За разлика
от много други фестивали и събори, проявата в Ситово бе забележителна и с
участието на няколко младежки формации, вкл. и представители на различни етнически
общности, проявили отношение с изпълненията си към автентичния български фолклор.
Накратко – непреходността на културата е в приемствеността.
Дали това ще
е 2-годишната Виктория от Зафирово – от СНЦ „Добруджанка“, която пя почти
самостоятелно най-популярната добруджанска песен „Мило ми е, мамо…“. Или ще е
8-годишният Калоян, което отстрани мълвеше думите на песните от репертоара на
групите от Гарван, за да представи крайдунавското село и с две свои песни,
както и с един танц, научен в известната детска формация „Добруджанче“ към
Ансамбъл „Силистра“ в НЧ „Доростол“.
А какво да
кажем за танцьорите от т.нар. Младежка формация, представила НЧ „Йордан Йовков“
– сол Добротица, показвайки, че автентичността не винаги са познати до болка ритми,
а и танци, който – защо не, могат да заиграят всички. Без напрежение, но с
вдъхновение наблюдавахме изявите на танцьори на различни възрасти, макар и още
в групата на подрастващите, от читалищата в Любен и Искра. Започва в един
момент да си личи, че е пипала професионална ръка на хореограф и ръководител като
Стефан Станчев от Силистра.
Трупата на Професионалната гимназия
по селско стопанство в Ситово също впечатли с красотата на момичетата, пожелали
изявата им да е с характерни за региона и настроението им танцови композиции. И
за финал – щом Вие го можете, и аз го мога – може би така си рекъл
66-годсишният великобританец Пол, който живее в село Сребърна и е част от тамошна
певческа група.
Няма коментари:
Публикуване на коментар