„Среща на поколенията“ на силистренските лекоатлети

         В събота – 20 юни, от 17 ч. на ст. „Луи Айер“ – покрита лекоатлетическа писта „Оф. кандидат Преслав Стоянов“ ще се проведе „Среща на поколенията“ на лекоатлети и треньори  от Силистра, тренирали в крайдунавския град и състезавали се за Дружество за физкултура и спорт „Доростол“ след 1970 г. насам. В програмата е предвидена и вечер в ресторант „Кадифе“ от 19-19,30 ч. на свободна консумация.

 Според предварителна организация над 30 души – от София, Враца, Силистра и други градове, са се отзовали на поканата на Оргкомитет и с участието на Лекоатлетически клуб „Олимп 97“ с президент Илия Недков за провеждане на срещата.

         Очаква се в нея да се видят участници в олимпийски игри като бегачката Росица Христова (Стаменова), Екатерина Недева – дълъг скок, национални състезатели от различни години. Както и техни треньори. За съжаление не са между живите Тефик Насъфов, Стойчо Китаев и др. Силистренци обаче помнят с добро и треньори като Копринка Данаилова, Веселин Веселинов, Исмет Азисов и прочие представители на плеядата спортисти, които някога са били знакови за леката атлетика в крайдунавския град.   

Р. Стаменова

          Росица Стаменова е почетен гражданин на Враца под № 69. Работи като главен експерт на Министерството на младежта и спорта за Северозападна България. Родена е на 6 март 1955 г. в с. Старо село, област Силистра. Началното си образование получава в родното си село, а средно - в Икономически техникум - Силистра. Придобива две висши образования – магистратури – в УНСС-София, специалност „Статистика”, и в НСА –учител по физическо възпитание и спорт, и треньор по лека атлетика. Омъжена е за ген. Валери Стаменов, с когото имат дъщеря и син.

      От 1970 до 1989 г. активно се занимава с лека атлетика, като непрекъснато е част от националния отбор на България. Състезателка на „Ботев”-Враца е от 1977 г. Отказвала е  много покани на софийски дружества и до края на спортната си кариера остава в Спортно дружество „Ботев”. Подобрила е 18 пъти националните рекорди на България в дисциплината 400 метра в зала и на открито, и щафета 4х400 метра. Рекордът на 4х400 – 3 мин. 25секунди и 81 стотни от 1983 г. все още не е надминат.

       10 пъти балкански шампион, носителка  и на много сребърни и бронзови отличия от Балканиади. Заедно с Павел Павлов става първият участник от Враца на Олимпийски игри - Москва 1980 г. В спортната си кариера има още  два бронзови медала от Европейски първенства; два бронзови медала от Купа Европа. Завоюва и трето място на Световната купа през 1985 г. в гр. Канбера – Австралия за отбора на Европа. „Тогава бях капитан на българския женски национален отбор 1984-89 г. – годините, през които бяха постигнати ха най-големите успехи на българската лека атлетика”, казва знаменитата ни спортистка. За високи спортни постижения и активна обществена работа е удостоена със званието „Почетен гражданин на Враца”.

Екатерина Недева е родена на 10 август 1950 година в село Стефан Караджа (Добричко). Израства е в Добрич, където завършва Селскостопанския техникум. Продължава образованието си в Полувисш институт за прогимназиални учители - биология, химия и география в Силистра, след което се дипломира и във Висшия институт по физическо образование и спорт.

За спорта е открита от Димитър Василев, който й е треньор в ДФС „Добруджа”. Когато Екатерина отива да учи в Силистра, започва да се занимава само с лека атлетика. Тогава са се провеждали Спартакиади на студентите от полувисшите институти. Добричлийката участва в няколко дисциплини – 100 метра гладко бягане, скок дължина, скок височина и щафета 4 по 100 метра. Катя подобрява пет рекорда на Студентските игри. Тогава треньор й е преподаватeлят й по физическо възпитание и спорт в института - Стойчо Китаев, който вече не е сред живите.

През 1975 година Недева покрива нормата за майстор на спорта на състезанията за наградите на вестник „Народна младеж”. Година по-късно става републиканска шампионка с постижение от 6.55 метра. Същата година участва на Олимпийските игри в Монреал. За Катя това остава един незабравим момент в нейния живот. Класира се на 15-о място от 30 участнички.

Четири години по-късно лекоатлетката отново добива право да участва на Олимпийските игри, този път – в Москва. Тогава тя се класира за Игрите от името на Добрич, където живее и тренира под ръководството на Господин Сивов. Няколко години е републиканска шампионка. През 1980 година достига и до най-високото стъпало на стълбичката на Балканските игри. Участва в престижния турнир за купа Европа и още много големи международни състезания.

След Олимпиадата в Москва, където тя получава контузия, Недева прекратява състезателната си дейност и става треньор по лека атлетика в ДФС „Добруджа”. Подготвила е Емил Михайлов, който е майстор на спорта на дълъг скок. Работила е и като главен треньор по лека атлетика. През 1993 година Екатерина Недева се омъжва в София – съпруг Васил Любенов и дъщеря Василена. Двукратната ни участничка на олимпийски игри в продължение на години преподава физическо възпитание и спорт в 23-то СОУ „Фредерик Жолио-Кюри”.