събота, 26 септември 2015 г.

100 ГОДИНИ ОТ НАРОДОПИСНАТА КАРТА НА ДОБРУДЖА НА АКАДЕМИК СТОЯН РОМАНСКИ (1915 г.)

Назаем от проучвателска група GEOPAN, Фейсбук

     75 – годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството след румънската окупация, е повод да се обърнем отново към картографските архиви. Този път, на вниманието на нашите читатели се предлага изключителен документ, т.н. “Народописна карта на нова румънска Добруджа“, издадена през 1915 г. Един от оригиналите на картата е част от богатата картографска колекция на Международния търговски и културен център “ГЕОПАН” Бургас, дигитализиран. Картата представя д-р Стефан Пейков, автор на някои от най-големите картографски изложби, организирани от страната ни в чужбина. Между тях са представителните изложби „Откриването на Черно море”, осъществена по покана на Европейския парламент в Страсбург и Брюксел, и „Морето сближава всичко далечно”, представена т.г. в седалището на ООН, Ню Йорк.
           Д-р Стефан ПЕЙКОВ – член на Българска картографска асоциация (БКА), за „Народописна карта на нова румънска Добруджа, 1915 г.”:  “За мен е особено удоволствие да представя народописната карта на акад. Романски. Стоян Романски (1882-1959) е известен български езиковед, славист и етнограф, професор (1915) по славянско езикознание в Софийския университет, академик.
         Изработената от него карта в мащаб 1:200 000 включва Южна Добруджа, вероломно завладяна от Румъния и присъединена към нея по силата на Букурещкия мирен договор от 18 юли 1913 г., сложил край на Втората Балканска война (Междусъюзническата). Картата е етнографска, но е и един безупречен статистически документ. Целта на автора е да покаже всички населяващи областта народности (повече от 11), тяхното количество и пъстрота. Тази цел е постигната с присъщата на акад. Романски обективност и пълно отсъствие на какъвто и да е бил национализъм. Нито една народност обитаваща по това време Южна Добруджа не е пропусната. Цифрите са точни. Бих казал, днес дори болезнени със своята почтеност и научна добросъвестност. 
          Българите са 134 331 на брой, следвани от турците (106 830), а румънците са на пето място с 6 359 души. Освен това в картата се дава съотношението на народностите във всеки град и населено място в Южна Добруджа. Така например, в Балчик има най-много българи, на второ място турци, следвани от татари, цигани, гагаузи, гърци, арменци и евреи. По това време в „Белия град“ живеят само няколко румънски семейства. На фона на този факт, малко е да се каже, че са смехотворни усилията на една румънска изкуствоведка от Констанца, да представи Балчик като стар център на румънската култура и изкуство. По-компактно румънско население в Южна Добруджа през 1915 г. освен в Тутракан по това време има само в Айдемир, Силистренско. 
       От себе си ще добавя, че народописната карта заслужава внимателно и задълбочено изучаване и от румънските учени. Тя е един безупречен документ за обективната етническа картина в Добруджа. Тази картина, която в продължение на 25 години до 1940 г. със средствата на дива асимилация, румънската администрация се стреми да променя последователно. Не случайно съставителите на последния том на многотомната „История на Добруджа“ за първи път (по наше предложение) публикуваха картата на акад. Романски. По този начин те я пуснаха в ново научно обръщение. Тя стана известна на широките кръгове у нас и в чужбина. Девет години откакто историята на Добруджа излезе от печат, няма нито един опит тази карта да бъде оспорена или опровергана.
         Картографският труд на акад. Романски не само очертава точната граница между България и Румъния по това време. Тя е безупречна илюстрация за дълбоките етнически основания на Крайовските спогодби, чиято 75 – годишнина отбелязваме тази година. Картината в Южна Добруджа се описва и потвърждава - с голяма доза горчивина, от генерал Йоан Владеску, командващ румънските войски в Южна Добруджа през 1921 - 1928 г. в книгата: „Квадрилатерът. Какво е и какво трябва да бъде неговата колонизация и национализация”. Тя е писана специално за 50-годишнината от присъединяването на Северна Добруджа към Румъния! По-красноречива присъда над тогавашната колонизаторска и сегашна националистическа пропаганда едва ли може да има: „Като реалност, тъжна и вярна, Квадрилатерът („четириъгълникът” - така са наричали Южна Добруджа, бел. ред.) само с името си е наш, тъй като със сърцето, душата и чувствата си е на България...Навсякъде се чува българска реч и се виждат българи. И как няма българите да вярват, че нашето господство е временно, как няма да се противят и да не заговорничат срещу нас, когато те са в собствената си среда, а румънците се настаняват на тяхната от бащи и деди земя и още когато всички се чувстват рамо до рамо с онези оттатък (в България)...” 
          Цитат от статията на Венцислав ДИМОВ „Добруджа, българската”, публикуван в: сп. Български воин, юли - авг. 1992 г., с. 30 - 31. Публикация от Морски вестникhttp://morskivestnik.com/compa…/…/2015/092015/092015_57.html

      Илюстрации: Акад. Стоян Романски, Народописна карта на нова румънска Добруджа, 1915 г., © ДА „Тракия” – МТКЦ “Геопан” (файла позволява разглеждане в детайли). Пълноценно дигитално копие от картата, може да бъде поръчано и изпълнено от ГЕОПАН – Бургас. Контакти: 8000 Бургас, п.к. 282; e-mail: geopan@abv.bg.

Няма коментари:

Публикуване на коментар