На Петльовден от Силистра до Одрин

          В навечерието сме на поредния езически празник, който е придобил народностност през последните няколко века, включително и по исторически податки. Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н. ст.) или на 20 януари (според старото летоброене). Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци. Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски. 
         В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден. На празника се коли петел. В някои части на страната той се коли от момче или от баща му, който дава на детето да пипне ножа. На други места майката на момчето обезглавява пернатото. С кръвта на петела се прави кръстен знак на входа да дома, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на птицата се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си. Заколеният петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба, макар този ден да е мъжкият вариант на Бабинден. Подобно на Лазаровден, който повтаря,