Спомени за събития от преди 75-100 години влизат в книга за годишнината от Крайовската спогодба

В Силистра предстои да излезе книга със спомени на жители на областта, представители на онова поколение, което помни години те преди 1940 г., когато Южна Добруджа е под румънска окупация. 

Тя ще излезе в навечерието на 1 октомври, когато ще се отбележат 75 години от Крайовския мирен договор, донесъл свободата на добруджанци след 22 години страдание, премесен с мъките, тревогите и проблемите с преселението на българите от Северна Добруджа – общо 67 000 души от населени места в два тогавашни румънски окръга – Тулча и Констанца. 

За да намерят себе си в различни села и градове – в Силистренско това са Кайнарджа, Войново, Средище, Стрелково, Добротица, Ситово, Нова Черна. Стефан Караджа, Белица, Грънчарово, Секулово, Окорш; градовете Главиница и Алфатар, и др.

В сборника, съставители на който са преподавателката в Русенския университет „Ангел Кънчев“ доц. д-р Румяна Лебедова, журналистът Йордан Георгиев и общественичката Цветана Цанова – дългогодишен регионален секретар на НДФ „13 века България“, си дават среща автори на близо 50 разказа, пресъздаващи събития, факти и впечатления от преди средата на миналия век.

В предговора на изданието доц. Лебедова заявява: „Колективната памет е съграждана от различен тип разкази за миналото – тези, които създават документите, станали основа на историческата хроника; тези, които създава печатът, воден от амбицията да улови и запечата автентични кадри; тези, които създава литературата, въплътила духа навремето; тези, които създават потопените в събитията участници и свидетели, съхранили личното преживяване…

Всеки от разказите борави с различни комуникативни стратегии, с различна реторика, визира различни модели на мислене, обусловен е от различна оценъчност. Различни са ракурсът, обемът информация, акцентите, целта, съотношението между обективност и субективност…“.

В своя разказ Петко Буюклиев от Силистра в исторически план представя най-важните моменти, свързани с Крайовската спогодба: „На 7 септември 1940 г. в гр. Крайова, Румъния, е подписан договор между България и Румъния за възвръщане на Южна Добруджа на България. От българска страна договорът е подписан от пълномощния министър Св. Номенов, а от румънска страна – от пълномощния министър Ал. Крециану. Според договора, на България се връща Южна Добруджа с площ 7 726 кв. км, отнета й по Букурещкия мирен договор през 1919 година.

Между двете държави се възстановява границата от 1913 г. В договора има и клауза за задължителна размяна на населението, съгласно която българите от Тулчански и Кюстенджански окръг (67 000 души) се преселват в Южна Добруджа на мястото на румънски колонисти в Силистренски и Калиакренски окръг. Договорено е размяната да се извърши в срок от 3 месеца след ратифицирането на договора. Тя не е задължителна за останалото в Румъния българско население и за румънското население в България, които не са в посочените 4 окръга.

За уреждането на всички въпроси от финансов и правно естество по приложението на договора се създава смесена комисия с представители на двете държави със седалище в Гюргево. Крайовският договор, получил одобрението и на Великите сили (СССР, Англия и Германия), е голям външнополитически успех на България, която успява чрез пряко мирно споразумение с Румъния да си върне несправедливо отнета част от нейната територия.

За сключването на Крайовския договор допринасят специфичните международни фактори и условия, които българското правителство умело използва, но заедно с това съществен принос има и българското добруджанско население. На 21 септември 1940 г. е публикуван Манифест

към българския народ, подписан от цар Борис III в София. По този случай на 21 септември 1940 г. в Народното събрание по одобрение на договора за отстъпване на Южна Добруджа на България реч произнася министър-председателят проф. д-р Богдан Филов.“

От почетния гражданин на Силистра Пирин Бояджиев разбираме: „На 1 октомври, а още на 30 септември целият град беше в знамена и венци. Бяха издигнати триумфални арки при входа на града, до сегашната автогара и в центъра на града – до някогашната руска книжарница. Приветствени слова се изрекоха при входа на града и в центъра. Маринчо Токушев изпя народната добруджанска песен „Любил се Стоян с Руска“. Начело на манифестацията беше „Седянка“, която пееше непрекъснато „О, Добруджански край“. Доста седенкари манифестираха и втори път вече като организация „Стефан Караджа“. Овациите към българските войски и германските фоторепортери бяха нестихващи. Вечерта имаше навсякъде банкети – по домове, по ресторанти. Голяма част от  интелектуалната младеж, студенти, учители, лекари и много български офицери бяха на прием в дома на д-р Мижорков, където обилно се „поля“ първият ден на свободата.“

Велико Великов – Нова Черна: „Всички събития, случващи се на едно семейство, пишат неговата история. Едно от най-важните за моето семейство е подписването на Крайовския договор. Според договора се разменят по 67 000 поданици, като 200 семейства или 1 200 души били от село Черна. Много български семейства са били устроени в град Тулча, село Черна, село Каталой и други. За тях било трагедия преселването им в България през есента на 1940 година. Мъката била неописуема.“

Траян Веселинов Тодоров – Тутракан: „След разговора ми с Атанаска Минчева – българка, родом от Тутракан, която е свидетел на изселването на румънците и пристигането на изселените българи, и Мария Калчева – от семейство на изселени българи, което през 1940 г. се връща в България, осъзнах, че в учебника ми по история не мога да намеря истинската история на тези хора. Крайовската спогодба е един щастлив развой на събитията за българската нация, но за българите, които идват от Румъния през 1940 г., това е един повратен и не толкова приятен етап от живота им. Новото начало за тях е било изпълнено с трудности и изпитания. Атанаска Минчева и Мария Калчева ме изпратиха с думите „Дано никога да не разбереш какво точно сме изпитали!…”.

Иван Маринов Желязков – Главиница: „На 22 ноември 1940 година баща ми беше пазарил румънци да закарат до шлепа майка ми и другите деца – две сестри и  петима братя. Двамата с него тръгнахме с каруцата. Той впрегна 3-те коня, натовари двете прасета и царевица за животните. Пътят ни минаваше през село Саръгьол, което беше чисто българско. То вече беше напуснато от жителите си и кучета виеха зловещо. Грозна картина!“

Георги Йорданов Мъров от Силистра: „Еуфорията достигна своята кулминация на 1 октомври 1940 г., когато по Шуменското шосе прашна, окичена с цветя, тържествено се зададе българската войска. От височините на „Меджиди табия” и „Кючук Мустафа” се понесе радостното „Ура!”, примесено с плач, сълзи, целувки и прегръдки. Духовата музика на гимназията свиреше, хоровете пееха „О, Добруджански край!”. Неудържимо хоро се изви на края на града. Заедно с войската от село Калипетрово се зададоха и многобройни конници. Представителите на градската общественост, облечени тържествено, посрещаха войската с хляб и сол. Всички заплакаха от радост…Една обща въздишка на удовлетворение!“

Йордан Йорданов Антонов от с. Добротица, родом от Алифак, Тулчанско: „На третия ден в България пристигнахме първо в Силистра. На пристанището слязохме по едно мостче, но не всички, само тези, които поискаха. Мама и ние с нея отидохме да обменим пари в банката, и други дойдоха с нас. Същия ден потеглихме за Тутракан. Там слязохме и разтоварихме багажа, разделяйки се с парахода. Българите ни посрещнаха с топла бобена чорба. Чакаха ни много каруци. Натоварихме на тях багажа, качихме се и ние, знаеше се в кое село ще ни закарат. С нас пътуваше и отговорникът за нашето село – Енчо Антонов. Ние от Алифак бяхме пратени в село Хаскьой – сегашното Добротица, а касъмчани – в Главиница. Докато пътувахме от Румъния за България в шлепа се роди бебе с баща Никола и майка Надя. Момченцето беше живо и здраво.“

Спомените са като пъзел от съхранени в паметта на всеки от нас елементи, който по необходимост може да бъдат съчленени, за да се получи пълна картина – на времето, на пространството и на ситуацията. Защото всеки от нас помни различни неща, обикновено не най-важното, но най-необичайното или най-силното като моментно впечатление. 

При преселците – начинът на живот в румънска действителност, но с български бит и мислене, подготовката и пътуването до България, и посрещането в майката родина. 

При местните – начинът на живот робство с произтичащите от него несгоди, посрещането на българската войска след Крайовската спогодба и на братята от другата страна на Дунав, и последиците от бъдещото взаимодействие между коренно население и дошлите от други краища от отвъддунавска Добруджа.