събота, 5 декември 2015 г.

195 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА САВА ИЛИЕВ ДОБРОПЛОДНИ


145 г. библиотечно дело в Силистра
195 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА САВА ИЛИЕВ ДОБРОПЛОДНИ
– ОСНОВАТЕЛ НА ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА” И
 НА ПЪРВАТА БИБЛИОТЕКА КЪМ НЕГО
Сава Хаджиилиев СЛАВОВ е роден на 3 (15) декември 1820 г., в гр. Сливен. Баща му Илия Славов е учил в гръцки и в български манастири на Света гора, бил е учител по гръцки и славянски езици, по стара и нова църковна музика. Майка му хаджи Трендафила е дъщеря на търговец от Ямбол и е получила манастирско образование, като също е била учителка. 
През 1805 г. родолюбивото и начетено семейство открива в дома си килийно училище, където Сава започва своето първоначално образование. От малък той е любознателен, ученолюбив и прилежен ученик, има приятен глас и заради това е ръкоположен от Адрианополския митрополит за „анагност“  (четец).
По-късно учи в Котел при учителя Гавраил Кръстевич. През 1835 г. сливенският търговец Хаджи Георги хаджи Канев изпраща Сава Доброплодни в Цариград в семейството на своя съдружник - гърка Челеби Стратаки Пастурмаджооглу, със сина на когото се учат при йеромонах Теофил. 
В този дом Сава Доброплодни се запознава с Георги Сава Раковски и по негово настояване се обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в Куручешменското училище. На молбите му откликват Хажди Георги Хаджи Канев и Добри Желязков Фабрикаджията, които отпускат средствата, необходими му за учението в това прочуто училище, където той учи шест години.
Там той разширява познанията си по гръцка граматика, превежда свободно гръцките класици, усвоява новогръцкия език, придобива много знания. Заради знанията си по класическа литература получава и името „Евкарпидис“ (Доброплодни).
Сава Допроплодни учителства почти половин век през 19-ото столетие. Учителската си кариера започва в Котел /1842 г./, по-късно е учител в  гр. Шумен /1847/. Бил е преподавател в сръбската гимназия на гр. Сремски Карловци (тогава в Австро-Унгария). После отново е учител в Шумен, където през 1849 г. основава едно от първите класни училища за времето, което нарича „Полугимназия”,  и на която през 1852 г. е назначен за директор.  
На  15 юли 1856 г. представя в Шумен  първата драматургична творба в България – побългарената комедия „Михал Мишкоед“ на гръцкия писател Милтиадис Хурмузис, с която поставя началото на българския театър в България. Основава в Шумен  едно от първите читалища в България.  Учителства и в Добруджа:  Тулча (1864-1870), Силистра (1870-1872), Кюстенджа (1872-1875).
През 1870 г. Сава Доброплодни е поканен за учител в Силистра. В града учителства две години и извършва големи преобразувания в двете училища - мъжко и девическо. Доброплодни е главен учител в класното училище, певец в църквата, открива първото неделно училище и първото женско дружество в града. Провежда често конференции с учителите от селата, ревизира ги и ги напътства. 
Основател е на първото българско читалище в Силистра – „Надежда“ (1 септ. 1870), към което е създадена и първата библиотека  в града, на която днес е правоприемник Регионална библиотека „Партений Павлович”.  Заедно с учителя Георги Дацков, основава първото театрално дружество в България, наречено „Деятел”. Родоначалник е на театралното дело в  Силистра с постановката на „Многострадалната Геновева“(1870-1871 г.).
Сава Доброплодни е ден участник в борбата на силистренци за църковно освобождение. През 1871 г. е излъчен за делегат на Силистренската епархия за Народния църковен събор в Цариград, за избиране на екзарх и членове на екзархийския съвет.
Доброплодни е активен книжовник – пише и издава учебници, и учебни помагала. За нуждите на образователното дело той съставя и отпечатва: „Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието“ (1846), издадена повторно в съкратен вид под заглавие „Кратко здравословие  или уроци, за да вардим здравето си“ (1865) , „Водител за взаимните училища“ (1852), „Писменик (Писмовник)” (1853), „Училищни таблици" (1857), „Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици“ (1860), „Нов буквар за приготовление към звучната метода“ (1866), „Неделни апостоли и евангелия“ (1866).
Възрожденската преса от 1857, 1860 и 1875 г. съобщава и за други подготвени за издаване учебници като „Свещена история“, „Всемирна история“ и др.  В областта на драматургията, освен комедията „Михал: Комедия в четири действия“ (1853), Доброплодни написва и превежда още следните пиеси: „Тримата ефрейтори“ - комедия в 1 действие, „Прошенописецът“ - комедия в 1 действие; драмата „Двамата взводни командири“; „Нещичко“" - монолог в една сцена; „Вяра и любов“ или „Велислав и Слава“ - драма в 3 действия. През 1893 г. излиза неговата последна книга „Кратка автобиография“. 

Сава Доброплодни умира на 19 април 1894 г. в гр. София. Делото му получава заслужено признание. На 6 юли 1884 г. той е приет за почетен дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). На 18 май 1889 г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.

За приноса му към Силистра на 16 октомври 1969 г. на пресечката на бул. „Македония” и ул. „Александър Стамболийски” признателното гражданство открива негов бюст паметник. В същата година към читалището е създаден кръжок по художествено слово, който носи името на Сава Доброплодни. През 1972 г., с указ на Президиума на Народното събрание, Драматичният театър в Силистра е наречен на негово име.

Няма коментари:

Публикуване на коментар