петък, 22 юли 2016 г.

Още веднъж за "песента на свободата": "О, Добруджански край"


Назаем

от Фейсбук

Т.нар. „песен на Свободата” е регионалният химн на Добруджа – „О, Добруджански край”. На този ден Силистра, подобно на много населени места в Добруджа, отбеляза 72 години от края на румънската окупация. На 1 октомври 1940 г. части от Трета българска армия победоносно навлизат в града и са посрещнати възторжено от добруджанци. Под издигнатата специално за целта тържествена арка, девойки в национална носия подават хляб със сол на освободителните български войски. Силистра за трети път и завинаги преминава в пределите на България.
„О, Добруджански край, Ти нашъ си земенъ рай, Въ тебъ златно жито зръй! Въ тебъ вакло стадо блъй! Орлитъ отъ възбогъ, Просторътъ ти широк И слънчо – мощний Фебъ, Ни спомват все за тебъ! Подъ чужди ти си кракъ, Дойде деньтъ въ който пакъ. Да бждеш кжтъ нашъ ти, Тъй както и пръди! Съ оржжье, светлина. Ний твойта бжднина. Ковеме всъки часъ, Храни надежда въ насъ!”
„О, Добруджански край” е любима песен – марш на цяла България в продължение на 30 години – от 1914 г., когато е създаден, до 1944 г., когато е забранен. Това музикално творение има интересна история. През 1914 г. композиторът Александър Кръстев кани в софийската сладкарница „Охрид” поета Любомир Бобевски и му предлага да напише специален текст, в който да се говори само за Добруджа. Текстът и музиката грабват сърцата на всички българи.  По предложение на Бобевски, при обсадата на Тутракан на 6 септември 1916 г., всички полкови музики и 30 хиляди български войници пеят без прекъсване химна на Добруджа. По-късно крепостта пада, а Бобевски получава сабята на пленен румънски командир. Три години по-късно поетът е обявен за интелектуален виновник за българския погром и вкаран в затвора. На 1 април 1942 г. в негова чест депутатите стават на крака и пеят „О, Добруджански край”, след което гласуват народна пенсия на поета. През 1948 г. по настояване на пролетарския поет Людмил Стоянов, тя е намалена до минималния размер.
Л. Бобевски почива на 82 години през 1960 г. Заупокойна молитва отслужва българският патриарх Кирил. Авторът на музиката Александър Кръстев влиза в Добруджа през 1940 г. заедно с българската армия, качен прав на един от първите танкове, аплодиран от множеството и заедно с него той пее щастлив и вдъхновен своя марш. Пет години по-късно, през 1945 г., почива във Варна, на 65 години.
В излезлия на френски през 1939 г. „Златен алманах на България” е публикувана снимка на Александър Кръстев, под която на френски е написано: „Александър Кръстев, компонист, автор на втория български народен химн „О, Добруджански край". В това издание авторите казват още: „О, Добруджански край” е епохален с историческото си значение”. Любовта към марша се усилва през 1921 г. до такава степен, че Александър Стамболийски иска той да стане химн на Земеделския съюз. За „О, Добруджански край” пишат всички национални и регионални вестници в периода 1940-1941 година. По вълните на Радио София той се разнася по целия свят. През 1945 г. творчеството на Бобевски е обявено за шовинистично и е забранено. Всички текстове и партитури на любимата добруджанска песен са унищожени и минават в забрава. През 1968 г., след няколко осакатяващи промени в текста, по идеологически и интернационални съображения, комунистическата власт допуска публични изпълнения на инкриминираната песен. 
ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ
„О, Добруджански край,ти наш си земен рай, в теб златно жито зрей и вакло стадо блей. Орлите от възбог, в простора ти широк и дунавската степ, ни спомнят все за теб.  И слънцето дори, най първо в теб зари, ти наш си земен рай, о, Добруджански край.”
  И да припомня, че днес тази песен е увековечена в паметник от 2007 г.! В Каварна, недалеч от пеещите фонтани, в измерение 2х2 м се извисява разтворена мраморна книга. На лявата страница със златни букви върху черния мрамор е изписано заглавието „Добруджански химн”, а под него е текстът. Под възвишените куплети авторът на паметника скромно допълва: „Това е Марсилезата на добруджанци”. Лявата мраморна страница, освен текста, съдържа още ликовете на поета Любомир Бобевски и на композитора Александър Кръстев, сътворил мелодията. Дясната мраморна страница пък съдържа нещо като английски превод на текста, за съжаление, в свободна, а не в мерена и римувана реч. Поради тази причина например англоезичният странник, изправил се пред паметника, няма да бъде потресен от римата на първите два стиха край – рай, която мигновено омагьосва българоезичния читател. При това нека напомня, че самият проф. Александър Балабанов навремето е характеризирал Любомир Бобевски като Ботев на XX век. „Ако преди бе Ботев, то сега е Бобевски” – отредил Балабанов.

Даниела Недялкова,
 Регионална библиотека „Партений Павлович” - Силистра,

Няма коментари:

Публикуване на коментар