За рок музиката, произвеждана в Силистра, и за културната полотика

Назаем от Фейсбук-профила на Димитър Пецов

В навечерието на Коледа в Младежкия дом на Силистра се проведе концерт на младежките групи от рок клуб „Силистарс”. Събитие с благотворителна насоченост, което отбеляза една година от съществуването на една от бандите - „Blood sugar”. Това е вече традиционен концерт на групите водени от Иван Неделчев, е събиращ ежегодно в зрителната зала на дома младежи и по-възрастни фенове на рока. 

Какво бе характерното този път? 

Въпреки по-високата цена на концерта – с 1 лев повече от миналата година – публиката и феновете, по мое наблюдение, бяха повече и бяха по-екзалтирани отвсякога.Това се дължи на точно тази една година работа и изяви на младите рокаджии, които изглежда са успели да запалят искрата в определени хора (млади), които да ги подкрепят. 

Концертът приличаше на един мини рок фестивал. Без значение на възрастта, опита и известността, атмосферата на събитието не отстъпваше, а дори надминаваше тази на други рок събития, на които съм присъствал в България. Нищо, че една от миналогодишните групи „Ирис” вече не свири, на нейно място излязоха на сцената най-младите музиканти от „Шафран”, а „Вход свободен” бяха изненадата с първото си авторско парче в изпълнение на Теодора. 

Изпълненията на китарите им бяха впечатляващи – върнаха ни в силните години на рока, когато рокът беше музиката. Накрая групата хедлайнер, както се казва сега - „Blood sugar” - завърши събитието, така както се прави и по фестивалите другаде. Но какво показва всичко това? В последните години се наложи така наречения модел „Каварна”, при който се канят в определен град, определени външни изпълнители. 

Градът осигурява сцена, място и финансиране на събитието. Обикновено има една световна звезда на рока, която става емблемата на събитието. И обикновено тази емблема, от финансова гледна точка, излиза доста скъпо за съответната община – за гражданите... Да, това е добър пиар за града, но дългосрочно какво се развива? Променят ли се гражданите на града и средата? Има ли развитие? 

Или като се смени администрацията и дойде друга, с други приоритети, всичко замира. Мисля, че като силистренци трябва да се събудим за това, с което разполагаме. Не да гледаме какво правят другите, а да видим това което правим ние самите, нашите собствени деца на града. Защото, мисля, че те ни изпреварват. И мисля, че те ни отварят очите – пробуждат ни по някакъв начин. И това пробуждане може да се случи в областта на рока, но оттам искрата да се прехвърли и в други области. Какво е конкурентното предимство на града ни в това отношение? 

Няма нужда да сме като Каварна или други градове напоследък. Няма нужда да сме място за някого, при условие че разполагаме със собствени хора и можем да се превърнем в място за самите тях. Просто трябва да насърчаваме тези, които се занимават с тези неща тука. В Силистра вече има достатъчен брой групи и хора, които се занимават с рок – от най-твърдия стил, до най-лекия. Да не говорим за изпълнителите, които са извън града и биха се върнали да подкрепят едно смислено събитие. По-важна е атмосферата, която се създава вътре в града, традициите които се утвърждават от собствените му хора у собствените му хора. 

Публиката се възпитава, феновете се отглеждат. Хората са по-важни, а не мястото, не пиара. Това, което има дългосрочен ефект, а не временното. Напоследък много се използва изразът „столица на рока”. Какво значи столица на рока? Не може да си столица на каквото и да било един път в годината. Трябва да си център на нещо постоянно, и от тебе да излиза нещо, което да отива при другите, да създаваш модели които да се възприемат, а не обратното. И мисля, че няма нужда да каним световните величия на всяка цена, при условие, че на много по-малка цена ние можем да си създадем собствени, на които да се възхищаваме. 

Нужно е само малко разбиране и подкрепа, и съгласие на гражданите за приоритетите. Трябва ли парите да отиват за ялови и неефективни проекти, за иновативни, но посредствени културни събития или могат целенасочено да бъдат отделени за събития и хора, които да променят средата реално в града ни? Няма нужда да каним Джон Лоутън или Кен Хенсли. Много по-евтино би излязло, ако подкрепим тукашните Джон Лоутън и Кен Хенсли, не мислите ли? Това, което искам да кажа е, че просто трябва да създадем силна подкрепяща среда за тези, които творят или създават творци, а творческата сила на хората сама ще свърши останалото. Да осъзнаем кои са предимствата ни и да ги насърчим. За това безразличието не върши работа, а активната и осмислена подкрепа . 

Това е поуката, която си извлякох от рок концерта, а и от изминалата година като цяло. Мисля, че не случайно една от групите ни бе поканена от Васко Кръпката да участва в неговото предаване „Карай да върви, това е блус” на Коледа и на въпроса ми защо, той отговори по този начин: "Първо да кажа, че Силистра има специално място вече в моето предаване, защото Иван Неделчев без който Силистра щеше да е различен, и без който града нямаше да е това, което е, той е човекът който подготвя млади групи и ги нахъсва, ентусиазира ги, мотивира ги да свирят рок, да измислят песни и много често много добри банди има в Силистра. Ето сега има поне 5-6 групи в Силистра. И това означава едно събуждане. Това означава, че хората лека-полека започват да се сещат, че работа можеш да си осигуриш и сам, да вземеш да свършиш нещо със живота си...." 

Мисля, че това е рецептата за успеха дадена ни от Васко – да се нахъсаме, да се ентусиазираме, да се мотивираме един друг, да се сетим че можем да свършим и нещо сами …и това означава едно събуждане.