сряда, 10 юни 2015 г.

Художникът Йордан Кисьов работи в Силистра, както би работил в Ню Йорк

В Художествена галерия Силистра се проведе поредното тържество на духа и красотата – представена бе изложбата на Йордан Кисьов, който в продължение на близо 40 години е бил неин ръководител. С присъствието си уважение към твореца, прославил Силистра у нас и по света, показаха много ценители на изобразителното изкуство от Силистра, Велико Търново – включително студенти, Кълъраш и Букурещ.
Директорът н галерията Йордан Колев представи автора юбиляр: „Роден е през 1945 г. в с. Бисерци, Разградска област, България. Завършва Художествена гимназия в гр. София през 1964 г. През 1972 г. –  Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” – специалност „Стенопис”. От 1972 г. участва във всички национални изложби в страната и представителни и колективни изложби на Съюза на българските художници в: Мексико, Франция, САЩ, Русия, Италия, Египет, Испания, Португалия, Румъния, Полша, Унгария, Индия, Германия и др.“ Както и поздравителни адреси от кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов и от областния управител Стоян Бонев.
За художника, общественика и родителя Йордан Кисьов със свои думи към аудиторията се обърна неговият син художникът  Роман Кисьов – Енсо:  „...Човек представлява онова стъпало, на което се борят за надмощие духът и веществото; изкуството... представя възможен път – духът да подчини веществото на своите искания.“ (Николай Райнов). Има моменти в нашия кратък живот (колкото по-редки, толкова по-ценни), в които нещо дълбоко в нас изтръпва, сърцето ни прескача и пулсът ни се ускорява след сблъскване с творчеството на някой артист, изпълнител, писател или художник. Тогава виждаме света различен – за кратко поглеждаме всичко под друг ъгъл, като да надзърнем за миг под покривалото на Света.
Какво е изкуството? Каква е тази магия? Въпроси, на които не може да намерим лесен отговор – изкуството е прекалено голямо, прекалено сложно, комплексно и относително за всеки от нас. Освен това с всяка следваща година навлизането на нова информация и възможности разширяват неговите граници с темпове, които трудно можем да достигнем. То ни предизвиква да бъдем в крак с него или да останем далеч назад, но колко дълго можем да тичаме с новия вятър на промяната, когато ние – колкото и да се стараем имаме един добре познат цикъл на живота? В началото сме преизпълнени с енергия, отворени и любопитни, но с всяка следващата година, услужливо добавяща своето тегло върху нашия имагинерен гръб, ставаме все по-затворени и бавно повяхваме. Тихо. Тихо се пречупваме, като сухи клонки.
Не мога да опиша какво е изкуството, но мога да кажа със сигурност, че то е живот. Живот отвъд отредените ни години. Чрез всяко произведение творецът оставя отпечатък в тъканта на живота, благодарение на нашата памет. Дали със запомняща се роля, дали с пронизващото си перо или с майсторството на своята творба, артистът живее години, след като вече се е превърнал в прах. И какъв е този пламък, който кара един човек да се превърне в демиург – създател и претворител на света? Бих искал всеки да си отговори сам – със свои думи, близки до неговото сърце.“

Аз бих казал, че творецът сключва сделка с дуалистичните сили (каквито и да са те), за да стане друго същество. Той няма кръв. Процесът на работа, вдъхновението – това са неговите жизнени сокове. Но, когато артистът спре да създава, той започва да линее.
Днес – 09.06.2015 г., Йордан Кисьов открива изложба в силистренската Художествена Галерия. Тя е по случай навършването на 70 години, но ще имате удоволствие да видите много от новите творби и проекти, които са отворена врата за това какво може да очаквате за в бъдеще . Защото макар и да са минали 7 десетилетия от рождението му, но баща ми продължава да твори с отворено сърце и вдъхновение, подобно на слънчоглед, озарен от летните лъчи. Без умора да се разлиства и развива. Защото изкуството – това е живот! Бъди жив и здрав татко, и не преставай да твориш.
Понеже не съм поет ще завършва с една груба перифраза на поета Дилън Томас: „Не си отивай кротко в мрака, твори, твори срещу смъртта на светлината...“.
Изкуствоведът Павел Шушару от Букурещ бе специалистът, „открехнал“ със специфичните термини и определения присъстващите за проявата на Йордан Кисьов. Според него „Той работи в Силистра, както би работил в Ню Йорк. Кисьов всеки път показва нещо ново и различно. Всяка негова творба излиза извън границата на обикновената картина. Създава един свой личен свят. Всяка негова творба се доближава до архитектурата. Има смесица между модерното и обичайното. Може да се намери абстракция, сюрреализъм…Новите му платна са отворени врати към бъдещите му творби.“
Директорът на музея в Кълъраш Мариян Нягу допълни: „Изложбата показва един дух на Дунава. Той ме шокира. Води ни към планети, които не познаваме. С изкуството на Йордан Кисьов сме по-близо до еврропейското изкуство.“


Няма коментари:

Публикуване на коментар