По пътя към сцените за автентичен фолклор в Копривщица

Копривщица 2010 г.

Наближава поредното голямо българско сборище – Националният събор в Копривщица. За 11-и път през последните 50 години самодейци от различни възрасти, представители на всеки от етнографските райони в страната, както и от чужбина, ще намерят пътя до м. „Войводенец“, за да се покажат в цвят, ритъм и слово на многобройните сцени. Избеляват фотографиите на съставите от читалищата и клубовете в област Силистра, вече регистрирали присъствие на доскоро най-големия събор у нас, но все още впечатляващ с мащабите, пищността и вечната цел – съхранението на фолклорното ни богатство.

Все още за по-възрастните ни самодейци е гордост да покажат значка – златна, сребърна или бронзова, грееща на ревера почти като медал за заслуги пред нацията, придобита на събора в подбалканския град, едновременно и доказателство за участие в него. Последният път през 2010 г. съборът ще се запомни с големия дъжд, оставил следи в настроението на всички, които са го преживели в палатковия лагер. Тогава поне 6-часовият концерт на групите от област Силистра премина стегнато и при хубаво време, а и при голям интерес – по традиция, от хората, притежаващи тогава фото и видеокамери. А, и както винаги, програмата на добруджанци е на една от централните сцени – тази година под №4, покрай която се минава свободно и в двете посоки, за да бъде наблюдавана с успех от всички страни.

И мечкадари шетат край сцените
в Копривщица, с надеждата да не ги види
сексимволът от миналото Бриджит Бардо

Стремежът на „сценаристите и режисьорите“ на силистренската сцена винаги е бил показът да бъде в кратки и запомнящи си варианти, особено когато става дума за обичаите, които в разтеглено „състояние“ обикновено губят очарованието си. А и за широкия зрител е важно да има атракция, да става ясно какво се случва, да се чува автентичният разговор между участниците в ритуалите. Какво ще представим силистренци тази година на събора в малкия възрожденски град: „Пеперуда“ (Народно читалище „Васил Левски-1948“  с. Прохлада), „Бабинден“ (група за изворен фолклор „Росна китка” при КИП  „Втора младост”  гр. Дулово), „Лазаровден“ (Народно читалище „Христо Ботев-1941“  с. Грънчарово) и „Плетене на рогозки“ (Народно читалище „Отец Паисий-1940“  с. Межден).

Колкото когато иде реч до песни и танци – то стремежът е да бъдат реализирани по разбираем, убедителен и артистичен начин. Разбира се, в комбинация с демонстрация на богатия костюм, с който добруджанецът се гордее. Танцовите състави този път за съжаление са само от 2 общини – Силистра: НЧ „Дръстър-2012” гр. Силистра (клуб за народни хора), НЧ „Родолюбие-2006” с.  Айдемир (две групи – детска и младежка); и Тутракан:  НЧ „Светлина-1904 г.“ с. Варненци, но в океана от многобройни възможности за изяви в различни събори в страната, за мнозина вече нито е приоритет, нито е финансово възможно да си планират участие и в Копривщица.

Добруджанската песен не е сред най-популярните в страната и не звучи често в ефира на телевизиите и радиостанциите. Независмо от това най-голям е броят на певческите групи, които ще представят Крайдунавска Добруджа: фолклорен ансамбъл при НЧ „Йордан Йовков-1894 г.“  гр. Алфатар, Народно читалище „Христо Ботев-1941“ с. Грънчарово (женска вокална група), група за изворен фолклор „Росна китка” при КИП  „Втора младост”  гр. Дулово, певческа група при НЧ Паисий Хилендарски-2006” с. Айдемир, певческа група „Кичина” при КИП № 1 „Трета младост” с. Професор Иширково, певческа група „Дунавски славеи” при КИП № 5 „Димитър Дончев – Доктора” гр. Силистра.

Журито допусна и индивидуални изпълнители на песни: Митка Донкова, Иванка Титева, Елена Савова, Димитър Пехливански и Боряна Софрониева (Алфатар), Светлана Великова (Межден), Руска Колева и Димитрина Неделчева (Айдемир, НЧ „П. Хилендарски“), Елена Койчева и Петра Атанасова (Проф. Иширково, КИП „Трета младост“).

Трябва да отбележим, че в област Силистра има три изявени конкурса за изпълнители на името на известни добруджански певци: „С песните на Димитрина Кунева“ в родното й село Алеково, „С песните на Васила Вълчева“ в село Калипетрово, и „С песните на Георги Жеков" в село Айдемир. Само първият от тях се провежда всяка година – вече десет пъти, а другите са в различна периодика, като айдемирският засега има едно единствено издание.

…Както казва етнографът д-р Йордан Касабов, който бе председател на журито на регионалния преглед в Силистра: „Народната носия показва многоликата физиономия на българския род. В носиите на българите се срещат знаци, каквито има във Волжка България и по каните от златното съкровище, намерено в Банат при Над Сент Миклош. Това е българската мандала (б.а.-термин за концентрична диаграма с духовно или ритуално значение в източните религии), за съжаление не особено позната на нашата аудитория, но предстои да бъде показана в едно издание, което се подготвя с богат автентичен материал. Това е нашият белег, показващ древен български елемент, какъвто има върху тъканите възглавници и престилките. Белезите са повод за извода: българското „море“ е било по-голямо от славянското.“