Поколението АзАзАз | Или защо съвременното поколение е обречено на провал

http://webstage.bg/

            Разгледайте профилите на ползователи в социалните мрежи, в които фотоалбума "Малко за мен" съдържа около 300 снимки. Прочете туитването на някой, който пише така, както и снима в инстаграм ­ без смисъл, идея, нищо. И тогава ще разберете, че проблемът развълнувал журналиста Джоел Щайн /42 г./ е по­актуален от всякога. Той прави това, което са правили всички възрастни в историята на човечеството ­ разобличава по­младите ­ ленивите, егоистичните и повърхностните. И като един по­-сериозен възрастен, прилага съответни доказателства, изследвания и статистики, цитирайки авторитетни учени.

        *Ако принадлежите на поколението АзАзАз и сте роден между 1980 и 2000 г., вашето мнение ще бъде особено интересно. Поколението, наречено "Милениум". Нарцистичното разстройство на личността при днешните 20­годишни се среща три пъти повече, отколкото при техните връстници преди 40 години . Студентите от 2009 са 58% по-­нарцистични от студентите през 1982. Те са обсебени от славата ­ анкети от 2007 г. показват, че учениците, които са искали да станат личен асистент на известни личности са трикратно повече от онези, които са искали да станат сенатори. Те са уверени в собствената си качества ­ 60% от тях считат, че са способни интуитивно да определят кое е правилно и кое ­ не. При това болшинството от 18-­29 годишните, все още живеят с родителите си. Те наистина са лениви ­ през 1992 г. около 80% от хората до 23 години са искали да получат работа с висока степен на отговорност. 10 години по­-късно този процент пада до 60%. Каквито и различия да имат младите хора от различни държави, те имат много повече допирни точки помежду си, отколкото с по-­възрастното поколение в родната си страна. Дори в Китай, където семейството е исторически по­-важно от индивида, Интернет, урбанизацията и политиката "едно семейство ­ едно дете" формират ново поколение от невероятно самоуверени и фиксирани в себе си млади хора. 

          Оказва се, че бедните са по-­нарцистични, материалистични и зависими от технологиите, отколкото богатите. Те са -опасното поколение от времето на т.н. бейби ­бум. Не затова, че искат да се доберат до властта, а защото растат без нея. Индустриалната революция направи индивида по­силен ­ той има възможност да пътува от град на град, да създава свой бизнес. Информационната революция само ускори процеса на еманципация и предостави на човека технологии, с чиято помощ той може да се опълчи на големите организации ­ блогъри срещу вестници, YouTube­режисьори против холивудските студия, хакери против индустрии и корпорации, терористи­камикадзета срещу цели правителства. 

          Поколението АзАзАз фиксира всяка своя крачка и уведомява за това в социалните мрежи, add-­ва се, share­-ва се, log-­ва се, attach-­ва местоположение, генетични данни дори. При това, в сравнение с предишните поколения, това проявява много по-­слаба гражданска активност и рядко взима участие в политическия живот. Независимо от увереността в светлото си бъдеще, новото поколение разтяга жизнения етап между подрастващата възраст и пълнолетието. Идеята за подрастващите е създадена през 1920 г., когато незначителен процент от децата посещават средно училище /данни за САЩ/. Повечето от техните социални атракции се случват докато са с по­-възрастните от семейството или на работното им място. Днес мобилните телефони позволяват на децата да се социализират ежеминутно. 

       По статистика те си разменят около 88 смс дневно и живеят под постоянното влияние на своите приятели. "Историята не познава хора, които са пораснали единствено общувайки си с връстници. За да се развиеш, нужни са ти по­-възрастни", споделя професор Марк Баурлейн от Emory University. Поколението Милениум общува със света посредством екран. Дори когато са един с друг, те продължават да си пишат съобщения по телефона. 70% от тях си проверяват телефона на всеки час, а мнозина изпитват синдрома на лъжливата вибрация в чантата или джоба си. Постоянната нужда от доза допамин /кой ми е харесал поста във ФБ/ понижава креативността. 

          По данни на Тестовете Торанс, креативността на младежите е нараствала от средата на 60­-те до средата на 80­-те години. После запада и рязко се срива през 1998. Нараства обаче, нуждата от одобрение, желанието на младите да заинтригуват останалите хора. Навярно това е свързано и с ръста на нарцисизъм и непохватната комуникация "лице в лице". Поколението Милениум е наистина впечатляващо с умението да превръща своята личност в бранд, с огромни тълпи последователи и приятели. Тук позитивността и увереността им работят „на ура!". Ако си прилежно активен в Instagram, YouTube, Twitter и Facebook ­ ти се превръщаш в микро­ звезда. Съвременните млади хора са израснали в реалити ­шоу, което всъщност е документален филм за нарцисизма. Те са подготвени за този жанр. Какво друго се промени ­ подобно на Прометей, Интернет демократизира обществото и снабди болшинството от това поколение с информация и възможности, някога достъпни единствено на добре обезпечените люде. 

         Повечето младежи не уважават съвременната власт, затова и не са възмутени от нея. И тъкмо това ги прави първото неразбунтувано младо поколение. "Родителите не разбират" ­ това е остаряло клише. Президентът на MTV Стивън Фридмън, който преди казваше, че това е територия свободна от родители, днес кани такива почти във всяко шоу на телевизията. И споделя, че според техни изследвания съвременната младеж делегира своето супер  ­его на родителите си. Дори когато става дума за взимане на просто решение ­ аудиторията се обръща за съвет към мама и татко. И наистина, трудно е да ненавиждаш родителите си, когато те също слушат рап. Психолозите са съгласни за едно нещо ­ младото поколение е пълно с мили хора. Те са склонни да приемат различията и различните във всяко едно отношение. Може би и затова не са такива бунтари. Те оспорват традиционното и търсят нови начини за решение на въпросите. Те са настойчиви и оптимисти. 

          Прагматични идеалисти, които ползват системата ­ повече мислители, по-­малко мечтатели. При тях няма лидери, затова и демонстрациите на Тахрир и Occupy Wall Street нямаха шанса за онзи успех, какъвто са имали предшестващите ги революции. Болшинството от тях се нуждаят от постоянно одобрение и са прехласнати по знаменитостите, но без да ги идеализират. Те не ходят в църкви, защото не желаят да се идентифицират с големите институции. 

          Всеки трети на възраст до 30 години, ­ а това е най-­високият процент в историята, не е религиозен. Новият опит е по­-важен за тях от материалните неща. Те са спокойни, сдържани и не много страстни. Информирани, но неактивни. Те са "за" бизнеса. Обичат телефона си, но ненавиждат да разговарят по него. Те са не само най­голямото поколение, което е известно на човечеството, но и навярно последната голяма социална група, за която може да се правят обобщения. Още сега, вътре в тях се зараждат автономни микро­ поколения. Имам данни за това, че Поколението Милениум са лениви и нарцистични. Но величието на едно поколение се определя не от данните, а от това, как се справя с предизвикателствата, които се изпречат на пътя му.