Министър Танева откри в Тутракан обновения крайдунавски парк

3/9/2015

     Министърът на земеделието и храните Десислава Танева, заедно с кмета на община Тутракан д-р Димитър Стефанов, прерязаха лентата на новообновения крайдунавски парк в Тутракан. Ритуалът премина с участието на народния представител Алтимир Адамов, на областния управител на област Силистра Стоян Бонев, както и в присъствието на кметове на общини от областта и на директори на регионални структури на министерства и агенции.

        Министър Танева заяви пред присъстващите, че последователните усилия на местната власт в Тутракан са допринесли за осъществяването на проекта, благодарение на който е станало възможно осъществяването на идеята „Тутракан – модерна дестинация на риболовен туризъм, интегриран с история, традиции и изкуства“.

         Сред акцентите на проекта са велосипедна и пешеходна алеи, площадки за волейбол и баскетбол, макет на някогашна „плаваща мелница“, разположени върху 17 дка, от които 12 са озеленени, а 5 са благоустроени. Проектът за втората част от обновлението на парка край река Дунав е на стойност 463 293,92 лв. Средствата са осигурени по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ в изпълнение на стратегията на Местната инициативна рибарска група „Главиница – Тутракан – Сливо поле“.

       МИРГ е създадена на основата на партньорство между трите общини, рибарския сектор, активните граждани в областта, граждански организации и представители на частния сектор в региона. Голяма част от тях участваха и в проведената след тържеството делова среща по въпроси, свързани с поминъка в района – предимно земеделие. В нея се включиха и ръководителите на регионалните структури на Фонд „Земеделие“, ОДБХ, ОД „Земеделие“ и др.

       Пред присъстващите министър Танева заяви: „Изразявам задоволство от комуникацията си със земеделските производители в региона. Откровеното и активно общуване дават възможност за създаване и реализиране на политиките в сектора. Похвала заслужават в Тутракан, защото са реализирани за близо 8 млн. лева проекти по програмите „Развитие на селските райони“ и „Рибарство“. В пълния им обем всеки от тях е изпълнен, а в половината от случаите има подадени заявки за разплащане.“

Следващата година ще стартират в новия програмен период проектите за общините. Много е лесно да говорим как да усвоим пари, но по-трудно е да се работи с дългосрочна визия, от каквато имаме необходимост по места.

         И още от министър Танева: "Битката на България за средства от старата програма за развитие на селските райони зависи от работата на местната власт. Ако всички бяха като кмета на Тутракан – д-р Стефанов, България не само нямаше да загуби нито един евроцент, а щяха да са й необходими още, за да се разплати по всички договори. От две седмици сме в комуникация с кметовете в страната, за да им съдействаме да изпълнят договорите си."

          В отговор на въпроси на журналисти министър Танева даде информация и по други теми, стоящи на вниманието на ръководения то неговия ресор. Откъм селскостопанско производство България ще отчете една добра година, въпреки проблемите с царевицата и слънчогледа в някои райони; очаква се реколтата от пшеница да достигне до 5 млн. тона. Важно е държавата да осигури прозрачен пазар без картелни споразумения, за да има справедливи цени  както на добивите на зърнените култури, така и на всичко, което се произвежда от тях.

         България е първата страна, поставила темата в ЕС за кризата в млечния сектор – още през м. декември м.г. Досега няма подкрепа или одобрение на нито един от инструментите, които сме предложили. В тези близо 9 месеца оттогава досега сме в активно общуване с ресорния Комисар и ръководената от него Комисия в правителството на ЕС, срещаме подкрепа и от много страни членки на ЕС, достигнали 20 във връзка с последното писмо с нови предложения. На 7 септември очакваме най-важното решение – да се вземат допълнителни мерки за подкрепа. Действалите инструменти за подкрепа – на продукти, които не се произвеждат у нас, не повлияха на сектора в България, както и в Европа, за да подействат и при нас.

        Ние настояваме за извънредна пряка подкрепа на доходите, защото това за нас е много важно, тъй като по този начин фермерите биха преодолели кризата. С държавни средства е направено възможното, но бюджетът не позволява да заделим повече средства. Затова е настояването за допълнителни мерки, приложими и активни за нашия млечен сектор според спецификата му. Загубите в сектора се оценяват на 51 млн. евро (от август м.г. насам) в резултат на намалелите приходи. От тези средства животновъдството е подкрепено с 20 млн. лева от бюджета на страната.

       Друга поставена тема е проблемът с градушките в област Силистра. Министър Танева: „Въпросът е принципен, той бе поставен и на скорошна среща с браншови организации, на която бе поискана промяна на Агенцията за борба с градушките в нов модел.“ Има проект, вкл. за нови полигони, но той струва 13 млн., които не може да се вземат по програми на ЕС.

        Мнението е, че трябва да се върви към разширяване на площадките, но въпросът е какъв да е моделът за финансиране на защитата от градушки. В ЕС вървят по два пътя: единият е чрез данък върху декар площ, а другият – чрез застрахователни компании, собственици на подобни съоръжения. България е единствената страна, където дейността е изцяло държавна, т.е. без данъци и застраховки.

        В сектор „Тютюнопроизводство“ проблемите са много сериозни. Трябва по-голяма яснота – договори за изкупуване, производство, в регистрацията на производителите. Пакетът е намаляващ до 2020 г., при положение, че са заложени средства в бюджета. Пътят е: качество, сорт, обединение с цел получаване на по-висока пазарна цена и то предвид маркетинга на самата суровина; втората опция е диверсифициране на самите земеделски стопани.