петък, 17 юли 2015 г.

Фондът на Етнографски музей Силистра включва над 5 700 инвентарни единици, от които поне 3 500 са тъкани



Фондът на Етнографски музей Силистра включва над 5 700 инвентарни единици, от които поне 3 500 са тъкани – предимно мъжки и женски костюми. В дните на горещниците- в средата на юли, правим т.нар. опичане, свързано със съхраняването им, вкл. третиране с препарати, с цел тяхното опазване, което е все по-трудно, предвид условията – влага, недостиг на помещения и др.
Наследството е ценно о скъпо, защото е събирано от 50-те години насам, най-вече попълването е през 80-те години, когато са проведени и масови теренни проучвания в селата в Крайдунавска Добруджа. На по 120-150 години има костюми от гребенския вид, шиковският също е представен достатъчен. Намират се облекла от плевенския край, както и шопска носия.
Доста са и екземплярите от северно добруджанските села, откъдето има преселници, като сред тях най-много са престилките, както петорното единство „сукман – риза – дрешка – престилка – забрадка“. Мъжкият костюм е унифициран и трудно може да се каже от коя етнографска група е донесен: летни и зимни потури – от памук или от шаяк, риза, елек, антерия и пояс. Много са нещата на разположение като пешкири, чаршафи, дарове за различни поводи.
На практика селата от всички области са представени в музея. Делими са така: покрай река Дунав, във вътрешността и т.н. Интересен факт е, че т.нар. добруджанска носия е сравнително нова – тя възниква в края на 19-и и началото на 20-и в. Всъщност тя просъществува и малко – до средата на миналия век, след което настъпва времето на полуградския костюм. За разлика от нея – гребенската, вече не се среща често. И при шиковци обаче оригинални не се намират у хората.
Прави впечатление, че всяко лято хората идват да предлагат основно дарения, но се взема най-доброто от нещата. Трудно се съхраняват вкъщи. Хората ги дават с желание, но едновременно с това и с мъка, защото са емоционално свързани с дрехи и вещи от миналото.
Не се правят дарения на мебели и домашни аксесоари, дори се случва по-често да иска овъзмездяване, каквато възможност музеят почти няма. Последно – Григор Шопов – музикант и преводач, дари своята мандолина. Със снимковия материал работят други отдели в Исторически музей Силистра.

Дървеният фонд, вкл. и свързан със занаяти, е в кашони и  почти не се правят експозиции. А всеки месец може да се показват на гражданите, стига да има къде – липсва помещение, а в галерията има наем. Рядко идват групи от училищата, но напоследък се ориентират към открити уроци – случва се по поръчка на специализирана тематика – занаяти, светът през Възраждането. На децата им е интересно, напоследък задачата на музеите е да работят повече с деца. До музея има свободно пространство, което може да се огради и лятото там да се работи – в кътове, по проекти и с други съвременни средства.

Няма коментари:

Публикуване на коментар