Филмът не е по действителен случай, но кой знае…

         Лятна юнска вечер в Силистра. Непривична за сезона задуха. Свикнали сме на комари по това време на годината, но не и на юнска жега по вечерно време. Пред Дома на учителя необикновена група от хора ходи насам натам в очакване да бъде поканена в салона на кино „Силистра“. А там май, съдейки по извиращия от салона шум, се вихри „Джурасик свят“, поредният филм, който публиката трябва да оцени през очилата за 3D.

         Предстои премиера на най-новия силистренски филм – „Сивият – ловецът на крадци“. Предварителната информация е, че е кратък, но някой знае ли как се правят 25 минути с една подвижна камера, особено когато сценаристът, режисьорът и операторът са едно и също лице – 30-годишният ентусиаст от Силистра Адриан Жазар?

         Най-после животните от джурасика се прибират в клетките си, а желаещите да видят „продукцията“ навлизат в салона, където е душно, защото отдавна няма вентилация, а климатикът не е пуснат, но все пак на домакинството на „Латона“ сме длъжни да благодарим. Кратки входящи думи от автора на филма, обясняващ, че през ноември м.г. бе премиерата на предишната лента „Бандити под наем“, отново преминала при голям интерес. А преди това са няколко малки филма, някои от които снимани с камерата на мобилен телефон.

Адриан Жазар

Nightmare studio представя: „Сивият – ловецът на крадци“, модерен уестърн, заснет в град Силистра. Нещо като каубойски филм. Действието се развива в т.нар. Див Североизток, в „град на крадците“, които няма кой да спре. Само един шериф се опитва да им се противопостави. Налага се облаче да се обърне към друг – в случая към пришелеца Сивият, известен като „ловецът на крадци“.

 Какво казва Жазар: „Обичам да смесвам минало и бъдеще, действителност и фантазия. Преди 2-3 години се роди идеята за снимане на филми. Първо малки клипчета, после 7-8 мин. филмчета. Така стигнахме до киното. „Бандити под наем“ бе комедия с моментен хумор. Сегашният според него е с по-избистрена идея, и в който също има хумористични елементи, но хуморът е по-тънък. Интересно ми е как ще се възприеме филмът“. Той обмислял и нов филм с пресъздаване на близкото бъдеще, свързано с упадъка в обществото. До септември разчитал да завърши сценария, за да започна през есента неговата реализация.

…Влакът за Силистра с последни сили се напъва да спре на гарата, тук там обрасла в бурени. Самотно черно куче се разхожда необезпокоено от никого. Вагони има, пътници в тях – почти не се виждат, липсват и посрещачи. В купето само мъж на определена житейска възраст (в ролята фотографът и създател на сайта „Стара Силистра“ Петко Герасимов) чете вестник и води кратък, но съдържателен разговор с главния герой Сивият (актьорът Христо Христов, чиито спектакли с деца и подрастващи напоследък гледахме в салона на театъра), на вид излязъл като от каубойски екшън от най-добрите времена на жанра в Холивуд: дълго кожено манто, класическа шапка каубойка, брада…И, разбира се, бърза „среща“ с обявата „Търси се…Бандиго“…10 000 лева. Музикант с китара засвирва позната мелодия от забравени филми. И пророкува, че няма шанс…за ловеца да хване крадеца.

И следват кадри, завъртващи сюжета. Арена за снимките стават офисът на в. „Силистра ПРЕС“, Археологическият музей, Клубът на свободните мотористи, магазин „Наслука“, местен кораб и др. Гонка между мощен мотор и микробус по улиците на Силистра. „Бойни“ сцени, в които Джихан Акиф показва своята непримиримост, а Николай Калчев – умението си по необичаен начин едновременно да разсмее и да направи впечатление, че играе сериозно ролята си на „лошия“.

И, разбира се, в завръзката влизат журналистът Азимов (Йордан Георгиев), Директорът на музея (фотографът Илия Иванов), за да стане ясно, че понякога най-обикновен камък може да придобие слава на безценен, за да се превърне в обект за кражба, а оттам и за интрига. Завършваща с една „летяща чиния“, без да става дума за НЛО. Дали обаче в идеята на автора влиза и проблясъкът, че отдавна крадецът и ловецът на крадци не са отделна изилорина част от нашето общество.

Което има нужда от борба между добрите и лошите. За да се научим, че няма кой да спре крадците освен самите ние, гражданите на една малка държава, в която големият проблем са размитите нравствени ценности, и където е изключително тънка разликата между истинската действителност и нейното пресъздаване чрез формите на изкуството.

И както невинаги се казва във финалните надписи: „Филмът не е по действителен случай“, което не значи, че ставащото в него не е част от нашия живот. Кой знае…10 000 лева са си 5 хиляди евро, примерно. Какво му плащаш със събраните 130 лева „волни пожертвования“, дадени от благодарния зрител, бързащ да напусне час по-скоро душния салон, за да сподели впечатленията си.

Някои от тях в предварителен план в интервюта за Радиоцентър Силистра, взети от Ирена Маркова: „Мисля, че ще е хубав, и предния харесахме“ (момиче); „Имам положителни очаквания“ (момче); „Очакваме да е много хубав, за пръв път идваме да го гледаме…Да е много добър, включително и заради участието на Христо“ (млад мъж); „Смятам, че е добър филм, предишният беше уникален, би трябвало всеки следващ да е по-хубаво направен“ (младеж).