вторник, 7 март 2017 г.

Историкът Веселин Аврамов: Свободата от 1878 г. не ни е подарена, а е извоювана с многобройни жертви

Първи по рода си концерт с подчертано патриотично звучене проведе в навечерието на 3 март – национален празник на Република България, Смесен хор „Седянка“ (диригент Лидия Кулева), една от знаковите формации в рамките на Народно читалище „Доростол“, от името на което поне трима настоятели участваха начело с председателя Маргарита Любомирова.

Хористите, в чийто репертоар в повече от вековната му история има над 500 песни от 250 автори, възстановиха песни, изпявани в миналото по различни поводи, най-често на празници, сред които и емблематични като „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Слънцето трепти, захожда“, „Къде си вярна, ти, любов народна“,  „Топчето пукна“, „Песен на панагюрските въстаници“, „Що ми е мило и драго“, „Стани, стани, юнак Балкански“ и др.

В концерта се включиха също Камерна формация „Интер“ с р-л Никола Касабов и рецитатори (Пресияна Миткова – 8 клас, и Доротея Иванова – 11 клас – носител на втора награда от конкурса „С България в сърцето“) от СУ „Никола Вапцаров“, възпитаници на учителката по литература Лидия Петрова. Областният управител Петко Добрев осигури на всички участници цвете в знак на благодарност за съпричастността към празника светиня на българщината.

Проявата, проведена с любезното съдействие на Художествена галерия Силистра, започна с беседа на историка Веселин Аврамов от Регионален исторически музей Силистра, посветена на годишнината от освободителната руско-турска война от 1877-1878 г., завършила със Санстефанския мирен договор, донесъл свободата на България след петвековно робство.

Г-н Аврамов разясни причините за поредната война между два познати противника (за 349 години – 12 руско-турски войни: 1568- 1570, 1571-1574, 1676-1681, 1686-1700, 1710-1713, 1735-1739, 1768-1774, 1787-1792, 1806-1812, 1828-1829, 1877-1878  и предшестващата я т.нар. Кримска война 1853-1856), с уговорката, че поводите и причините винаги са били свързани с руските имперски интереси, но тези интереси са съвпадали с нашия интерес за национално освобождение. Друга е темата защо не се случило в по-ранен период и кой е имал интерес от това.

Според историка войната от края на 19 в., разгледана в няколко плана, е военен сблъсък между между двете империи (Руската и Османската), между две системи (капиталистическа и феодална), както и между представители на две религии (християнство и ислям). Още повече, че Русия губи Кримската война, в резултат на което император Александър II подписва унизителния за него Парижки договор през 1855 г., при това в началото на управлението си, и за него има личен мотив следващата война да се яви като реванш. При това от 15 век нататък Русия има своята панславянска доктрина, развивана под влиянието на руския император. Така и на българите им става ясно, че „надеждата (б.а.-в персонифициран вид Дядо Иван) идва от изток“.

За нейното пропагандиране работят и българските православни свещеници, половината от които в оня период са руски възпитаници. Войната се води и в други нови условия: в предишни векове войните са завършвали с присъединяване на територии, а в 18-19 в. краят им идва с обособяване на райони като нови държави. Противоборството е и по оста кой ще наследи Византия. Отделно – колосалната идея „Москва – Трети Рим“ със символ двуглавия орел, една идея, трансформирана след 1472 г., макар преди това Преслав вече е консумирал същата роля, което в някаква степен й прибавя и българско „участие“.

В своята беседа Веселин Аврамов припомни, че в руската армия в последната руско-турска война има войници и доброволци от 42 народа, населяващи тогавашната Руска империя. Той отговори и на екзистенциалния въпрос относно естеството на Свободата на България, чиято 139-а година чествахме – според него тя не ни е подарена, макар да е резултат от развитието на т.нар. Източна криза, а е извоювана с многобройни жертви.

Според някои историци подписването на Санстефанския (прелиминарен ) договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител.  Преговорите по сключването на договора започват на 13 февруари 1878 г. в главната квартира на руската армия в Одрин. 

На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. Напрежението нараства и след дълги часове на очакване едва около 17 ч сред официалните лица настъпва раздвижване, а над тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнася вестта за подписания мирен договор.

Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г. Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се отбелязва с тържество в град  Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г.  Две години след Освобождението – през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II.

От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът вече не е официален, но с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г.започва отново да се отбелязва всяка година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар