Виртуално пътешествие до Антимовския хан в Добруджа

          Назаем от Фейсбук, профил на Dobrin Dimitrov Dobrev:             Змеево е сред населените места в Добруджа, които претендират, че край тях се е намирал Антимовският хан, описван от Йордан Йовков. От стари хора е запомнено и точното му местонахождение – на по-малко от километър от днешните граници на селото. Хипотезата, че Антимовският хан е бил именно в този район, се подкрепя и от обстоятелството, че в началото на миналия век основната пътна артерия за Балчик и Батовската долина е минавала край Иланлък. Недалеч от селото се намира кладенецът „Кадънката”. С него е свързана интересна история отпреди 56 години.

        Тръгваме от Добрич към Балчик. По пътя научаваме къде се е минавало напряко за Каварна, но сега е разорано. В средата на село Сенокос се отклоняваме наляво - за Дропла, сочат табелите. Пътищата са трудни, да не обиждаме държавата. Първото село е Пряспа. След него в пояса е минавал пътят за скеля в Балчик. Дропла - насред селото и сега има едно заведение наречено „Антимовски хан“, но и самите собственици и работещите в него признават, че това не е мястото на истинския рай на Сарандовица, че няма нищо общо. После се хваща път за Балчик, от който се отбиваш наляво за Змеево, което е на около 6 км от Дропла. Прекосява се цялото, като се държат левите завои. Долу в ниското вляво е старата мелница, описана от Дора Габе. Змеево е голямо, но запустяло. То обединява три махали – Иланлък, Енбие махле и Куру Махле.

По пътя в един момент остават къщи само от дясната страна. Отляво е поле. Завиваме надясно, край къщите на Райнови – същите, дето Царят питал къде е Ханът. Заораваме в къра – буци и бурени – път почти не се вижда, но все още има. 50 метра. Там е.Преди 12 години не е било обработено, но сегашните арендатори са разорали дори двора на Антимовския хан. Едри камъни стърчат около и в мястото, което сочи Чичо Кольо. От буйната пшеница на север и сега се извива път...

Някъде по средата между Добрич и Балчик (с отклонение от около 10 км от главния път), сред ширналите се докъдето поглед стига добруджански поля, набъбнали вече с плод,е разположено село Змеево. Макар и малко известно в страната, то е едно от емблематичните населени места в Добруджа. Няма добруджанец, който да не е чувал за „фрикацейците” (откъде идва това прозвище ще разберем по-долу), за буйния им нрав и здрави български корени. Местните не търпят в селото си цигани и друговерци. Това е причината Змеево да е сред малкото чисто български села, незасегнати от циганизацията.

За съжаление обаче селището не е подминато от другия опасен демографски процес – застаряването на населението и обезлюдяването, което виси като демоклев меч над българската нация. Следи от уседнал живот край днешното Змеево има още от дълбока древност. В полята край селото могат да се видят няколко могили. Историците спорят за произхода им – тракийски, гетски или скитски.

Специалистите са категорични, че могилните некрополи в Добруджа са бедни, почти без погребални дарове, но това не пречи на иманярите постоянно да ги разкопават, надявайки се, че ще намерят нещо ценно. Местните хора разказват, че неведнъж търсачи на древни съкровища са се навъртали в района и са успявали да открият монети и части от съдове. Незаконните копачи често унищожават ценни артефакти, които могат да хвърлят светлина върху древната история на Добруджа. Първите писмени сведения за населеното място са в турски регистри от ХVI век. Там то е споменато с името Йъларък. Наименованието, което се среща в повече документи преди и след Освобождението, е Иланлък.
         Преди 100 години край селото е имало гора. Тя е изсечена след окупирането на Добруджа от румънците, за да се осигури земя за преселените тук цинцари от македонските планини. В гората е имало изключително много змии. На тях селото дължи името си (от турското „илан” – змия). Днешните жители на Змеево споделят, че са чули от своите бащи и дядовци, че през 1870 г. тук са се заселили „мокани” от Трансилвания. Явно броят им не е бил голям, а вероятно и не са престояли дълго, защото за присъствието им не е запазен никакъв по-конкретен спомен.

По онова време селището се е състояло от три махали – Карасинанската, Куру махле и Ембие махле. Карасинанската махала се е оформила в средата на 19 век от преселници от с. Карасинан (днес Росеново). В Куру махле живеят потомците на първите българи, заселили се по тия места. Потомците им разказват, че те са дошли от котленското село Градец, вероятно в началото на 19 век. Първата училищна сграда е построена през 1908 г. Школото в Змеево носи името на Стефан Караджа. През 70-те години е закрито поради липса на деца. Пак по същата причина престава да функционира и детската градина. Строежът на православния храм „Рождество на Пресвета Богородица” започва по време на румънската окупация на Добруджа – през 1935 г. Когато преселниците от Северна Добруджа пристигат тук, заварват църквата неизмазана. 

През 1938 г. е построена първата обществена сграда в Змеево. Първоначално тя е била предназначена за училище. Днес в нея се помещава кметството. След възвръщането на Южна Добруджа към България около 200 румънски колонисти са заменени от българи – преселници от Северна Добруджа. Те идват от тулчанските села Фрикасеи и Гаргалък.

Змеево е сред населените места в Добруджа, които претендират, че край тях се е намирал Антимовският хан, описван от Йордан Йовков. От стари хора е запомнено и точното му местонахождение – на по-малко от километър от днешните граници на селото. Хипотезата, че Антимовският хан е бил именно в този район, се подкрепя и от обстоятелството, че в началото на миналия век основната пътна артерия за Балчик и Батовската долина е минавала край Иланлък.

Недалеч от селото се намира кладенецът „Кадънката”. С него е свързана интересна история отпреди 56 години. През 1949 г. турчин от съседно село отвлякъл мома. Тя не искала да се омъжва за него. Пряко волята й мъжът я качил на коня и препуснал през полето. Когато стигнали до кладенеца край Змеево, двамата се скарали и турчинът бутнал жената в герана. След това препуснал с коня си към Добрич. Тялото било намерено и извадено на следващия ден. Убиецът не успял да се укрие. Служителите на реда забелязали следите от копита в нивата и успели да ги проследят. През 60-те години е поставено началото на читалищната дейност в Змеево. Читалището носи името на Йордан Йовков. Днес към него функционира и група за автентичен фолклор, която активно участва в национални и регионални фестивали и фолклорни събори, популяризирайки традициите, обичаите и песните на преселилите се от Северна Добруджа българи. С адресна регистрация в Змеево са 320 души. Живеещите в селото са около 400. Етническият състав на населеното място е изцяло български. Този феномен се обяснява с избухливия нрав на местните. Особено буйни са били дошлите от Фрикасеи преселници. За тях разказват, че винаги ходели с нож на кръста. Разказват се и истории за прогонени цигански фамилии, които се опитвали да се заселят в околностите на селото.

Землището на Змеево е 24 000 дка. Обработват се предимно от местната кооперация. Има и няколко частни земеделски стопани. Преди няколко години покрай засиления интерес на чужденци към селските имоти у нас няколко къщи в Змеево бяха продадени на англичани. Никой от британците обаче не заживя в селото. Чужденците идват тук само през лятото и надеждите на местните, че те могат да раздвижат населеното място, останаха напразни. Населението застарява, младите хора се броят на пръсти и бъдещето на това китно, чисто българско добруджанско село е несигурно.