.

Е. Барух

          - В един свой коментар журналистката Татяна Ваксберг казва, че много правителства през последните 23 г. бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше изключение. То беше посрещнато не просто угоднически, а с демонстративен разпад на професията на журналиста. Съгласна ли сте, че се наблюдава такъв разпад?

             - Много точно казано. Борисов има персонална заслуга за инцеста между медии и власт. Тази перверзна любов сложи срамно петно върху цялата журналистическата гилдия в България.

           - Как се става журналист в България? Какви качества са необходими, за да се озовеш в праймтайма?

          - Дипломата от Факултета по журналистика не е достатъчна. Дори не съм убедена, че това образование е необходимо. Убедена съм обаче, че освен образование трябват такива качества като характер и почтеност.  Дали обаче това те праща в праймтайма?

            - "Медиите вървят след победителите": как трябва да се редактира този лозунг?

         - Този лозунг трябва да се обясни, а не да се редактира: докато няма прозрачност на собствеността в медиите, купени от победителите, гигантската манипулация ще продължава и хората няма да знаят кой им говори.

         - Приятел, добре запознат с медийния пазар, преди една седмица ми каза, че нещата отдавна са извън контрола на четвъртата власт, че преходът е свършил. Че всички трябва отново да препрочетем приказката „Котаракът в чизми”! Че „селото ни” отново си има нов господар и че всички знаят името му, но никой още не смее да го каже на глас. Едни от незнание, други от страх, трети, може би най-хитрите - изчакват. Това ли е приказката, в която живеем?

         - Попитайте изпълнителния директор на TV7 - той сигурно вече е информиран.

Милена Нейова, "Гласове"