събота, 25 март 2017 г.

Силистренски ученик създаде електронно приложение „Виртуална разходка” за своето училище


Защо силистренски ученик създаде електронно приложение „Виртуална разходка” за своето училище?

Ученикът от 12-ти А клас на силистренската Природо-математическа гимназия „Климент Охридски” Владислав Костов, малко преди да я завърши създаде специално мултимедийно приложение - 3D анимация, чрез което бъдещите кандидат-гимназисти вече ще могат да разглеждат класните стаи, кабинетите и материалната база на училището и така да придобият представа как то изглежда отвътре.
Самият Владислав не е програмист, а математик – от математическа паралелка, но това не е проблем за него. Защото както сам той казва обича да предизвиква себе си - като се впуска в нови и непознати области, в които няма никакъв опит и знание. Това е неговата мотивация и „неговия начин”. Защото неговият девиз е: има ли желание, има и начин! Иначе извън математиката той проявява силен интерес към компютърните науки и програмирането - като търси тяхното приложение и в реалността, чрез създаването на полезни продукти. Така, изучавайки една нова програма на своя компютър, му хрумва идеята да я използва за нещо конкретно и приложимо. И, разбира се, от полза за училището. Тази творческа идея прераства в проекта „Виртуална разходка в моето училище”. Владо я представя пред ръководството, откъдето оценяват полезността на проекта и от тяхна страна получава съдействие за реализирането му.
Нека уточним нещо. Такива проекти обикновено се създават от колектив от ученици или студенти и обикновено по инициатива на преподавателите или ръководителите. По-редкия случай (и засега май изключение) е когато ученик прояви самоинициатива, настойчивост и организира сам нещата. А напоследък създаването на такива продукти става най-вече по повод изпълнение на европейски проекти. Което е свързано с усвояването на определени пари, за което се изработват и огромно количество документи. И много често парите са единствената мотивация за подобни проекти, на принципа – "има едни пари, дайте да направим нещо!".
А какви ресурси е изисквал проектът на Владо?
Никакви. Освен желанието му, което той е имал в изобилие. Чрез него е намерил и начина. А конкретно осъществяването на идеята е отнело известно време - за да се научи да работи с програмата Unity3D, с която да направи 3D анимацията. Освен това при създаването на самата „разходка” Владо е имал нужда от скици и планове с размерите на сградата. И те са му били предоставени от училището. Също така е направил и снимки отвътре на сградата - като целта му е била виртуалната реалност на училището да се доближава максимално до истинската – с други думи да го представя в най-автентичен вид.
Каква ще е ползата от виртуалното приложение?
Според автора „разходката” е създадена най-вече за учениците, които биха искали да учат в училището (а също и за родителите, които биха записали детето си) да придобият актуална и атрактивна 3D представа за условията на обучение - без да се налага да обикалят в сградата. А програмата, с която е изработил приложението, по начало е за създаване на игри. Ето защо и визията на разходката се доближава до възприятията на учениците, формирани в повечето случаи днес от някои популярни компютърни игри. Но това би могло да бъде само началото.
Идеята дори в този начален вариант съдържа в себе си потенциал за надграждане. В разходката, освен материалната база, в бъдеще могат да се интегрират и добавят други елементи - като например философията на управление и обучение на училището (която сега е на документи, а кой ще си губи времето да ги чете!). Но под формата на разходка-игра, например представете си как влизате в една от виртуалните класни стаи и на дъската виждате надпис: „Тук, по време на час, учениците могат свободно да изразяват това, което мислят!”. Или в някоя от лабораториите да ви посрещне микроскоп, през който да погледнете и да прочетете: „В нашето училище обучението по природни науки не е само теоретично!”. Или пък да влезете на заседание на ученическия съвет където пише: „Мнението на учениците се чува!” и т.н.
Очаква се приложението да бъде на разположение на интернет-страницата на гимназията - където всеки ще може да направи своята виртуална разходка.
Но ползата от идеята не е оценена само от училището. Оказва се че интерес към интерактивната анимация на ученика вече проявяват и други образователни институции на територията на града. Пак със същата цел – да представят по виртуален начин за учениците материалната си база и начина на обучение.
А кое е накарало ученика да се занимава с проекта?
На първо място проектът е резултат не толкова на програмиране, колкото на философия. За Владо самостоятелната образователна стратегия, която той смята че всеки ученик трябва да развие паралелно с обучението в училище, ще доведе до реален успех и след дипломиране. Воден от същата философия той вече е избрал и как да се развива след завършване на гимназията. Решил е да учи програмиране в добилия напоследък в България популярност университет за софтуерни специалисти „СофтУни” - където начинът на обучение цели чрез проекти и упражнения да се усвоят умения, а не да се получи диплома. Така Владо вижда своята алтернатива, желаейки да се развива в България, а не да бяга в чужбина.
Защото когато има желание, има и начин!
Димитър Пецов http://crl-humanus.blogspot.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар