петък, 22 юли 2016 г.

Долината на Залмоксис край силистренското село Стрелково


Сухоречието на река Табан е естествената граница между общините Кайнарджа и Алфатар, Силистренско. Преди повече от 20 години археолозите от Крайдунавска Добруджа откриха там любопитен скален комплекс – светилища, олтари, култови площадки и ями. Те били групирани по протежението на древната река Табан в района на силистренските села Стрелково, Васил Левски, Поп Русаново и Кутловица, като най-значителното от тях се оказало светилището край село Стрелково. Днес този комплекс е привлекателен за много туристи от страната и чужбина”, споделя археологът проф. Георги Атанасов, шеф на силистренския исторически музей. Той изследва скалния комплекс от самото му откриване.
До мястото се стига лесно с кола или с автобус. Комплексът се намира на около 35 км от Силистра. Туристите трябва да тръгнат по главния път за бившето гражданско летище. Веднага след него те навлизат в село Стрелково, където указателни табели ще ги отведат до самото място.

Скалните храмове, подземните галерии и култовите олтари, групирани край с. Стрелково, са прочути още и като Свещената долина на Залмоксис, твърди проф. Георги Атанасов. От историята е знайно, че Залмоксис е тракогетски герой, мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог. Описвайки похода на персийския цар Дарий срещу скитите (514 г. пр. Хр.), Херодот твърди, че преди да достигне Истър (Дунав), той покорил гетите, които му оказали най-голяма съпротива и които били най-храбрите и най-справедливите от траките. Предполага се, че тъкмо по тези места Залмоксис е съградил своя култов център, където е посрещал видни гости и е проповядвал своите идеи.

Комплексът е оцелял до днес
Магията за туристите край силистренското село е невероятната девствена красота на местността и природата. Към тях се прибавя и неизбежната тръпка, че, попадайки в този район, се връщаш хиляди години назад. Сухите реки са били врязани дълбоко в древните утаечни скали, които водят началото си от праисторическото Сарматско море. Само в тази част на Силистра са картотекирани над 40 големи и стотици по-малки пещери.
“Вероятно голямата пещера “Баджалията” край с. Стрелково е била възприемана като неръкотворен божествен храм”, смята проф. Атанасов. По време на разкопките, ръководени от него, той е открил единични находки и керамика от каменномедната епоха, което предполагало обожествяването на това място преди повече от 5000 г. Истинското културно усвояване обаче датирало от VI-V в. пр. Хр., когато Свещената долина наново била обожествена от траките.

Приблизително в центъра на Свещената долина попада и прочутата пещера “Баджалията”. Вдясно от нея се намира най-старателно изсеченото помещение в комплекса – дълбок елипсовиден разрез и полуелипсовиден олтар, който е идеално подравнен, а в подножието му теренът е разширен и оформен като площадка. Под нея е имало около 20-метрова бездна, достигаща до нивото на сухоречието.

Според проф. Атанасов тъкмо на това място в резултат на многовековни жертвоприношения на площадката пред олтара на скалния храм е натрупан културен пласт с диаметър около 22 метра и дълбочина от 1,70 до 3,30 метра.

Но най-интересното за туристите се намира на около 50 метра от пещерата. Там има скален блок с размери 4,40 х 4,10 м, издигащ се на около 2 м над съвременния терен. Този скален блок е бил откъртен от скалния венец и допълнително обработен и изсечен под формата на трон със седалка. Седящият на него е имал пряка визуална връзка с олтара на светилището.

Легендата
Според легендата Залмоксис е бил обикновен тракиец от племето гети, който един ден слязал в земята на боговете през отвор в златните скали. При живите се връщал само веднъж годишно, за да чуе желанията на своите събратя. Този ден бил денят на пролетното равноденствие. На същият ден от най-високата скала тракийците изпращали своят пратеник до Залмоксис. 

За пратеник се избирал най-смелият, най-красивият и най-добрият сред тракийците. Този пратеник се хвърлял от скалата надолу към пропастта където имало забучени колове. Ако той оцелее, това означавало, че Залмоксис не одобрява пратеника и той не е достоен за говори с него. Цялото племе се отрича от недостойният си събрат и го оставя да умре в агония, за да не отиде в отвъдният свят на непрестанни веселби и пиршества. На следващият ден ритуала се повтарял и така до успешното отпътуване на пратеника при Залмоксис.

Смята се, че Залмоксис е слязъл при боговете през път в Мадарските скали и от жертвен камък в подножието на същите скали, траките са пращали своят пратеник.

http://www.websilistra.net/

И още по темата от сайта на 24 часа: Все повече хора сядат в трона на тракийския бог Залмоксис, за да се заредят с енергия отпреди 25 века.


Скалните храмове, подземните галерии и култовите олтари край с. Стрелково са известни като Свещената долина на Залмоксис, твърди Георги Атанасов, директор на регионалния исторически музей в Силистра. Той е проучвал комплекса и е автор на проекта "Вечно живият дух на Залмоксис", който привлича туристи от страната и чужбина.
"С приятели идваме поне два пъти в годината, защото открихме невероятната красота на района - каньон, обграден от безброй пещери", разказва психоложката Вяра Емилова.
Хората виждат с очите си как сред лабиринт от меандри в чест на бог Залмоксис е подреден комплекс от 5 скални тракийски светилища от VI-IV в. пр. Хр.
Според легендите Залмоксис е роден на това място. Херодот пише за него, че е полумитичен цар и бог на тракийското племе гети. Бащата на историята твърди, че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в Самос и бил ученик и последовател на Питагор. Пътувал из Египет и донесъл на хората оттам мистичното знание за безсмъртието на душата - учел ги да се събират и да пируват, а като напуснат този свят, ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.
"За мен и учениците ми бе истинско предизвикателство да чуем легендите за Свещената долина на Залмоксис - обяснява учителката по история Лиляна Николова. - Доскоро ние не знаехме почти нищо за този мъдрец, лечител,първожрец, цар и бог."
От с. Стрелково в община Кайнарджа - на около 30 км от Силистра, се достига до подножието на централния скален храм "Баджалията". По стълби, оградени с перила, се отива до главния олтар, от който се открива гледка към трона на Залмоксис, изсечен в скалите. Срещу трона на върха на висока скала се намира древната площадка за астрономически наблюдения.
Под "Баджалията" е пещерното светилище. Размерите му са 20 на 10 м, а височината достига 7 м. Храмовият олтар е с диаметър 3,5 м и е ориентиран на изток.
Учените допускат, че голямата пещера "Баджалията" е неръкотворен божествен храм с културни напластявания - там има съдове, монети, накити, дори части от човешки скелети. Говори се, че хора са принасяни в жертва в чест на Залмоксис, и това е свързано с учението му за безсмъртието на душата.
Според легендите той слизал при хората веднъж на една или на 5 години, за да чуе желанията им. За пратеник избирали най-смелия, най-красивия и най-добрия сред тракийците. Хвърляли го върху копия или в пещера със забучени колове. Ако оцелее, значи Залмоксис не го одобрява и хората го смятатат за лош човек. Оставяли го да умре в агония, за да не отиде в отвъдния свят на непрестанни веселби и пиршества. После пращат друг. Ритуалът се повтарял, докато се намери достойният за жертвоприношение.
Специалистите са категорични, че тези паметници и легендите са в уникална връзка с жива и днес културна традиция. Става дума за кукерските игри в региона, свързани със Залмоксис. В село Калипетрово те се провеждат на всеки две години. 

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Супер статия, но е пълна с пунктуационни и други грешки:(

    ОтговорИзтриване