Човек
и добре да живее, винаги може да пропее, да пропише и да прорисува. Някои
оставят творбите си на съда на семейството и на съседите си, други само на
приятелите си, а трети – на виртуалното жури в интернет. Има и категория хора,
които понякога искрено и лично, но
решително се втурват в авантюрата, наречена публична изява. За да
увиснат на въжето на таланта си, разчитайки, че ще издържи тежестта му –
физическа и духовна, и така едновременно ще се спасят от самотата, и ще
предложат на света своето съкровено откровение. Което може да получи мигновено
одобрение или да осигури незаслужено стълкновение с досегашен обожател,
превърнал се неочаквано в недоброжелател.
Преди
една година по това време обществеността на Силистра бе сюрпризирана по
неочакван начин – бизнес дамата Димитричка Георгиева (Дими Борисова) прописа стихове и представи
първата си книга – „Божествен дар“, съдържаща 115 стихове за любовта. В нея
авторката показа как през очите на една жена с богат житейски опит изглежда
обичта в различните й измерения и адресати. И как в творбите й се оглежда
най-съкровеното човешко чувство, за да ни се напомни, че няма нищо по-голямо от
хляба на трапезата ни и нищо по-ценно от любовния трепет. Пет месеца по-късно
Георгиева/Борисова ни предложи нови две свои книги, с които „затвори“ временно
поетичната си триада, посветена на вечното чувство любов, подвластно на всички
възрасти и на всяко живо същество. Тогава
в Градската художествена галерия бе представянето на „Нека ти бъда вселена“ и
„Мисия – жена“.
На 17 юни т.г., само 12 месеца след
прощъпулника си силистренската авторка дебютира в зала 13 на Градската
художествена галерия с още една поетична книга – „Пъстра есен“, но вече и с
прозаичния сборник с разкази „Сама по пътя“ (първа част). В рамките на изявата бе спазена
традицията Даниела Недялкова от РБ „Партений Павлович“ да представи чрез
мултимедийна разработка част от творбите в книгите. За тях своите мнения
изказаха редакторът Валентин Чернев – поет и журналист, Ванушка Димитрова –
технически редактор, Цветана Игнатова от община Силистра, представила
поздравителен адрес от кмета д-р Юлиян Найденов (б.а.-поздравителен адрес изпрати и
областният управител Стоян Бонев),
издателят Павел Ковачев (изд.
„Ковачев“)
и
др. участници в литературната вечер. Сред тях бе и задочно представената
критическа мисъл на Силвана Младенова. В канавата на вечерта се вписаха
изпълненията на пианистката Лидия Кулева, на китариста Стоян Събчев и на
певицата Елена Тютюнджиян, предложила на аудиторията акапела на два популярни
романса – на италиански и на руски езици.
Вечерта
завърши със сборен текст, наречен „Посвещение“: „Пролетно Време. Пурпурен залез след Облачен ден – Предсказание за Дъжд в нощта. Идилия за Кукувица. Не искам да съм тишина или Мечта в съня. Все още съм жива. Не съм ти
грешка и Подарена любов, а Признание за Възкръснала любов, и Букет
от светлина за Безпътна самодива. Ти
си Монахът – Скитник, Рицар на моята душа. Не ме забравяй. Зад завесата на завистта направи Признание и с Нрав човешки Кажи, че ме
обичаш. Тъгувам за теб в своеобразната за Поета Житейска рулетка. Няма любов в града за Богинята на земята, лелеяща Пътуване
за душата подобно Разпиляна радост на Малък идиот в поредната Комедия без смешка.Пъстра есен. Самота в
есента. Ще дойда. Летя към теб под знака на Верлибъра по вечната Пътека на дъгата. (Йордан Георгиев, по
заглавия от стихосбирката „Пъстра есен“).
А
началото бе с ефектно пресъздаване на атмосферата на стихосбирката на бизнес
дамата с внезапно, но явно трайно бликнало поетично чувство, благодарение на
част от метафоричните попадения в стиховете: „Прашен път.
Кукувица – бродница, Дълго рана бях. Последна съм присъда. Любовта ми е
пътека към дъгата. Огряло златно слънце на воля плува в младите треви. В
любовен ореол запролетена е земята. Пропуснах своя старт на младини. С друг
живота си не искам да разменям. Сърцето ми – пресъхнало корито на река. Очите
ми, угаснали звезди, обещаха цветно лято. Аз мразя жалбите безкрайни. Аз спорих
за любовта в небето. Не съм аз чучулига пъстра. Аз искам любов и свобода. В
поклон пред теб душата си прегънах. Искам пак да съм фурия. Плячка съм – в
очите трън боде. Нямам камертон за верен тон. Няма истини без грешки.“
„Искам хората да станат по-добри и вярвам, че
това е възможно да се случи, защото жените и мъжете се промениха: дамите
станаха много еманципирани, а господата се свряха в ъгъла. А трябва баланс…Аз
имам самочувствие, но притежавам и броня; кланям се на моя си Бог, а не на
чужди богове“ , заяви пред журналисти Борисова във връзка със своя прощъпулник
в една сфера, която доскоро се смяташе, че е достъпна само за богоизбрани. В
днешно време всеки може да покаже своя талант в избраната от него област. За да
чуе съвета на нарочното жури или аплодисментите на благодарната публика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар