събота, 9 февруари 2013 г.

В Силистра музиканти свирят на открито за повече топлина в джобовете си


В студените декемврийски и януарски дни, а и в по-топлите вече февруарски дни, двама музиканти почти всеки ден са на площада на Силистра – ту в единия, ту в другия му край, за да свирят изключително българска народна музика. Независимо колко е студено навън и дали е голям или малък потокът от хора, преминаващи край сцената и сградите на съда, прокуратурата и общината. Музикант къща не храни, но понякога човек трябва да изпробва таланта си, за да се убeди дали е така. Градският духов оркестър на Силистра, който едва оцеля като щатно разписание миналата година, обикновено прави на открито концерти два дни от седмицата, в летните месеци, разбира се. 
Уличните музиканти на Силистра:
вляво е Георги, вдясно е Иван
В лицето на дуета Иван и Георги той има достоен заместител и в зимния период. Разказът на двамата музиканти: "Аз съм Георги Иванов, от Бабук, на 40 години, с 16-годишна дъщеря, ученичка в Силистра. А аз съм Иван Маринов, от Силистра съм, по-млад съм от колегата и имам  дете на 1,5 г. Ние сме първи братовчеди. Работата тръгна на майтап. Срам не срам, решихме да излезем да веселим народа. Срамът вече попремина и страхът от студа - също. От един месец сме в центъра на Силистра, предимно в почивните дни, тъй като в работните дни не ни разрешават. Принуди ни безработицата. Децата стоят вкъщи, нямаме какво да правим, затова грабнахме гайдата и акордеона, и хайде на площада. Хората дават по някоя пара от сърце, който колкото душата му позволи.  Ние сме самоуки. Каквото ни идва на ума, това свирим. Слухари сме. Имаме оркестър в Бабук, с който свирим по сватби и по празници, когато ни се обадят. Само българска народна музика предлагаме.  
70-годишният Дафин,
чийто баща бил музикант,
не дари лепта на музикантите,
 но ги заприказва
        Един веднъж поиска бавен мъжки ръченик специално за него да изсвирим, а той да играе на площада. Между 30-40-годишни са тези, които се спират и ни заприказват. Минава ни през ум да поканим певица, но нали и на нея трябва да се плаща? Пък за сватби и за кръчми си имаме певица. Ако ни поканят на официален концерт, що да не излезем, срам нямаме, излизаме насреща и свирим от сърце. За Трифон Зарезан на 14 февруари ни поканиха да свирим на едно място. Питаха колко ще ни вземете и дадоха даже капаро. За новата 2013 година си пожелаваме „Да сме живи и здрави” и малко повече топлина в джоба, защото като гледаме все по-лошо става. Ще се молим със свирене за по-хубави дни."


Няма коментари:

Публикуване на коментар