вторник, 14 март 2017 г.

Силистренски тур в сърцето на Трансилвания



За мнозина народи една от най-обширните европейски области (Трансилвания) e някъде там „зад горите“, където е вилнял кръволокът войвода Влад Цепеш (Цепеницата, „този, който разцепва, пронизва“), първо младенец заложник на мира между султан Мехмед II и своя баща Мирчо Стари - член на Ордена на Дракона (на румънски Dracul/Дракул, с второ значение на дявол)а после и като влашки владетел и предводител с ориенталски методи за наказания, научени по времето на еничарството, по-известен вече като Дракула, благодарение на комерсиализираната му биография.

За нас, българите, които също сме владели в няколко века тези земи с територия почти колкото нашата страна и реално колкото почти половин Румъния, този район е известен още като Седмиградско (за отбелязване името е само част от съдържанието на областта) и е получил разцвет под крилото на Австро-унгарската империя (до 1918 г.).

Екскурзоводката Богдана от Русе
пред паметника
на Влад Цепеш в стария град Сигишоара
В днешно време Трансилвания е сред най-популярните туристически дестинации на Балканския полуостров, най-вече заради дългата си интер етническа история, тъй като е населявана в далечното минало от тракийското племе даки, после заедно с колонистите римляни, а по-късно вече от унгарци, австро-унгарци, българи и др. общностни групи.

За тези времена свидетелстват забележителни градове със запазена характерна архитектура и широкоспектърно богатство от храмове на няколко християнски религии (ортодоксално православие, евангелисти, реформатори, римо-католици, униати, евреи), някои от които са още от 12 в., но в повечето случаи са действащи и понастоящем.

Напоследък интересът към вратата за бившия васалитет на Османската империя е голям и заради минералните води, на базата на които са изградени СПА-центрове. А и в името на възможността да посетиш някоя от 4-те дълговечно използвани солни мини, превърнати в атракциони и санаториуми. Най-яркият пример е мината за добив на каменна сол край град Турда, наричан Турдава при хан Крум, действала близо 4 века, преди да бъде затворена и после открита 60 години по-късно (през 1992 г.), но вече с друго предназначение.

Наскоро бе проведен поредният силистренски тур, наречен Приказна Трансилвания от организаторите от Агенция „Сейв Бургас“, посветен на три интересни града – Сибиу, Турда и Сигишоара, пътят до които минава по поречието на река Олт, може би най-обичаната от румънците река, разделяща на две равни половини Дунавската равнина.

Пътувайки в „подковата“ на горната част на Карпатите (образуваща S-релеф), човек опознава тази важна в човешката история планина, вкл. и заради ролята й на климатична граница. Всеки неин дял е приеман като отделна планина, наречен със собствено име, и всеки от тях си има свои забележителни „първенци“, тъй като над 20 са върховете с височина повече от 2 300 м.

В района на Карпатите в древността (2500-3000 пр. Хр.) е била развита мощна цивилизация, по неизвестни причини една от седемте, изчезнали безвъзвратно стотици години преди да настъпи ерата на след Христос. Тя е една от общо 21 цивилизации в човешката история, между които и българската, както твърди английският изследовател Арнолд Тойнби.

Някога по тези земи са живели две от общо 40 тракийски племена – гети и даки – диви и непокорни, опъващи се на Римската империя. Дори за известно време са създали и своя държава, наречена Дакия. След великата битка при Тропеум Траяни (на 65 км от Силистра) между варварите и римляните, която войските на Дечебал губят, тук се настаняват римски колонисти, които се смесват с местното население и формират, според румънските историографи, съвременната нация на северната ни съседка.

На основата на т.нар. вулгарен латински преди век и половина е създаден и съвременният румънски език, в който 60% от думите са с латински произход, а останалите 40% са заемки от балкански езици – турски, албански, гръцки и др. Вкл. и най-вече български – примерно всяко четвърто слово, заедно с цели изрази като „Бог да прости!“ и няма как да е иначе – от 7 до 13 в. с тогавашното население на днешна Румъния държим общи територии, вкл. и в рамките на Първото и Второто български царства.

Град Сибиу е сред най-колоритните градове в Румъния, намиращ се на река Чибин (Cibin), основан като Херманщадт през 1191 г. и в старата си част притежаващ подчертано типичен саксонски градеж. Колоритността му се дължи и на факта, че в един период от време на всеки 150 години реално е сменял обитателите си, тъй като е владян от различни народи (до 1570 г. – от унгарци), после век и половина начело са трансилвански принцове, после за още толкова години – владението е на хабсбургите и така до 1918 г., когато е в рамките на Австро-унгарската империя, но вече  100 години е под флага на Румъния.

Тукашните етнически германци, сред които е и настоящият румънски президент Клаус Йоханес, твърдят, че знаят своето потекло за 500 години назад. Като кмет на града той е успял да го превърне преди десетина година в европейска културна столица, което е дало тласък в развитието му, вкл. и като туристически обект. Към него е и Музеят на селото, най-големият на открито в Румъния, разположен върху 250 акра и разполагащ с уникални макети 1:1 на повече от 400 къщи от различни етнографски краища на страната.

В миналото тук са били силни различните гилдии (златари, дюлгери, въжари, месари и др.), всяка от които е имала свой бастион (казарма), който е защитавала. В момента един от тях е превърнат във…филхармония. На практика Сибиу притежава обща архитектурна стилистика с друга румънска перла – град Брашов. И тук изградените в правоъгълен план къщи завършват с островърхи покриви с прозорци люнети (очи, очила), разположени еднотипно – отгоре два, а отдолу три. 

Някога чрез тях е гледала прислугата на богатите саксонци, тъй като е живеела в подпокривното пространство, т.е. на тавана. На фасадата на всеки дом има табела, за да се знае откога е сградата и коя фамилия е живяла в нея. Известно е, че най-големият площад в Сибиу – Плаца маре (Големият площад), е от 14 в., когато градът вече е бил важен търговски център, и на него са се извършвали всички социални дейности, вкл. търговия и забави, но е бил фокус и на публични наказания, сред които и смъртна казн, т.е. узаконено лишаване от живот.

Град Сибиу се намира близо до географския център на Румъния, той е важен и за железопътната система, тъй като свързва гарите по посоките север-юг и изток-запад. В същото време обаче се слави и като средище на няколко „първи неща в Румъния“: музей (при това в сграда в стил венециански барок, замислена като проект с тази цел), аптека (в града има и музей на фармацията, намиращ се на Плаца мика – малкия площад, по който е минавал при близо двугодишното си пребиваване в града основателят на хомеопатията Кристиян Фридрих Самуел Ханеман), общинска болница, училище (1380 г.) - днес немска гимназия, намираща се в общ двор с евангелска катедрала от 1520 г. и др. 

В града има достъп за туристите часовникова кула от 12 в. и метален мост от 1859 г., днес наричан „мост на лъжците“, защото там са изоставяли неверните по една или друга причини жени. Митрополитската православна катедрала е умалено копие на Св. София в Истанбул, а синагогата е от 19 в., когато в града са живеели 1 300 евреи. Впрочем някога старият град е бил в две части, като вътрешната, оградена с укрепителна стена, е населявана предимно от немци, а в другата - външната, от представители на на останалите общности.

Силистра - Сибиу - Турда - Сигишоара - Силистра
Йордан Георгиев


(Очаквайте продължение)

Няма коментари:

Публикуване на коментар