четвъртък, 3 декември 2015 г.

В „Двора на кирилицата“ в Плиска представят документалния филм „Пътят на буквите“

Община Каспичан и „Двора на кирилицата“ в Плиска организират филмова прожекция на новия документален филм „Пътят на буквите“, съобщиха от Областната администрация в Шумен.

Събитието е под патронажа на областния управител Донка Иванова и ще се проведе на 4 декември от 13.00 ч. в Картинната галерия в ,,Двора на Кирилицата”.
Сценаристи на филма "Пътят на буквите" са Десислава Найденова и Ралица Димитрова. Режисьор е Ралица Димитрова.
Оператор и продуцент на документалната лента е Пламен Герасимов. Филмът е сниман в 10 държави и се опитва да покаже делото на Светите братя през възможно най-разнообразни гледни точки.
Представя се гледната точка на много хора, чийто живот е пряко свързан с делото на Кирил и Методий. Сред тях са свещеници, пазители на храмове и хoра на изкуството. Мнението си са дали много учени, които представят делото на Светите братя през своята призма.
На прожекцията са поканени да присъстват представители на Министерството на културата, Министерството на туризма, Министерството на образованието и науката, областни управители и кметове от Североизточна България, представители на културната общност и туроператори.
Един великолепно заснет като съдържание, визия и настроение филм – „Пътят на буквите”, бе показан премиерно в София на 4 ноември. Сценаристи са Десислава Найденова и Ралица Димитрова, която е и режисьор. Оператор и продуцент на документалната лента е Пламен Герасимов. 
За филма: Това е един пътепис във времето и пространството, който разказва за Светите братя Кирил и Методий не само в годините, когато те са живели – ІХ век, а стига до наследството от тяхното дело днес. То се изразява в спомена, почитта, значението и оценката на техния принос. Затова филмът е озаглавен „Пътят на буквите” – посочва в интервю за Радио България Десислава Найденова. 

Според нея няма славянска държава, в която да не се знае кои са Кирил и Методий – създателите на първата славянска азбука глаголица. Не можем да не споменем, разбира се, и кирилицата, на която пишем днес в България, в Русия, в други страни, например в Монголия. Светите братя са тачени в много страни. Кирил и Методий например присъстват в словашката конституция днес. За тях се говори в този най-важен законодателен акт в Словакия. Техни паметници има в цяла Европа. А най-важната оценка за тяхното дело е, че през 1980 година папа Йоан-Павел ІІ ги обявява за покровители на Европа – отбелязва Десислава Найденова. Във филма могат да се чуят разсъжденията на известни учени от различни страни, но и на обикновени хора.

На какви интересни факти са се натъкнали създателите на лентата, снимайки в 10 държави?
За нас беше изключително важно да видим как Кирило-Методиевото дело се възприема днес в държавите, с които то е свързано. Ние търсехме малките човешки истории, които заснехме, разказващи за това как наследството на двамата братя присъства в ежедневието на хората. Например в Италия зрителите могат да видят как две българки творят, вдъхновени от Кирил и Методий и създадените от тях букви. В Словакия ще чуят историята на един дърворезбар, който също в своята работа е окрилен от делото на Кирил и Методий. Има още много интересни истории.
За авторите на филма е било важно да бъдат представени съвременните измерения на Кирило-Методиевото дело.
Обикновено, когато говорим за двамата братя, ние ги свързваме с ІХ век, времето, в което те са живели и очакваме да чуем една история за това как са родени в Солун, как ги вземат във Великоморавия, как Кирил умира в Рим, а Методий малко по-късно във Великоморавия, как делото им е разрушено там и продължено в България. Нашата цел е да отидем отвъд този разказ и да покажем какво е значението на Кирил и Методий в историята на Европа и на славянските държави от ІХ век до днес. Това е основният акцент на филма. Не че няма разказ за живота на Светите братя така, както го представят историческите извори, но в него ние сме се опитали да преплетем именно това съвременно звучене на тяхното дело и да разкажем онези малки истории, за които става дума.
Какви легенди намират място в „Пътят на буквите”?
Една от най-старите легенди е за покръстването на чешките князе Свети Вацлав и Света Людмила от Методий. Това е средновековна легенда, която е създадена в ІХ-Х век именно с цел да се легитимира независимостта на Чешкото кралство по онова време. Всъщност, ние сме се опитали да обърнем внимание точно на това как делото на Светите братя и особено на Методий, са имали огромно значение именно за отстояване на независимостта и обосноваване на идентитета на славянските държави. И във връзка с това понякога има митологизация на тяхното дело.
Какво е мястото на Средновековна България като продължител на делото на Светите братя?
Трябва да знаем, че без Средновековна България нямаше може би днес да говорим за Кирил и Методий и тяхното дело. Именно в България, по времето на българския княз Борис намират прием Кирило-Методиевите ученици, които след смъртта на Методий в 885 година са прогонени от Великоморавия. Тук те имат възможност да продължат делото на своите учители по превода на най-важните богослужебни книги – Библията, Апостола и други. Впоследствие около цар Симеон се създава кръг от книжовници, които създават нови творби. И, разбира се, от България тези книги преминават в Русия, в Хърватско и други страни.

http://bnr.bg/ и http://shumen.topnovini.bg/

Няма коментари:

Публикуване на коментар