четвъртък, 18 юни 2015 г.

Непубликувано интервю с „кмета на Силистра за един ден“ като фотограф


Павел е момче като всички останали. Има своите мечти и своите тревоги. Това, което го отличава от другите негови съученици се описва много точно с думите на Ернст Хаас: „Нямам амбицията да снимам нови неща – искам да виждам нови неща.“
Павел запечатва ценни моменти, а най-често разказва истории чрез портретни снимки. Фотографията го учи да обръща внимание на детайлите, да изпипва, дава му по-различна гледна точка и го учи на наблюдателност, която можеш да използваш във всичко, с което се занимаваш. Снимането за него е дълбока емоция, на моменти сравнима с терапия. Освен това чрез фотографията се свързва и с невероятни хора, които не са подозирали за нейното съществуване, както и тя за тяхното. Просто в един момент става пресичане на интереси и на светоусещане.
Днес Павел за първи път ще представи своите фотографии. Избра нас за публика, знаейки че приятелите не само ръкопляскат, но и посочват грешките. За почитателите на тази страница даде и първото си интервю.
Опиши се с няколко думи: Aз съм Павел и съм ученик от 10-и клас. (б.а.-всъщност вече завърши средното си образование след 12-и клас). Обичам да играя баскетбол и да спортувам като цяло. Свободното си време да прекарвам пред компютъра. Отскоро съм фотограф към информационния сайт "Порталът на Силистра". 2. Откога снимаш? Запалването почти винаги е неусетно, както си щракаш за спомен и удоволствие, в следващия момент осъзнаваш, че пускаш котката от балкона за да гониш моменти...изпитваш остра нужда от по-голяма матрица и от още няколко десетки обективи, и поне още една светкавица. При мен всичко това започна преди година, т.е. преди 4 вече спрямо 2015 г.
Любими обекти за снимане? Обичам да снимам хора, като винаги се стремя да уловя емоцията в снимката. Ние понякога не забелязваме нещата, които се случват около нас, а когато ги забележим, това е хубавата част от деня. Във фотографията има много неизличима истина и тя не е в това, че нещата са огледални на съществуващото. В живота ни всеки ден се случват много неща и ние не ги забелязваме. Фактът, че забелязваме някой, който минава по улицата – именно това го кара да съществува, а не фактът, че той просто съществува.
Фотографията - хоби или професия? Фотографията ми е хоби, поне засега. Тя е философия, начин на мислене и усещане. С фотографията за части от секундата можеш да разкажеш повече от колкото с някой филм или дебела книга.
От профила на ПГМТ "Владимир Комаров" - Силистра


Няма коментари:

Публикуване на коментар