четвъртък, 25 юни 2015 г.

Област Силистра подготвя 4-часова програма от автентичен фолклор за събора в Копривщица


        Наскоро в салона на някогашния драматичен театър в Силистра се проведе регионален преглед на желаещите да участват в 11-ия Национален събор на българското народно творчество „Копривщица 1205“. Той бе проведен по регламент на Министерство на културата, предварително разпространен до читалищата и клубовете в областта. Жури в състав: Йордан Касабов – председател, Веселина Чернева и Йордан Филипов, имаше грижата да оцени представянето на групите колективни и индивидуални изпълнители, за да ги допусне до сцените в м. „Войводинец“ на 7-9 август т.г. Някои от предварително заявилите участие не се явиха, а малка част представиха на журито свои видеозаписи.
        Да припомним, че в прегледа се включиха групи за автентичен фолклор, пресъздали обичаите „Пеперуда“ (читалище в с. Прохлада), „Бабинден“ (група за изворен фолклор „Росна китка” при КИП „Втора младост” гр. Дулово), „Лазаровден“ (читалище в с. Грънчарово) и „Плетене на рогозки“ (читалище в с. Межден). По традиция се изявиха различни по възраст и по съдържание на хората си танцови състави от 2 общини – Силистра и Тутракан: НЧ „Дръстър-2012” гр. Силистра (клуб за народни хора), НЧ „Родолюбие-2006” с. Айдемир (две групи – детска и младежка), НЧ „Светлина-1904 г.“ с. Варненци.
         Най-голям бе броят на певческите групи: фолклорен ансамбъл при НЧ „Йордан Йовков-1894 г.“ гр. Алфатар, женска вокална група от с. Грънчарово) група за изворен фолклор „Росна китка” при КИП „Втора младост” гр. Дулово, певческа група при НЧ Паисий Хилендарски-2006” с. Айдемир, певческа група „Кичина” при КИП № 1 „Трета младост” с. Професор Иширково, певческа група „Дунавски славеи” при КИП № 5 „Димитър Дончев – Доктора” гр. Силистра.
         На вниманието на журито се явиха редица индивидуални изпълнители на песни: Митка Донкова, Иванка Титева, Елена Савова, Димитър Пехливански и Боряна Софрониева (Алфатар), Светлана Великова (Межден), Руска Колева и Димитрина Неделчева (Айдемир, НЧ „П. Хилендарски“), Елена Койчева и Петра Атанасова (Проф. Иширково).
         В Областна администрация Силистра заедно с координаторите по общини се проведе разбор на прегледа, на който журито представи своите забележки. Обобощава ги д-р Йордан Касабов – председател на журито: „Впечатленията са, че има един стремеж към етновизията да се поддържа автентичността на носията, което е изключително важно и положително. Подобен е примерът с Празника „Гозбите на Добруджа“ в Сребърна, където само след две подобни прояви хората почнаха да си носят старите носии, заедно с рецепти и ястия от стари времена. Имаше 3-5 групи от села, които от пети до глава бяха в традиционните за своята общност носии. Става дума за Проф. Иширково, Прохлада, Грънчарово, отчасти Алфатар, макар при тях да имаше смесица от забраждания и престилки. Наблюдава се обаче и една опасна тенденция: не бива да се спекулира с престилки, елеци, ризи и шапки, различни от местните. Има съмнения, че се присъединяват по-хубави елементи от съседни села. Нямам против – нека кажат – това сме взели, онова сме добавили.
           Обичаите – като Бабинден, представен от група от Дулово, например, са се справили много добре. Желанието им да покажат автентичността се оказа успешно, но накрая го нямаше омаята на женското опиянение. Съблякоха един мъж, но той пищя като жена, защото се оказа…жена. Към обичая „Плетене на рогозки“ от Межден имам съображения, които им изказах на събирането в Областна администрация при представянето на одобрените за участие в Националния събор в Копривщица. Не бива да бъде обичаят микс от сватбарски обреди и обичаи, а само плетене на рогозки от гълъбошина и царевичак. И още: станът трябва да бъде в естествената си големина във вертикално положение. Препоръчах да махнат краденето на мома от седянката, защото това се е случвало само, тогава, когато единствено моми и ергени са я правели. Плетенето на рогозки е традиционна семейна седянка. 
При песните съм категоричен, че беше спазено местното, и това е и общото мнение на журито, в което бяха още хореографът Йордан Филипов и изпълнителката на традиционни песни Веселина Чернева. Благодарение на тяхната намеса допускаме само добруджански песни, защото на нашите певци не им е работа да пеят тракийски песни. А имаме изключителни гласове – две жени от Айдемир, от Алфатар – младата Боряна Софрониева, но и др. населени места. Трябва да се пеят стари песни, характерни за региона, за да има спомен за тях след 10 и 20 години. Не можем да допускаме да се правят неща извън традицията, защото на Копривщица целият свят вперва обективи в изпълненията на силистренската сцена като учение да си показваме традицията. В тази линия спокойно казвам: „Ние сме уникални в песни, хора, дрехи и обичаи като някои единици световни народи.
        При танците Филипов си тежа на мястото – той направи своите веднага своите отметки на хореографите и на водачите на групите. Имаме впечатление, че някои мъже се явиха със скъсани потури, което е срамно. Имаше изключителни танци и нямаме притеснения с тях. Проблем е при някои от групите подработката на музикалния съпровод. Известно е обаче, че има недостиг на корепетитори, липсват млади попълнения. Необходима е мелодика, която да пасва на изпълнението, за да няма размиване, изоставане и разминаване. Така няма да се пречи на естетическото поведение и виждане. 
        В нашия край мисля че твърде млади хора започнаха да проявяват интерес към етнографията, етнологията, фолклора и традицията. Цели групи и семейства си правят семейни сбирки, да речем в една обикновена стая или в хол с камина и т.н. – поставят се дървени, керамични, тъкани и медни изделия. До началото на 20 в. българинът е имал затворено стопанство и си е произвеждал всичко. Купувал си е само най-необходимото – сол, газ и кибрит. В миналото дървенията е била признак за майсторлък на стопанина – писани кавали, рязани геги и сопи. Сопата е атрибут на здравето, при необходимост да се покаже на някого, който не служа, че е и боговица. Има златни възможности да се притежават старинни предмети.
         По този повод имам послание към всички: българите от древността досега са имали своите геги, сопи…, но всяко семейство е имало специална гега с овнешка глава накрая – символ на медиаторството между земята и небето, между видимото и невидимото, между битието и небитието. И затова всяко домакинство е добре да има такъв атрибут – като сувенир, но и да не се забравя символиката. А, тя, гегата, е висока колкото едно старо българско копие – 1,4 м. Ако спазват традицията, кукерите трябва да имат точно такива геги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар