четвъртък, 18 юни 2015 г.

Дими Борисова: Нямам камертон за верен тон. Няма истини без грешки



Човек и добре да живее, винаги може да пропее, да пропише и да прорисува. Някои оставят творбите си на съда на семейството и на съседите си, други само на приятелите си, а трети – на виртуалното жури в интернет. Има и категория хора, които понякога искрено и лично, но  решително се втурват в авантюрата, наречена публична изява. За да увиснат на въжето на таланта си, разчитайки, че ще издържи тежестта му – физическа и духовна, и така едновременно ще се спасят от самотата, и ще предложат на света своето съкровено откровение. Което може да получи мигновено одобрение или да осигури незаслужено стълкновение с досегашен обожател, превърнал се неочаквано в недоброжелател.
Преди една година по това време обществеността на Силистра бе сюрпризирана по неочакван начин – бизнес дамата Димитричка Георгиева (Дими Борисова) прописа стихове и представи първата си книга – „Божествен дар“, съдържаща 115 стихове за любовта. В нея авторката показа как през очите на една жена с богат житейски опит изглежда обичта в различните й измерения и адресати. И как в творбите й се оглежда най-съкровеното човешко чувство, за да ни се напомни, че няма нищо по-голямо от хляба на трапезата ни и нищо по-ценно от любовния трепет. Пет месеца по-късно Георгиева/Борисова ни предложи нови две свои книги, с които „затвори“ временно поетичната си триада, посветена на вечното чувство любов, подвластно на всички възрасти и на всяко живо същество.  Тогава в Градската художествена галерия бе представянето на „Нека ти бъда вселена“ и „Мисия – жена“. 
 На 17 юни т.г., само 12 месеца след прощъпулника си силистренската авторка дебютира в зала 13 на Градската художествена галерия с още една поетична книга – „Пъстра есен“, но вече и с прозаичния сборник с разкази „Сама по пътя“ (първа част). В рамките на изявата бе спазена традицията Даниела Недялкова от РБ „Партений Павлович“ да представи чрез мултимедийна разработка част от творбите в книгите. За тях своите мнения изказаха редакторът Валентин Чернев – поет и журналист, Ванушка Димитрова – технически редактор, Цветана Игнатова от община Силистра, представила поздравителен адрес от кмета д-р Юлиян Найденов (б.а.-поздравителен адрес изпрати и областният управител Стоян Бонев), издателят Павел Ковачев (изд. „Ковачев“) и др. участници в литературната вечер. Сред тях бе и задочно представената критическа мисъл на Силвана Младенова. В канавата на вечерта се вписаха изпълненията на пианистката Лидия Кулева, на китариста Стоян Събчев и на певицата Елена Тютюнджиян, предложила на аудиторията акапела на два популярни романса – на италиански и на руски езици.
Вечерта завърши със сборен текст, наречен „Посвещение“: „Пролетно Време. Пурпурен залез след Облачен ден –  Предсказание за Дъжд в нощта. Идилия за Кукувица. Не искам да съм тишина или Мечта в съня. Все още съм жива. Не съм ти грешка и Подарена любов, а Признание за Възкръснала любов, и Букет от светлина за Безпътна самодива. Ти си Монахът Скитник, Рицар на моята душа. Не ме забравяй. Зад завесата на завистта направи Признание и с Нрав човешки Кажи, че ме обичаш. Тъгувам за теб в своеобразната за Поета Житейска рулетка. Няма любов в града за Богинята на земята, лелеяща Пътуване за душата подобно Разпиляна радост на Малък идиот в поредната Комедия без смешка.Пъстра есен. Самота в есента. Ще дойда. Летя към теб под знака на Верлибъра по вечната Пътека на дъгата. (Йордан Георгиев, по заглавия от стихосбирката „Пъстра есен“).
А началото бе с ефектно пресъздаване на атмосферата на стихосбирката на бизнес дамата с внезапно, но явно трайно бликнало поетично чувство, благодарение на част от метафоричните попадения в стиховете:Прашен път.  Кукувица – бродница, Дълго рана бях. Последна съм присъда. Любовта ми е пътека към дъгата. Огряло златно слънце на воля плува в младите треви. В любовен ореол запролетена е земята. Пропуснах своя старт на младини. С друг живота си не искам да разменям. Сърцето ми – пресъхнало корито на река. Очите ми, угаснали звезди, обещаха цветно лято. Аз мразя жалбите безкрайни. Аз спорих за любовта в небето. Не съм аз чучулига пъстра. Аз искам любов и свобода. В поклон пред теб душата си прегънах. Искам пак да съм фурия. Плячка съм – в очите трън боде. Нямам камертон за верен тон. Няма истини без грешки.“

 „Искам хората да станат по-добри и вярвам, че това е възможно да се случи, защото жените и мъжете се промениха: дамите станаха много еманципирани, а господата се свряха в ъгъла. А трябва баланс…Аз имам самочувствие, но притежавам и броня; кланям се на моя си Бог, а не на чужди богове“ , заяви пред журналисти Борисова във връзка със своя прощъпулник в една сфера, която доскоро се смяташе, че е достъпна само за богоизбрани. В днешно време всеки може да покаже своя талант в избраната от него област. За да чуе съвета на нарочното жури или аплодисментите на благодарната публика. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар