Наскоро учителят и диригентът Стоян Чешмеджиев от село Срацимир навърши 80 години, за което бе уважен с тържество в Народното читалище в селото. Той е дългогодишен диригент и основател на хор "Дунавски славеи" в Силистра.
На маестрото –
с любов! Какво по хубаво от това да видиш, че в очите на човека, който
те е завел до музиката, за да я докоснеш и с годините да я обикнеш личат сълзи
от радост и умиление.
В деня на своя 80-годишен юбилей емблематичният
за силистренската общественост общественик и творец маестро Стоян Чешмеджиев,
някогашен диригент на Детски хор „Дунавски славеи”, докато посрещаше гостите на
празника си, се видя с бивша своя възпитаничка, промълви името й,
прегърна я, просълзи се и…не остана време за тържествеността на поднасянето на
букета.
Всичко беше ясно. Дори годините да са оставили
отпечатък, и това е разбираемо, всеки е поел по пътя си, не са успели да
изтрият силата на едно приятелство.
А, той говори, че му трябвали още някоя и друга
година, че и „един хор да ми дадат сега и да съм на 40-50 години, че да видите
какво става“.
- Честит
юбилей, г-н Чешмеджиев!
- Благодаря!
Ще ми се да стигна 90, че и отгоре! Преди вече половин век създадохме
един чудесен хор „Дунавски славеи”, който за жалост вече не съществува. Това е
тенденция в цялата страна . Много детски хорове у нас загинаха, защото просто
нямаше кой да ги поддържа. Само ще спомена, че след като хорът преустанови
дейността си, аз продължих да работя като учител в училище „Стефан Караджа”,
където също изградихме един уникален хоров състав. Направи го
впоследствие и в училище „Вапцаров”, в последните 14 години, в това число при
сформирането на музикални паралелки.
- Да,
но в последните години и в училищата все по-малко се говори и прави за музиката
и музикалното възпитание…
- Да,
прав сте, няма хорови състави в училищата. Много ми е мъчно за детските хорове,
през целия си живот съм се занимавал с деца. Като се започне със сформирането
на танцови и хорови състави в селата Бръчма и Срацимир. Трябва да кажа
ясно, че детският хор на силистренското училище „Кирил и Методий” всъщност е в
основата на „славеите”.
- Трудно
ли се изгражда един хор, няма да отречете, че винаги ги е имало и родителските амбиции и не до там
качествените детски гласове.
- Други
бяха времената, нямаше я сегашната модерна техника, но го имаше желанието.
Родителите сами водеха децата си на репетициите. А иначе селекцията беше
на принципа на прослушванията. Задължително, ако гласът е на момче, не може да
е мутирал, при женските гласове изискванията пък са други и така…
Формирането
на самия репертоар става на базата престой години в хора. В първите година –
две е по лек, впоследствие се усложнява. С гордост ще кажа, че след мен Любомир
Павлов вече доизгради хора, промени репертоара и хористите вече
изпълняваха произведения на европейската и световна класика.
- Къде
може да бъде намерен днес Стоян Чешмеджиев, апропо, търсят ли ви за съвети?
- Вече
20 години съм на село, в Срацимир, сред природата, в градинката, иначе никой не
ме е скоро търсил…
- Защо
хората днес гледат повече хладилникът им да е пълен, а не главата им с култура
и в частност с музика....
- Обезцениха
се нещата, затова е така, хората не им е до музика днес. Трудно им е, мислите
им са насочени другаде. Що се отнася за мен, живея спокойно, почивам си, гледам
си градинката…Децата ми, за съжаление са в Лондон, такива са времената.
- Ако
днес ви поканят пред един детски хора от 120 деца, например, какво бихте им
казал?
- Ще
им кажа „Да пеят!“. Музиката, изкуството – това храни духовно човека. Много бих
искал да се намерят хора, които биха възродили дейността на „Дунавски
славеи”. (б.а.-По време на интервюто Чешмеджиев ми
показва един ключодържател с емблемата на хора отпреди 50 години.)
В тази връзка ще кажа, че имам една моя бивша
хористка, която сега е в Цюрих, Севил Наимова – вече известна пианистка със своя школа в
Швейцария на една от срещите ми каза буквално следното: „Другарю Чешмеджиев, вие ме направихте
пианистка, благодарение на вас ми купиха пиано”. Гордея се, че има мои
възпитанички из цяла Европа.Някогашните мои деца сега са баби имат и внучета…,
но за мен винаги ще си останат „моите деца”.
Милен Милушев
Няма коментари:
Публикуване на коментар