В Трансилвания зиме вълците пеят магични песни

Групата от Силистра,
участвала в тура 
„Приказна Трансилвания“

В днешно време Трансилвания е сред най-популярните туристически дестинации на Балканския полуостров, най-вече заради дългата си интер етническа история, тъй като е населявана в далечното минало от тракийското племе даки, после заедно с колонистите римляни, а по-късно вече от унгарци, австро-унгарци, българи, сега от румънци и унгарци, и от др. общности и етнически групи.   

За тези времена свидетелстват забележителни градове със запазена характерна архитектура и широко спектърно богатство от храмове на няколко християнски религии (ортодоксално православие, евангелисти, реформатори, римо-католици, униати, евреи), някои от които са още от 12 в., но в повечето случаи са действащи и понастоящем.

В първата част от пътеписа „Силистренски тур в сърцето на Трансилвания“, част от разходката „Приказна Трансилвания“, посветена на три интересни места – Сибиу, Турда и Сигишоара, и осъществена от представителите за Крайдунавска Добруджа на организаторите от Агенция „Сейв Бургас“, Ви разказахме за най-интересното за първия от трите знакови града.

Пътят до Турда преминава край град Алба Юлия (намира се на брега на р. Муреш и е административен център на окръг). Има място и в историята на северната ни съседка, защото присъединяването на Трансилвания към Румъния е прокламирано с декларация на 1.12.1918 г. (от 1990 г. насам денят е национален празник на страната) в този град, чието име през унг. и лат. езици означава „Бялата крепост на Гюла“. Четири години по-късно крал Фердинанд I и кралица Мария, на която името е свързано със замъка в Балчик, са короновани в тукашната православна катедрала, построена специално за случая.

Поглед към новия град Сигишоара

Междинната крайна точка е град Турда, някога, преди 12-13 века (801-1218 г.), в рамките на българското царство, източник на приходи в тогавашната ни хазна, предвид използването на мина за изкопаване на сол в години, когато подправката е била по-скъпа от златото. Днес тя е една от четирите в Румъния, вече изчерпана, но превърната в СПА-санаториум за респираторни, ставни, кожни и други характерни заболявания, както и в туристическа дестинация. При това по европейски проект са изградени асансьори с височина на 13-етажна сграда, както и дървени стълбища, по стените на които са издълбани годините на прокопаване на мината.

Домът на Мирчо II,
бащата на Влад Цепеш

Огромното пространство във форма на паралелепипед разполага с езеро за разходка с лодки; с виенско колело, движещо се бавно; с детски площадки; с кът за игра на тенис на маса; с анфитеатър и др. възможности за прекарване на времето под земята. При това на постоянна температура от 11-12 градуса, постоянна влажност (78-82%), както и на безветрие (0,02 м/сек), но все пак не бива да влиза човек по тениска и по къси гащи, ако иска да излезе здрав. С уговорката – не влизай, ако страдаш от туберкулоза и от клаустрофобия.

Сигишоара -
уникалната кула с часовник

Първото използване на мината започва през 50-а година пр. Хр. Тогава в тракийските времена Турдава,      както е оригиналното име на селището, е била открита солница с 10-15 м. дълбочина. И така в продължение на 20 века, до 1932 г., когато излиза от употреба, а 60 години по-късно оживява в ново „качество“. През 2009 г. с голям европейски проект придобива настоящия си забележителен вид. А началото на новия й живот започва реално през 1870 г., когато тук се правят първите бунгала за приютяване на желаещи да изпробват целебните свойства на солта.

След българите в Средновековието, унгарците и австрийците в продължение на 4 века копаят надълбоко и достигат до 125 метра, за да я има днес тази уникална пещера, пълна с натриеви йони и абсолютно празна откъм алергени. Истинска лечебност обаче се постига при престой по 2-3 часа на ден в продължение на 10-14 дни.

Сигишоара е друг румънски град, получил световна известност включително и защото от 1999 г. е под закрилата на ЮНЕСКО при ООН. Най-укрепената част на стария град се намира на височина, на която има уникална стара часовникова кула, превърната в музей на няколко етажа. Укрепителната стена от по 4 м. е от 14 в. и разполага с 14 бойни и отбранителни кули бастиони, някога собственост на отделните гилдии, превърнали съоръжението в доста сериозна фортификация. Градът е имал и „малък затвор“, с уговорката, че в най-укрепената част са живеели до 160 семейства.

Градът е известен като родно място на Влад Цепеш Дракула, дори се посочва къщата, в която е уж роден, но няма доказателства за това. Този факт не е попречил тя да бъде използвана за кръчма. Баща му Мирчо II, син на Мирчо Стари, е бил част от Ордена на дракона, създаден от Сигизмунд Люксембургски.

Според Уикипедия: „Мирчо Стари е поставен за воевода на Влашко в 1386 г. от българският цар Иван Шишман, недоволен от неговия предшественик Дан I, поради което вдига войските си и го убива. Оттогава двамата имат общи интереси и стават най-последователните противници на османското нашествие на Балканите. 

Причастен към съдбата на отсамдунавските български земи, Мирчо прогонва за кратко турците от Силистра и Добруджа, заявявайки го в грамотите си, които по обичай са написани на старобългарски език. Към 1406 г. Мирчо е „владелец“ на Силистра, но не и на цяла Добруджа, както разбираме от титулатурата му в някои негови Влахо-български грамоти. Властта му в Добpуджа е кратка, до 1411 г. С прехвърлянето си от един турски господар към друг запазва някакво влияние южно от Дунав до 1417 г. B 1407-1408 г. Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си акънджийските отряди, докато царят заедно с Фружин вече действа в западните български предели. В 1411 г. e прогонен от Добруджа от войските на Сюлейман Челеби. Мирчо става съюзник на опасния Муса Кеседжи и го подпомага в завоюването на Балканите през същата година“.

В солницата Турда

Средновековната кула е с механизъм от 17-18 в. и с 15 атрактивни фигурки – барабанчици, палач, ангели и др. Някога часовникът е служел и като своеобразно информационно бюро: ангелите изобразяват деня и нощта, барабанчиците показват в кой момент се изпълняват смъртни присъди, а появата на палача „казвала“ своевременно на народа извън стария град, че смъртната казн вече е факт. Останалите фигурки показвали дните от седмицата чрез представяне на божествата – техни патрони. В града има два пасажа (покрити пътеки) за предпазване от дъжд –  на учениците, дълъг над 300 метра и водещ до някогашното училище, което е построено на още по-високо място, както...на старите жени. 

Град Сигишоара е под румънски флаг от 1918 г. и освен историческата си „стойност“, на практика успешно експлоатира и легендите за Влад Цепеш, особено след комерсиализацията на „образа“ му през миналия век. Макар че реално се губи значението му на проевропейски настроен водач и борец за православната вяра, който реално в 45-годишното житие битие е бил три пъти владетел в продължение сумарно на 10 години. За да остане в историята, макар и с противоречива слава, независимо че действията му са се вписвали в тогавашните традиции в Европа.

Приключва добруджанският тур в Трансилвания или в поне малка част от нея, където се преминава през населени места с укрепени евангелски църкви, запазени и до днес, а някога служещи и за крепости. Дори британският принц Чарлз е бил изкушен да закупи в този район 300-годишна къща, превръщайки я в имение с туристическо предназначение.

        Защото и днес тук горите нашепват забравени легенди за наказания по примери от разнообразна еничарска палитра от форми за отмъщения, а зиме вълците пеят магически песни, припомняйки стари времена, когато борбата за тези земи е била кървава и непрестанна като за всяка непреходна човешка ценност.

Йордан Георгиев,

Силистра – Сибиу – Сигишоара – Силистра