понеделник, 23 януари 2017 г.

Силистра – градът с най-красиви дунавски залези, без малко да стане Чапаевград

в. „24 часа”

Доайенът на частната преса в. „24 часа“ вече почти година води читателите си на уикенди в България с помощта на кореспондентите си в страната, групирайки маршрути за 48 часа. Целта: да се покажат както известните места в родината, които задължително трябва да бъдат посетени, така и тайните, не толкова познати, но любими кътчета за местните хора. Има справочна информация за цените и работното време на музеите, маршрути за туризъм, страхотни гледки. 

В рубриката си вестникът препоръчва и ястията, които трябва да се опитат в съответния регион. Има и идеи за шопинг от фирмените магазини на местни заводи и фабрики. Красиво, романтично и много патриотично е да подарим свободните си дни на български дестинации. Да почиваме в България!” не може да стане с призиви от политици. Става със сърце, любопитство и малко предварителна информация.

Този път – в съботния брой на вестника – 21 февруари 2017 г. наред бе Силистра, представена от ДЕВОРА НЕДЯЛКОВА, родом силистренка. Църквата „Покров Богородичен” е в село Айдемир – на около 10 км от Силистра. Това е (доскоро) най-голямото село в България. Времето е пощадило паметник без аналог по земите ни – римска гробница с изящни стенописи. Представете си, че сте седнали с приятели на някое капанче край Дунава със студена бира в ръка и цяла порция риба. Да гледате красивия залез над реката, по която плават корабчета и рибарски лодки. Вероятно силистренци най-силно се надяват летните дни да дойдат час по-скоро.

Тракийско-римско скално светилище Баджалията е край село Стрелково, на 30 км от Силистра. Говори се, че там е тронът на Залмоксис, за когото се смята, че дарявал безсмъртие. Градът, известен и като малкия Санторини, (а някога и като бялата Хавана), предлага най-красивите залези на север от гръцкия остров. Това се дължи на един особен завой, който прави Дунав и от високия силистренски бряг се открива дълга румънска низина, където слънцето се спуска много бавно и дори когато вече се е скрило остава дълго червено зарево.

Когато е топло, красивият дунавски парк е страхотно място за разходка, а дори и да не сте почитатели на бирата, е достатъчно да дойдете до реката, само за да се насладите на  най-красивия  залез – този над Дунав край Силистра. Трудно е да се опише, ако не си имал щастието да го наблюдаваш – всички нюанси на последните слънчеви лъчи се къпят в реката. Взирайки се в него, човек е като хипнотизиран. 

Красивата дунавска градина бе изцяло реновирана през 2015 г. Това е и най-старият градски (крайдунавски) парк в България. За над 145-годишната му история свидетелстват вековни дървета и защитени видове. Едно от тях е старият дъб, засаден през 1910 г., класиран шести в конкурса „Европейско дърво на годината 2016”, (след като стана №1 в България).

Паркът започва развитието си като пепиниера, затова е смятан за майка и баща на всички български паркове. Обиколката на градския парк няма как в един момент да не ви отведе до някое от стотиците доказателства за древната история на града.  „Силистра е сред малкото български центрове и единствен в Северна България, в който животът не е секвал – над 2 хилядолетия (и винаги е бил град). Без изключение от ІІ в. до ХІХ в. Силистра е водещ военен, административен, културен и религиозен център на Добруджа, а често и на цяла Северна България”, разказа пред  „24 часа” проф. дин Георги Атанасов, главен уредник в отдел „Археология” при Регионален исторически музей Силистра.

Смята се, че градът е построен върху друг град. За това свидетелстват множеството нови разкопки, които се разкриват пред археолозите почти всяка година. Животът в селището започва около 106 г. сл. Хр., когато император Траян настанява ХІ-и Клавдиев легион (след битката при Тропеум Траяни). Той изгражда добре укрепен лагер, около който започва формиране на античния град. Според нови изследвания в началото на І в.

Дуросторум (както е тогавашното му име) става столица на провинция През 169 г. императорът философ Марк Аврелий издига града в ранг на муниципиум (свободно управляващ се град). Разкритите укрепления на лагера, градските бани и вили, статуите, олтарите, разкошните златни и сребърни накити, великолепната колесница са съхранявани в Археологическия музей в града.

От този период времето е пощадило паметник без аналог по нашите земи –римска гробница с изящни стенописи от средата на ІV в. Посетителите могат да я видят, но само с предварително записване. Гробницата е смятана за най-представителният и напълно съхранен късноримски паметник от Дуросторум. През 390 г. тук е е роден Флавий Аеций – най-значимата фигура в Римската империя, успял да победи хуните на Атила на Каталунските поля във Франция, спасявайки Европа и християнската цивилизация.

Затова и още древните хронисти го титулуват като „последния истински римлянин“. Българската хроника от ХІ в. приписва на хан Аспарух заслугата за възстановяването на Дръстър, както се е наричал градът през Средновековието. Важно е да се каже, че името на града не е променяно от създаването му от Клавдивия легион. Това са различни произношения на древното Дуросторум – Доростол по гръцки, Дръстър по старобългарски и Силистра по турски. През петдесетте се е обсъждало да бъде прекръстен на Чапаев (?). (Василий Иванович Чапаев е съветски военачалник, командир от Червената армия. Достига до звание комбриг, т.е. командир на бригада, съответстващо приблизително на „бригаден генерал“. Роден е на 9 февруари 1887 г. в село Будайка (днес в рамките на град Чебоксари — столицата на Република Чувашия, една от двете републики в Руската федерация, обявили се за наследник на Волжка България - другата е Татарстан).

При хан Омуртаг в началото на ІХ в. тук е издигнат дворец „Преславният дом на Дунав” – дунавска резиденция на българските владетели. В околностите са открити 5 каменни надписа и колона с името на хан Омуртаг. Резиденцията дава убежище на българския цар Симеон Велики през 897 г. при маджарските нашествия. (Както и на патриарх Дамян). Опити да завземат непокорния Дръстър правят много императори. Тук цар Ивайло получава защита срещу татарите и византийците.

През османската епоха Силистра запазва ролята си на военен и духовен център, столица на санджак с територия от над 70 000 кв. км, митрополитски център, като за известен период местният владика е екзарх на цяла Северна България и Влашко. Днес Силистра съхранява знакови паметници от цялата си 1910-годишна история – крепостните стени на късноантичния и средновековния Дуросторум-Дръстър, патриаршеския храм и резиденцията до него от Х в. катедралният храм „Св. ап. Петър и Павел” с мощите на св. Дасий, джамията от ХVІІ в., Етнографският музей, обществена сграда от средата на ХІХ в.

Изключително любопитен е най-запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система – крепостта Меджиди табия, построена в периода 1841-1853 г. по планове на немския военен инженер Хелмут фон Молтке. Тя е единствената напълно съхранена крепост от османската епоха в България. Високите стени и подземните тунели на Меджиди табия са построени от 300 български майстори. Те са заточени в Анадола, за да не издават тайните на мястото.

На централния площад се издига величествената необарокова сграда на някогашното педагогическо училище (предшественик на Софийския университет), строена през 1891 г. Днес в нея е Художествената галерия, (която на 3 март т.г. навършва 45 години). Върху купола ѝ е градският часовник с четири циферблата, всеки с диаметър 1 м и обърнат към една от посоките на света. Над столетие еднометровото махало прецизира времето с 10-килограмов диск.

Силистра е горда с огромна колекция от български носии. В Етнографския музей има над 5 700, от които поне 3 500 са тъкани. Събирани са от 50-те години, някои са на 120-150 г., разказва уредникът Маргарита Миланова. Биосферният резерват „Сребърна”, който е под егидата на ЮНЕСКО, се намира на 16 км от Силистра. Името му идва от особения сребрист цвят на водата. Според легенда на дъното има сребърно съкровище. Перлата на резервата е колония на къдроглавия пеликан.

Защитените видове може да бъдат наблюдавани от кулите около езерото. Земеделието още е основен поминък на много от местните. В село Ветрен риболовът е на почит. Ако минавате, задължително се отбийте до рибарската махала. Такава преди много години имало и в града. Силистренецът Марин Минев пише, че махалата миришела „на пържена или печена риба, както и на мента и мастика”. Рибарите били пиячи – професионалисти. Колоритен бил най-старият рибар Данчо Топуза. 

„По-добре лодка да те клати, отколкото трактор да те друса”, казвал той и отпивал голям гълток ракия от бутилката, която стояла винаги в лодката му.
Според градската легенда в село Ветрен изпивали по 9 тона коняк годишно, защото домашната ракия не им стигала. Наследството от края на XIX в. показва, че скромният рибарски живот не е единствената отличителна черта на живота край Дунав. Градският бит, виенските мебели, промишлените стоки също дошли по реката в патриархална България.

През последните години е обичайна гледка в първите дни на септември (по-точно в дните преди еврейската нова година Рош Хашана) улиците на Силистра да се изпълват с хиляди евреи. Облечени в дълги черни палта, те пристигат в града, за да се помолят на гроба на светеца Елиезер Папо, един измежду 12-те най-почитани равини през XIX и XX век. Поклонниците танцуват под звуците на песните на Израел Перес, един от най-известните съвременни певци на Израел, (също гостувал за празника). След часове стотици лимузини тръгват към Варна и Букурещ, за да извозят вярващите към летищата.

От Силистра са родом актрисата Доротея Тончева, джаз певицата Йълдъз Ибрахимова, евродепутатите Филиз Хюсменова, Момчил Неков и Костадинка Кунева; пианистът Антоний Георгиев – Тонто, част от ВИГ „Ахат“ и двигател на новата супергрупа „Моно“. Бившият състезател по борба и емблема на 90-те Младен Михалев – Маджо, също е силистренец. (Силистренска връзка имат оперната прима Стефка Евстатиева, художникът Георги Чапкънов - Чапа и цигуларят Васко Василев). (Разбира се, и главният редактор на в. 24 часа Борислав Зюмбюлев).

Тук е роден и румънският вицепремиер за периода 1954-1965 г. Петре Борила, известен и като Йордан Русев. Той е считан за много потаен, определян е като „подозрителна фигура”. От крайдунавския град родом е българският илюзионист Васил Николаев - Орфи и брат му Бате Николай (актьорът Николай Николаев).


Няма коментари:

Публикуване на коментар