четвъртък, 10 декември 2015 г.

"Пътят на буквите" - за един филм и неговата регионална премиера

На кирилица пишат 400 мл. души, сред които чукчи, монголи, татари и други неславянски народи
Североизточна премиера на документалния филм „Пътят на буквите“

В края на миналата седмица в картинната галерия на Двора на кирилицата в старопрестолния град Плиска се проведе извънстоличното представяне след премиерата на 4 ноември в София на най-новия български документален филм, наречен „Пътят на буквите”, и посветен на Кирил и Методий.

Той е създаден от сценаристите Десислава Найденова и Ралица Димитрова, от режисьора Ралица Димитрова и от Пламен Герасимов – оператор и продуцент. Филмът е сниман в 10 държави със  стремежа да бъде показано делото на светите братя през възможно най-разнообразни гледни точки.

Представянето бе под патронажа на областния управител на Шумен Донка Иванова и в него взеха участие представители на държавната власт в областите Търговище, Добрич и Силистра.

Областният управител Стоян Бонев връчи поздравителни адреси на авторите на филма с пожелание да бъде успешна реализацията на документалната лента пред ученическа и друга аудитория при предстоящите покази в страната.
Както и на кмета на община Каспичан Милена Недева, и на домакина на събитието Карен Алексанян – идеен създател, осъществител на уникалния музей на буквите и самоназначил се за негов...единствен пазител.  

В дискусията след премиерата се включиха известният археолог проф. Николай Овчаров, който е съветник на министъра на културата, работил 30 години в района, както и представители на научните среди, на Асоциацията на българите в чужбина, кметове на общини като Велики Преслав, Смядово, Плиска, актьорът Любен Чаталов и др.  

Участниците в събитието посетиха Голямата базилика, където от няколко месеца вървят дейности по развитието на обекта като туристическа атракция.

Дворът на кирилицата, който е изцяло частна инициатива, превърнала се в „истинска крепост на духа“, е в основата на традиция за публично-частно партньорство за създаване на туристически маршрути, както и за провеждане на изяви и събития в Североизточна България. По този начин във взаимодействие ще влязат държавната и местните власти, научната общност, бизнесът и неправителственият сектор.

Стана ясно също, че през м май. в далечен Улан Батор на 7 000 км от Плиска е открит първият в Азия паметник на кирилицата, като е възможно и в други държави в района да се появят подобни монументи, тъй като някои от екссъветските републики също пишат на българската азбука, макар и езиците им да не са славянски.

В дискусията стана ясно, че от десет години насам Славянската литературна и артистична академия в черноморската ни столица провежда литературния фестивал „Славянска прегръдка“ с участието на представители на близо 20 страни, сред които и целият славянски свят. Неговата председателка Елка Няголова се срещна с областния управител на Силистра, за да обсъди възможностите за общуване в регионите от Североизточна България с цел насищането им с повече културни изяви.

 През 2016 г. се предвижда единият от дните на фестивала да бъде на територията на Двора на кирилицата, за да се понесе ехото на светостта му в културното пространство на Европа. При откриването му са участвали представители на православните църкви на различни страни, с което са изразили своята почит към светите братя.

С възхита бяха коментирани и два не толкова популярни художествено-творчески факта. Първият от тях е по повод неповторимите картини със знаци от глаголицата, създадени с уникална техника върху ръчна коп­ринена китайска хар­тия от пловдивския художник Ангел Гешев, живял дълги години в Китай. Както и във връзка с над 90-те изложби на художничката и сценографка Дора Николова Битау, в първата от която в Италия преобладават картини от живота на светите братя Кирил и Методий.
В изказванията бе заявено, че благодарение на азбуката ни става възможно разграничението от Византия и консолидирането на българската държава, а впоследствие тя е разпространена в 9 държави (понастоящем на кирилица пишат около 400 млн. души, вкл. чукчи, монголи, татари и др. народи). Любопитна подробност е, че до 19 в. в Хърватска глаголицата е на „мода“, а в днешно време също е ползвана като „гордо наследство“. 
Чрез писмеността се слага началото на българската християнска култура, като съхранените най-ранни изображения на Кирил и Методий върху икони са от 16 в. в църква във Врачанско. Техни изображения има и върху българските бойни знамена, вкл. и във флаговете на освобождение на Македония и Одринско. 

Кирилицата е в основата и на осъществяването на идеята за славянско единство с център Русия през 19 в. Факт е, че в момента 7 нации спорят за рождено място на Кирил и Методий, тъй както в Гърция 7 града са с претенции да са дали живот на великия Омир.

В началото на м. ноември също в картинната галерия на Двора на Кирилицата бе проведен своеобразен открит урок по история с участието на  представители на държавната и на местните власти от Шумен, Добрич и Силистра (представена от Младен Минчев – зам. областен управител), на университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Варна, както и на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ със специалното участие на проф. д-р Пламен Павлов от ВТУ Св. св. Кирил и Методий“.

Тогава бе подчертано, че българското будителство е с начало в годините на мисиите на Кирил и  Методий, когато България е била безспорен лидер в християнския свят, превърнала се в подстрекател и на другите народи, за да се събудят за християнската вяра. Заявено бе също, че покръстването на България е „европейско събитие“ преди 1 150 г.

В този смисъл Плиска има нужда от преоткриване, поради което се работи за Закон за старите столици  Още повече, че едва 10% от резервата на града, в който е роден Симеон Велики, са разкрити от археолозите. А само вътрешният двор на двореца е пет пъти повече от Царевец. 

Дали той няма да „засегне“ и Силистра като наследник на древния Дръстър – една от резиденциите на българските царе в определен период от време?

Няма коментари:

Публикуване на коментар