вторник, 8 декември 2015 г.

Нова поетична книга в Силистра - "Трохи от софрата"

      Косев е роден е на 7 май 1944 г. в село Прелез,
 Р
азградска област. Завършва
Селскостопанския техникум
„К. А. Тимирязев" в град Завет и
Техникума по 
механотехника
„Владимир Комаров"
 в град Силистра
В зала "Диоген Вичев" на РБ "Партений Павлович" се проведе представянето на нова поетична книга ("Трохи от софрата") излязла в Силистра в издателство ТИБО. Тя е дело на Косьо Косев, член и основател на Литературно сдружение „Реката и приятели" в град Силистра. Представянето бе водено от поетесата и доскорошна учителка Мариана Стоянова. 
     
Преподавал е животновъдство в УПП в град Главиница. Работи като служител в Месокомбинат „Родопа". Бил е експерт е в „Булгарконтрол" ЕАД - София, клон Силистра. Част от трудовия му стаж преминава в Русия и Украйна като работник в „Главболгарстрой". За книгата си авторът казва: "Тя е плод на реалната действителност, лично преживяване, чувствено преживяване и трепетно терзание". Девиз в живота: "Истината е свята."

Проф. Иван НедевНадсловът на книгата е Трохи от софрата – на какъв смисъл е носител този словесен израз? Замислям се за какво ни говори той? На мен ми идва наум, че авторът на книгата е много скро­мен човек. Все едно казва на читателя си: „Не претен­дирам, че съм написал нещо величаво, нещо много важно, не – тук съм казал дребни неща, както са дреб­ни трохите от софрата“.
Но ние, читателите, знаем: трохите от софрата са частици от хляба, пред който чо­век от дълбока древност до днес се прекланя. Не е въз­никнала случайно народната мъдрост „Никой не стои по-високо от хляба“. И предупредени от това необи­чайно внушение, навлизаме в строфите на текстовете. В никакъв случай обаче не мислим, че имаме пред себе си книга, посветена на дребни, незначителни пробле­ми. 

Намираме текстове, които са носители на различ­ни поуки. Да си спомним произведението Едно конте. Контето, което е богат човек, но болен от пристрастя­ване към хазарта, проиграва в казиното всичките си пари. И когато си тръгва към къщи, среща уличен му­зикант, пред когото „всеки пуска в шапка своята леп­та“. Контето също иска да възнагради музиканта, но установява, че е проиграл всичките си пари. 


Музикан­тът го съжалява. Вижда неговата безпомощност и пос­тавя в дланта му едра монета. Замисляме се за поуката. Без затруднение стигаме до извода: материално бедни­ят човек може да бъде много по-силно духовно издигнат от материално богатото конте. Или с други думи: може да си много богат, но да си духовен бедняк. И още: може да си материално беден, но да си много по- щастлив от материално богатия нещастник. 


Не са останали извън вниманието на автора на книгата пороците на съвременното ни българско об­щество. Ето как изплаква болката си Косьо Косев, по­родена от нравствената ни немощ: Забравихме обич, морал и съвест: за голо чувство без пари кой днес с любов ще те дари? Само завист и алчност днес царят.

Заглавията на отделните текстове представят кон­дензиран израз на злополуките в ежедневието ни. Ще се спра мимоходом на стихотворението Мафия: Само пари, пари и власт въртят земята около оста. Сицилия е една отровна земя! Там зачена мафията – ламя.

Авторът не е безразличен към окаяната съдба на една част от българите, които наричаме клошари. Бед­ността е бедствие, което води човека до оскотяване. Отново ще цитирам: Там, на улица крайбрежна, бедност и мизерия поредна. Край кофите за смет – в едно – клошарите и кучета безчет.“
Макар че не е изречено директно, ние разбираме за какво става дума. Все едно авторът ни казва: „Хора, българи, намерете начин да промените към по-добро живота на тези, които ровят в кофите за смет, спрете най-унизителното състояние на човека – оскотяването. Това оскотяване не се отнася само до клошарите, то е срам и обида за човека въобще, унизително е за всички нас, които минаваме покрай тях – макар и с болка на сърцето". Този упрек не е изказан по такъв начин, но той е повече от разбираем. 

Някои от текстовете в книгата имат характер на афоризми. А, както знаем, афоризмът е вид словесно изява, при която с малко думи, се изказват големи мис­ли. Ето един текст, който според мен можем да опреде­лим като афоризъм: „Да отлъчиш хляба на народа, значи да го пратиш без опело в гроба.“ Тук не коментирам съдържанието на този текст. Той няма потребност от коментар. 


Оригинално подхожда към творенията си Косьо Косев, като в началото на голяма част от тях е поставил народна мъдрост или мисъл, изразена от Алберт Айн­щайн. Този подход е целесъобразен: той подготвя чи­тателя да бъде внимателен, защото по-надолу следват строфи, които ще потвърдят това, което съвсем сбито е казано по-горе (под самото заглавието). В тази малка книга се разкрива упованието и вярата на нейния автор във Все­вишния. 


Да си спомним, как започва първият текст: „Мили Боже, ти си / светлината в живота / и творение­то на земята!“. Тук намираме поуки и послания, които ни напомнят, че трябва да бъдем по-добри, да не ни напуска просветляването на духа, да бъдем щедри към другите, да не ги упрекваме, че не възприемат действи­телността точно такава, каквато я възприемаме ние, че са различни по светоглед, по материални възможности, по образование и по много други човешки качества. 


Ако трябва съвсем лаконично да се изразя като ка­къв представя авторът тази книга, ще кажа: вярващ в божествения произход на всичко, което ни заобикаля, скромен и мъдър човек; без да ни се натрапва, внима­телно ни поучава и води към по-доброто, което трябва да правим в забързания си земен път. 


От сърце желая на Косьо Косев много здраве и крепкост на духа, които ще му дадат сили да ни зарад­ва в бъдеще и с други свои произведения - които все така ще ни извисяват духовно и ще ни откъсват от дребнавостите и злобата на деня. 


Своя поглед представи и етнологът д-р Йордан Касабов, сам автор на няколко книги: "Българското понятие за софрата - това е Бог, вярването му в Слънцето - най-високата му светилница, давала подем и тласък на българите. В този смисъл Косев е философ в поезията. Аз оценявам, че авторът на книгата е бунтар, който е осъзнал неоманихейството (манихейството e универсална дуалистична религия, съществувала до Средновековието) в модерния свят, непризнаващ алчността и лакомията и др. подобни, даващи регрес.  

В неговата смисъл виждам един богомил по усет, заемката на Смирненски, но без позитивизма на завършека, поради което му го пожелавам за следващата книга. Нека да има не само това, което си усетил, но и този светъл лъч, който ще ни обгърне с добротата, човещината, общуването, за да принизим манихейството - най-грозното нещо в света - т.е. за крайния дуализъм, говорещ само за сатаната и за черния свят. Бъди богомил!"


------------------------------------------------------------------------------------ВЪЛНУВАЩА ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР С КОСЬО КОСЕВ

В настъпващите светли Коледни и новогодишни празници на 7 декември т.м. Косьо Косев подари една емоционална вечер на ценителите на поезията, на близки и познати, както и на колегите си от Литературно сдружение „Реката и приятели”. Той представи своя прощъпулник – стихосбирката „Трохи от софрата”, излязла преди месец в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители. Това е симптоматично – доказва, че словото е живо, че има кой да го съхранява и разпространява.
И се увеличават тези, които живеят с него. Водещата Мариана Стоянова, откривайки вечерта, каза: това е празник не само на автора, но и на всички, които са развълнувани от искреността на строфите в 43-те стихотворения. Думите й: „Пред вас е една истина за живота – Косевата истина. Тя е правдива до болка. Изразена до натурализъм. Завладяваща с естествеността, спонтанността и директния израз. Защото е поезия, извираща от сърцето”, посочват посланията на Косев към читателя.
Това се подчерта и в поздравителните адреси към Косев от кмета на Община Силистра д-р Юлиян Найденов и РБ „Партений Павлович”. Изправяйки се пред своите гости, Косев, скромно, както и в стиховете си, разказа за своя път на творец, за търсенията си, за неудачите и сполуките по трънливия път на всеки, решил чрез слово в рими да изрази своите мисли и чувства.
Спомена и началото (2002 г.), когато застава пред Михаил Жеков, тогавашен председател на ЛС „Реката” и смутен му подава своята първа творба за преживяването, когато видната наша поетеса Надежда Захариева също го оценява. И колко труд и притеснения му е коствал подборът на стиховете и подготовката на стихосбирката. Затова от сърце благодари на редактора Марияна Стоянова и на коректора Никола Нанев, на художника на прекрасната корица, на всички, които са повярвали в него и са го подкрепили.
Прекрасна илюстрация на думите му бяха изпълнените стихове от Иван Колев и Мариана Стоянова. Думата имаха присъстващите. И мнозина бяха желаещите да споделят от прочетеното. Общото в изказванията бе искреният, емоционален тон на стиховете, за същността им, за образите, за силата на поетичната книга и това, което я сродява с нашето ежедневие, с проблемите му.
Проф. Иван Недев за посланията на автора: „Хора, българи, намерете начин да промените живота на тези, които ровят в кофите за смет, спрете унизителното състояние на човека – оскотяването.”
Или това на Иван Явашев: „Апелацията на поета на пръв поглед е скромно, но в дълбочина, той ни подсеща как да обичаме живота без корист и цел. В стиховете се крие изстраданата житейска мъдрост”. Следва Милка Трендафилова: „Стихосбирката е плод на безброй неспокойни дни и безсънни нощи, на едно непрекъснато търсене на най-точната мяра, на най-точната дума, на един летеж и на едно приземяване. Тя е стъпка на един неспокоен дух по дългия път на вечното търсене. Не по-малко изразителни бяха в своите слова д-р Йордан Касабов, свързвайки Косев с богомилите; Веска Михайлова, Ана Димитрова, Славка Божкова, Галя Енчева. Всички пожелаха на „добър час” и щастливо плаване по бурните води на творчеството по казаното от Милка Трендафилова.
Поднесените цветя бляха още един израз на благодарност към Косьо Косев. А той подари по една стихосбирка на всички присъстващи. От името на ЛС „Реката и приятели” художничката Ана Димитрова поднесе  на колега си своя картина картина „Край Дунава”.
Емоционален бе и завършекът на вечерта със стиховете на Мариана Стоянова: „Приятелю, мнозина ще те хулят.// И ще захвърлят книгата ти в забвение.// Малцина твоите истини ще чуват.// Ще ти дават и хъс за творене. // Към тях вдигни очи със благодарност. // И топлите им думи запомни. // Във време, в което светът ни ридае, // ти смело своите стихове твори, // за да те има вечно на земята, // за да си част от този кръговрат. // Извай чрез словото истината свята. // // И вечно остани духовно млад! /
Димитрина Христова



Няма коментари:

Публикуване на коментар