понеделник, 28 септември 2015 г.

Стоян ЧЕШМЕДЖИЕВ: 80 осмислени години. Отдадох живота си на децата и музиката!


Наскоро учителят и диригентът Стоян Чешмеджиев от село Срацимир навърши 80 години, за което бе  уважен с тържество в Народното читалище в селото. Той е дългогодишен диригент и основател на хор "Дунавски славеи" в Силистра. 
На маестрото –  с любов! Какво по хубаво от това да видиш, че в очите на човека, който те е завел до музиката, за да я докоснеш и с годините да я обикнеш личат сълзи от радост и умиление.
В деня на своя 80-годишен юбилей емблематичният за силистренската общественост общественик и творец маестро Стоян Чешмеджиев, някогашен диригент на Детски хор „Дунавски славеи”, докато посрещаше гостите на празника си, се видя с бивша своя възпитаничка, промълви  името й, прегърна я, просълзи се и…не остана време за тържествеността на поднасянето на букета.
Всичко беше ясно. Дори годините да са оставили отпечатък, и това е разбираемо, всеки е поел по пътя си, не са успели да изтрият силата на едно приятелство.
А, той говори, че му трябвали още някоя и друга година, че и „един хор да ми дадат сега и да съм на 40-50 години, че да видите какво става“.

-         Честит юбилей, г-н Чешмеджиев!
-         Благодаря!  Ще ми се да стигна 90, че и отгоре! Преди  вече половин век създадохме един чудесен хор „Дунавски славеи”, който за жалост вече не съществува. Това е тенденция в цялата страна . Много детски хорове у нас загинаха, защото просто нямаше кой да ги поддържа. Само ще спомена, че след като хорът преустанови дейността си, аз продължих да работя като учител в училище „Стефан Караджа”, където  също изградихме един уникален хоров състав. Направи го впоследствие и в училище „Вапцаров”, в последните 14 години, в това число при сформирането на  музикални паралелки.
-         Да, но в последните години и в училищата все по-малко се говори и прави за музиката и музикалното възпитание…
-         Да, прав сте, няма хорови състави в училищата. Много ми е мъчно за детските хорове, през целия си живот съм се занимавал с деца. Като се започне със сформирането на танцови и хорови състави в селата Бръчма и Срацимир. Трябва да кажа  ясно, че детският хор на силистренското училище „Кирил и Методий” всъщност е в основата на „славеите”.
-         Трудно ли се изгражда един хор, няма да отречете, че винаги ги е имало и родителските амбиции и не до там качествените  детски гласове.
-         Други бяха времената, нямаше я сегашната модерна техника, но го имаше желанието. Родителите сами водеха децата си на репетициите.  А иначе селекцията беше на принципа на прослушванията. Задължително, ако гласът е на момче, не може да е мутирал, при женските гласове изискванията пък са други и така…
Формирането на самия репертоар става на базата престой години в хора. В първите година – две е по лек, впоследствие се усложнява. С гордост ще кажа, че след мен Любомир Павлов вече доизгради  хора, промени репертоара и хористите вече изпълняваха произведения на европейската и световна класика.
-         Къде може да бъде намерен днес Стоян Чешмеджиев, апропо, търсят ли ви за съвети?
-         Вече 20 години съм на село, в Срацимир, сред природата, в градинката, иначе никой не ме е скоро търсил…
-         Защо хората днес гледат повече хладилникът им да е пълен, а не главата им с култура и в частност с музика....
-         Обезцениха се нещата, затова е така, хората не им е до музика днес. Трудно им е, мислите им са насочени другаде. Що се отнася за мен, живея спокойно, почивам си, гледам си градинката…Децата ми, за съжаление са в Лондон, такива са времената.
-         Ако днес ви поканят пред един детски хора от 120 деца, например, какво бихте им казал?
-         Ще им кажа „Да пеят!“. Музиката, изкуството – това храни духовно човека. Много бих искал да се намерят  хора, които биха възродили дейността на „Дунавски славеи”. (б.а.-По време на интервюто Чешмеджиев ми показва един ключодържател с емблемата на хора отпреди 50 години.)
 В тази връзка ще кажа, че имам една моя бивша хористка, която сега е в Цюрих, Севил Наимовавече известна пианистка със своя школа в Швейцария на една от срещите ми каза буквално следното: „Другарю Чешмеджиев, вие ме направихте пианистка, благодарение на вас ми купиха пиано”. Гордея се, че има мои възпитанички из цяла Европа.Някогашните мои деца сега са баби имат и внучета…, но за мен винаги ще си останат  „моите деца”.

                                                                         Милен  Милушев


Няма коментари:

Публикуване на коментар