Левски е държал много на обувките си и е действал по ранен християнски модел

Част от спектакъла
"От бесилото към безсмъртието"
на Държавен куклен театър -
Силистра -
Репремиера - 18.02./19 ч.

         „Апостолът на Свободата от съвременна гледна точка” бе тема на дискусията, проведена по време на февруарската сбирка на Клуба на учителите по история, в която членуват близо 30 преподаватели от Силистра и областта. Споделени са впечатления, произтичащи от пореден прочит на 38-те писма на Левски, според публикациите по тях, като бе изразено притеснение, че не са публикувани в пълен вид. Взети са предвид отношенията на Левски с БРЦК, с Любен Каравелов и с други личности с тежест в тогавашното размирно време. Коментира се, че пирамидалната структура на ВРО (б.а.-Вътрешната революционна организация е българска революционна организация, представляваща мрежа от местни революционни комитети, управлявани от Централен комитет в Ловеч; основана и изградена е от Васил Левски в периода 1869-1871 г. ) на практика е невъзстановима след смъртта на Левски. Припомня се, че фигури като като Стоян Заимов, Панайот Хитов и Никола Обретенов „подминават Левски” в спомените и се предполага, че причината е във величието му, т.е. той е толкова голяма фигура за тях, което ги респектира. 
        Обект на коментар бе и възможността Левски да е повлиян от християнството по отношение на модела на изграждане на комитетите (първите са 12, колкото са учениците апостоли на Христос); клетвата винаги е първо върху евангелие („блага вест”), т.е. на четирите библейски книги от Новия завет , написани от ученици на Христос или от техни ученици. Във всеки комитет е имало поне по един поп, може би защото свещениците са авторитети, умеят да си служат с притчи и християнски послания, за да убеждават хората? Припомнено бе, че с годините Левски  говори за по-голямо финансиране на организацията, вкл. и за повече въоръжение (примерно, за необходимостта от 4 пъти повече пушки през 1871 г. в сравнение с 1870 г.). Този подход за намиране на пари също се оценява като ранен християнски модел за финансиране на една просветителска дейност. Левски е създал мистерия около своя таен живот и конспиративно поведение, което е родило легендите за него. Силистренските историци не приемат версията, че Левски е месията, защото и прозвището му – Апостола, говори, че той по-скоро е пратеник.

Впрочем, само върху легенди се гради и предположението, че Левски е бил три пъти в Силистра. Днес паметни плочи за неговото евентуално пребиваване на път за Букурещ има в Силистра на къщата на Гено Чолаков и на къщата да Велико Скуртулов във Ветрен. Няколко подробности изникнаха в хода ни дискусията, със сигурност малко познати на широката общественост: помощникът на Левски Димитър Общи е знаел 6 езика; Левски е държал особено много на обувките си. В заключение, историческата мисъл на Силистра заяви, че два са образите на Левски: „както го виждат съвременниците му и както  го виждаме днес, 140 години след гибелта му”. И както казва следователят по делото му Тевфик бей в спектакъла „От бесилото към безсмъртието, който Държавен куклен театър – Силистра ще представи в салона на от 19 часа на 18 февруари: „Ние живеем, за да мрем, а той – Левски ефенди, отива да умре на бесилото, за да живее вечно”.