сряда, 27 юли 2016 г.

1 100 години от успението на св. Климент Охридски



На 27 юли се навършват 1100 години от успението на св. Климент Охридски. Знаменателната годишнина бе отбелязана с водосвет от Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в Двора на кирилицата в Плиска.  Както и с урок по житието на св. Климент Охридски  на проф. Пламен Павлов. Пред гостите бе представена театрална възстановка, пресъздаваща пристигането на учениците на светите братя Кирил и Методий в Плиска.

Според www.bulgarianhistory.org на 27 юли преди 1100 години умира свети Климент Охридски, наречен „Азбучник“ в редицата на 13-те безсмъртни българи от едноименната идея на Ваклуш Толев. Изведени от духовния ръст на 13-вековното ни битие, тези безсмъртни личности са не само минало величие, но и идеи и път за бъдеще, от които днес се нуждаем повече от всякога.
13-те поименни безсмъртни българи са: Цар Борис III – Обединителя, Хан Аспарух – Основателя, Княз Борис – Покръстителя, Цар Симеон – Просветителя, Св. Климент Охридски – Азбучника, Св. Иоан Рилски – Покровителя, Св. Патриарх Евтимий – Мистика воин, Отец Паисий – Будителя, Васил Левски – Иконата на българската свобода, Баба Тонка – Майката на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединителя, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Воина на оскърбените българи.
Историята се гради от проницание, което е Духът на нацията!
Илюзорна е идеята, че имаме от братята Кирил и Методий азбуката, с която правим култура. Те никога не са писали азбука за България, създават я за други…
Глаголицата на братята е написана по повелята на император Михаил III и с искането на княз Ростислав, благословена е от папата, като е предопределена за великоморавците, но тя е била предназначена в дълбочината на Божието лоно за българския народ! Великоморавия не ползва азбуката, която е поискала – не опазва нито книжнината, нито езика на славянина. Прогонените ученици на Кирил и Методий са приютени в храма на българите и оттук се всява семето на културата на славянските народи. Учениците на братята намират не само приют, а и школа, в която разгръщат своите възможности. Дарението получава своето причастие – претворява се Духът в материя и материята в Дух. Така се създават двете големи български културни школи – Охридската и Преславската. Тогава, когато обособените държави в Европа се срамуват от собствения си език и пишат на латински, изповядат се на латински, на олтарите си правят моление на латински – българският народ има собствен език и писменост!
Това е едно голямо чудо в историята на България – приема се и се съхранява онова, което другите не са могли да оценят. Тогава най-забележителната личност в нашата култура – свети Климент Охридски, осветява писмеността ни! Не можем да не изведем провиденцията на българския дух в този ученик на братята Кирил и Методий.
Климент Охридски извежда от нашата душевна вибрация кирилицата, която и досега обслужва езика ни!
Така делото на Кирил и Методий – дарованието Божие да бъде написана славянска азбука, е довършено от техните ученици.
Трябвало е да се даде на ръката динамика, за да напише знака, буквата, която да запечати душевността на миналото и провиденцията и откровението на бъдещето. Ние сме покръстени и имаме нужда от книжнина, за която безспорно трябва да бъде намерена фонетиката на българска азбука. Защото азбуката на светите братя – глаголицата, има повече фигурен образ, който не съответства на нашата артикулация. А свети Климент Охридски, познавайки психологията и артикулацията на българската реч, приспособява глаголицата (която е от 38 букви) в кирилица (от 24 букви, към които прибавя още няколко букви, обслужващи говора ни)! Кирилицата вече е покълналото семе на духовната ни просвета.
Прозрението на Климент Охридски е, че не чертежьт на буквата ще ни накара да четем, а изговорността и гъвкавостта на нашата словесност трябва да намери своя фонетичен образ. Тя дава дихание на мисълта ни!
Така че нашият Азбучник – св. Климент Охридски, е бащата на българската култура! Той, преобразявайки азбуката на Кирил и Методий, създава славянската азбука. Трябва да сме наясно с тези научни отговорности!
Ние и преди Покръстването сме имали своя много голяма и устойчива култура в идеята за един Бог, имали сме писменост – „чертами и драсками“, но са я чели малцина, и на историческия хоризонт остава онази, която изведе Аз, Буки, Веди… Нашата писменост е не само дарение на творчеството, но и социалнодадена истина – една конституция на битието ни, която ще осъществим в една планетна социология!

Тайната на българската писменост е историческата ни съдба!

Най-голямата духовна клада на българите е сонмът от Светите Седмочисленици – нещо, което другите християнизирани народи нямат. После вече ще сложим и всички онези, които са правили културата на България, за да имаме Златен век на българската книжнина. Той създава облика на българската писменост и култура и остава ненадминат! В света има „златни епохи“ като материални и като социални формации, но няма Златен век на книжнина! Той не е подражателство, защото подражателството е без творческо дихание. Българското просветление и Златният век са една динамика в лична физиономия и с плодове на собствен дух в голямата битка да пребъде България! Създаваме си една от най-мощните духовни сили – собствена култура!

Българската култура не е отражение, тя е раждане!

Културата ни е фиксирана благодарение на Азбуката и така можа да изрази духа ни! Българската азбука като потреба от мистична реалност чрез перото я правим реална култура.
Затова е възхитително, че първите мъже на културата ни не кръщават българската Алма Матер „Св. св. Кирил и Методий“, а „Св. Климент Охридски“.
Азбучникът не само извежда словото и прави църковна книжнина, той създава и изключителната школа в Охрид – първия ни университет, имал е 3500 ученици. Гради манастири и църкви не поради това, че е един от учениците на братята Кирил и Методий и че по кръв и род е българин, а защото и по принадлежност, и по жертва носи величавия български дух!
Свети Климент Охридски – Азбучника е изключително просветен и всичките му дела са социална отдаденост и жертвен принос за България – и той не може да бъде откраднат от чужди амбиции!
Ваклуш Толев
Из книгата „Духовните дарове на България“, том II

Няма коментари:

Публикуване на коментар